Често ми се случва да говоря пред повече хора и

Често ми се случва да приказвам пред повече хора и доста постоянно по-късно ми споделят, че приказвам неясно. Съжалявам - не е прелестно.

От известно време в София се събира Групата за Климата. След като споделих, че виждам Климатичната рецесия като благословия, няколко души желаеха да обясня по-добре какво желая да кажа, а " Дневник " даже предложи да разгласява обяснението.

Много обичам непреводимата българска дума " богатство ". Има над 40 думи с корен " богатство ". А, " първоначално бе Словото " е значима поговорка за всеки, който знае, че не знае. Без словото божие или човешко не бихме имали диалог и не бихме били това, което сме. А споменаването на благославяне единствено по себе си изисква религия в свръхестественото. Всъщност, представяте ли си света без свръхестественото, без непознаваемото, без това, което колкото повече търсим да разберем или научим, толкоз повече се отдалечава от нас? Ако да, то не четете повече.

Османската империя и нейните 95% неначетеност в края на ХIХв., ни е икономисала Просвещението, което можем също да приемем за благословия, в случай че ни направи по-адаптивни в днешната следпросвещенска ера.
Ако приемем, че съм обяснил какво разбирам под благославяне, излиза наяве за какво Климатичната рецесия е необикновено скъпа. Най-сетне нещо екзогенно принуждава самоуверената ни, самозабравила се, високомерна цивилизация

да си зададе отначало някои съществени въпроси за съществуването

Как реагирате, когато кажа, че къде отиваме е по-важно от идването? А на противоречащото - пътят е по-голям от задачата?

Всъщност, задаването на въпроси е доста по-важно от намирането на отговори, а и всеки откровен отговор основава доста напълно нови въпроси. Отново и още веднъж, въпросите, които задаваме нямат отговор, само че ни вършат хора, естествени хора, същински хора.

Климатичната рецесия, погледната откровено, съумя да предизвика хиляди въпроси и ни прави хора. Ето единствено някои въпроси, всеки един от които крие позитивен заряд за бъдещето ни.

Бихме ли могли да имаме Общи ползи и кой и по какъв начин би ги определил?

Благодарение и на Климатичната рецесия, Организацията на обединените народи съумя да заключи като общочовешка цел намаляването на температурите на биосферата. Науката, в лицето на членовете на Междуправителствената група за проучване на климата, бе разбрана от милиони хора, а престижът й е неповторимо достижение, учредено на познавателен развой и меродавност.

От срещата на върха за Земята на Организация на обединените нации в Рио де Жанейро през 1992 година последвана от 24 конференции на страните до Френската гражданска спогодба, протичаща се сега имаме многочислени образци за напълно нови политически институции, произвеждащи " решения ". Тепърва ще забележим по какъв начин света ни като цяло реагира на тези решения.

Някой би попитал, не разпали ли Климатичната рецесия страхове и национализми по целия свят, само че тя също и ги обезсмисля. Никоя войска няма да се оправи с потоците мигранти, само че и към този момент знаем, че относително доста малко хора желаят да изоставен мястото, на което са родени и прекарали първите години от живота си. Всички схващат, че е нужно взаимно изпитание от всички хора на света.

Възможна ли е смяна на институциите и държанието при толкоз доста разнородни хора?

Комплексността на живота или на разбирането ни за него пораства всеки ден, пораства също разнородността на хората и като характерности и като благоприятни условия и като разбирания.

Не е ли удивително, че милиони хора, без значение от голямото им многообразие, имат обща цел. Надали някой би могъл да дефинира положителните условия за живот за разнородните хора на Земята и да стандартизира универсално положително качество на средата отвън това да не унищожава съществуващото равновесие на съответното място и домовете, водата и въздуха. И все пак, на всички места Климатичната рецесия е водеща политическа тематика. Тя има основно значение за увеличеното въздействие на зелените партии в Европа. Тя има основна роля за смяна на китайските енергийни и транспортни политики и за това Китай да е през днешния ден най-големият производител на фотоволтаични панели и на електрически автомобили.

Как се преодоляват менталните " коловози " основани от Историята ни, а и можем ли да осъзнаем ролята на Историята?

Може би е невероятно да се променим нито в превъплъщението ни в " мравки " или елементарни жители и потребители, нито в превъплъщението ни в " динозаври " или шефове на компании и министерства. Зависи и от мащаба на времето. За осъзнаването на Климатичната рецесия бяха нужни 60-на години, за всемирна полемика – още 30 и още 20 за началото на по-значими дейности.

Очевидно са нужни още време и старания за споделено схващане на аргументите за Климатичната рецесия, за споделено осъзнаване на инертността на обществените и частни институции, поддържани от неотдавна - едно, две генерации - добитите привички за пътешестване, уютна температура, ястие на доста месо, разюздана консумация.

Управляема ли е живата Природа?

Биха ли в миналото, милиони хора потънали във всекидневието си, осъзнали взаимозависимостта си и обвързаността ни с околния свят и неговата жива природа? Без осъзнаването на Климатичната рецесия бихме траяли безскрупулно да инструментализираме растенията и животните и да подценяваме полезността на разнообразието. Бихме траяли да копаем, взривяваме и убиваме необезпокоявани от тревожни мисли. Бихме траяли да цифровизираме живота и да опредметяваме и третираме хората като запас. Ресурс защо, не е напълно ясно, само че бихме траяли да сме уверени в правотата си, ясно водени от напредничав порив.

Постижимо ли е Познанието за света и живота?

Най-голямото ни познание постоянно е било, че не знаем. Никога не сме имали знанието, което имаме през днешния ден, само че създавайки познание, сътворяваме потребност от още повече познание. Безкрайността на живота и на познанието са сложни за схващане и приемане. Дефинирани от сетивата, разсъдъка и тленността ни не можем добре да осъзнаем комплексността на обвързаността на живата природа и нашата обязаност с нея.

Климатичната рецесия е мощен тласък за това да осъзнаем комплексността и противоречивостта на науката без да загубим доверие в нея.

Представете си, че държанието ни не зависи толккова от страха, от морала, от отговорността, а от същинското ни схващане за съществуването, от разбирането ни за правилата на живота. Представете си, че цялото ни познание е нежно и, че зависи освен от разсъдъка и науката, а и от посоката на погледа и от самите ни сетива. Не би ли било благословия самото схващане за това.

Дали ще се замислим за Човека?

Кой е той и къде отива и четящият това по какъв начин се съотнася към него от ментална, прочувствена и морална позиция. Аз не се безпокоя за Човека, безпокоя се за човечността. Ако в този момент се замислите, дължите го на Климатичната рецесия. Групата за Климата и многото сходни групи по света не биха съществували без Климатичната рецесия.

Харесваме този климат и тази храна с които сме живели като деца, само че сме потвърдено адаптивни към рискови промени в средата и въздействието ни върху природата и климата явно трансформира и самите нас. Може би по тази причина, множеството хора ангажирани с днешната ни тематика приказват най-вече за ограничения за акомодация на хората. На пръв взор, това наподобява като грижа за хората. Но е към този момент ясно, че няма да имаме положително бъдеще освен без акомодация на растенията, животните и цялата биосфера, само че и на всички хора без значение от тяхната " раса, цвят на кожата, пол, език, вяра, политически или други възгледи, народен или обществен генезис, материално, публично или друго състояние ". Тази дефиниция от 1948 година е резултат от 3 годишни старания на новосъздадената Организация на обединените нации. Краят на " войната " ни с Климата може единствено да обогати фразата без значение от това кой поддържа или не цариградската спогодба на Съвета на Европа.

Не е ли " прелестна " реакцията на голям брой възрастни мъже на предизвикването на също толкоз огромния брой деца, доста добре показани от Грета Тунберг. Децата явно съумяват да се замислят за човечеството и неразривната му връзка с планетата ни. Много възрастни, освен не съумяват, само че и минават всяка рационална граница, упреквайки Тунберг в " аномалия ". Каква е и каква би следвало да бъде ролята на Технологиите ?

Никога не съм разбирал войната и не всеки се замисля за ролята на войните за развиване на технологиите, само че от войната постоянно е имало и изгоди. Например - цитираната Всеобща декларация за правата на индивида. Войната е основала или най-малкото предизвикала основаването на множеството промишлености и институции като страните, налозите, огромен брой огромни компании, металургията, индустриалната химия, транспортните системи, компютрите и мрежите, които постоянно хвалим и до скоро гордо наричахме напредък.

Обичайните войни са все по-невъзможни, само че Климатичната рецесия направи забележима обичайна ни война с природата, което ще предизвика нова вълна от напредък и нови технологии, които от своя страна, както постоянно, ще предизвикат осъзнаването на многочислени нови опасности и надлежно въпроси.

Какво е Растежът?

Ами в случай че човешките експедиции и пътешествия са освен в търсене на злато или от любознание, а и в търсене на Рая. Климатичната рецесия предизвика разбирането, че сме разкрили Рая и не е нужно да продължаваме да го търсим, а е нужно да го пазим. Тя оказва помощ да разберем, че не постоянно е нужно да се състезаваме и да се катерим, само че е скъпо да се научим да съзерцаваме и да се любуваме. Би могла да ни помогне да разберем по-добре, че не всичко е измеримо, че има многочислени типове полезност, че времето, както и парите са ментални конструкти без значение, че съществуват, по този начин както гравитационните талази, за разлика от живота и гравитацията.

Завършвам казвайки, че благословията, както облагата от хазарт, е извънредно незадоволителна в случай че не знаем какво да вършим с нея. Всеки българин осъзнал горната благословия е надлежно виновен за своето бъдеще, за бъдещето на децата си и на българите като цяло.

Много хора ще се раздразнят, други ще се зачудят, трети ще се изсмеят, има и такива, които ще изискат да си поддържаме връзка. Горното няма да има продължение отвън Групата за Климата, само че сърдечни поздрави на всички дочели дотук.