Незаконното строителство не е само ромски проблем
Често, когато съм с другари чужденци, се майтапим – по какво ще познаеш българина? По това, че цялостен живот устремява всяка стотинка от своето неимане, с цел да съгради дом. И може би сме единственият народ в Европа, при който процентът на лични жилища е толкоз висок. Удобно или не, по този начин сме израснали ние, по този начин възпитаваме децата си – домът е мястото, което събира историята ни, ДНК-то ни, фантазиите ни. Затова го съзидаваме – тухла по тухла, с цел да създадем освен общ брой от тухли и оставим памет за децата ни. Парите не ни стопират, намираме ги някак си на инат – или на заем, или постепенно, на стадии – всеки, както успее. Представете си, че един ден разбирате, че вашият дом би трябвало да бъде опустошен в период, тъй като се оказва противозаконен. Мислите, че това не е вашата приказка? Всъщност това е ежедневната действителност за 200 000 семейства, които живеят в лични домове в България, само че отвън законовия статут.
През какво минава един елементарен човек, решил да построи къща, съобразявайки се със закона? Попитай теглило и не се доверявай на старило – въоръжете се със ресурс от доста нерви, административни, юридически и инженерни дълбоки знания и екстра-пари. Така може би ще съберете „ набор “ от геодезист, отвесна планировка, инженер, проектант, електрическа и ВиК апаратура, озеленяване и ред други планове и може би ще стигнете до Акт 16, който ще подсигурява, че къщата ви е законна, с цел да заживеете в нея с всички отговорности и отговорности, които тя като парцел ви носи. Ще би трябвало да се преборите със 178 документи – тъкмо толкоз, с колкото ще се пребори и притежателят на един хотел, тъй като процедурите за еднофамилна къща и хотел законово са едни и същи. Стойността на строителните бумаги, които са ви нужни, ще е съвсем равна на тази на грубия градеж на къщата.
През какво минава различен елементарен човек, който има към този момент построена къща, само че по една или друга причина тя не е узаконена? През нищото, за него няма път. Законът за устройство на територията от 2001 година в действителност не планува никаква опция за придобиване на легален статут при случаите, в които къщата е към този момент издигната.
„ Незаконно строителство “ е изсъхнал термин, който последните две години се маркира с печата на един етнос в България.
20 години фотографирам, пътувайки из цялата страна – ромските квартали и махали на всички места са отвън регулация. Инфраструктура няма, хората живеят измежду кратери, сами прокарват канализация и вода. Проблемът е с над 50-годишна отминалост, само че в всекидневието си нямаме потребност от исторически препратки към недоразумения на политики на някогашни режими и държавни управления. Сега над 65% от ромите в тези квартали живеят в същите тези жилища от най-малко 25 години, издигнати от техните родители и дядовци. Нотариален акт имат едвам 59,4%, тъй като „ нямат опция “ или са в „ заварено състояние ”. По-голямата част от тях (65,1%) са наследили жилището от родителите си. Едва 33,9 на 100 са го построили сами.
Данните са от национално представително проучване, извършено през април 2016 година от фондация С.Е.Г.А. Ако можете да надникнете, ще видите по какъв начин множеството от ромите строят къщите си – първия месец ще си купят тухлите, през идващите ще са заделили за цимент, след това за желязо, дървен материал, по-късно ще се спазарят със строителната бригада…, само че пари вкупом няма по какъв начин да извадят за градеж, камо ли за строителни бумаги. 97,7% от тях нямат опция да изтеглят заем за закупуване или строителство на ново жилище и постоянно да заплащат вноските за неговото погасяване, съгласно същото проучване.
„ Незаконното строителство “ не е единствено ромски проблем, само че е най-зрелищно решавано при ромите. Показните евикции (съдебно премахване на купувача) носят преимуществото да изместват фокуса от действителните проблеми, било то избори, или престъпност. И в последна сметка се оказаха най-удобният инструмент за полюсиране на хората, без значение от кой етнос са. Всички издадени заповеди за разрушение на противозаконни къщи от 2010 година засягат съвсем единствено ромски жилища. За интервала 2010-2012 ДНСК издава 514 заповеди, от тях 500 са за ромски къщи – единствени жилища за фамилиите. От ноември 2012 до март 2016 година 162 общини издават 444 заповеди, засягащи жилищни постройки. От тях 89% се отнасят отново за единствени жилища на роми. Ходовете на локалните администрации „ изкореняват “ казуса от махалата, посаждайки го по улиците на града. Защото улицата остава единственото място, където засегнатите от това фамилии могат да отидат – без предварителни съвещания, без произнасяне на рационални други възможности, с цел да се избегне използването на мощ при разрушаването и действително без каквато и да е планувана регламентирана процедура за смяна на статута на тези жилища.
Добре ще е да върнем малко лентата обратно. След рухването на тоталитарния режим огромна част от ромите, които живееха в жилищните комплекси, започнаха да напущат жилищата, които в огромната си част бяха общински, и да се връщат в махалите. Причините за това са сложни – от една страна ромите бяха първите, които в резултат на промяната на икономическия модел останаха без работа и мъчно можеха да поддържат жилищата и да заплащат сметките си, и от друга – неприемането им от болшинството, породи неустановеност и надлежно сигурността при живота сред близки и родственици в затворените жилищни пространства. Именно това стои в основата за повишаването на териториалната изолираност на ромската общественост в посткомунистическия интервал. Концентрацията на роми в обособени квартали се усили през последните двадесетина години, както в градските, по този начин и в селските региони. По данни от представителното проучване още от 1980 година 49% от ромите в България са живеели в обособени махали. Изследванията от края на 90-години на XX век и такива, направени през първото десетилетие на XXI век, демонстрират, че над три четвърти от ромите живеят сегрегирано.
Кварталите, в които те живеят, в главната си част не са благоустроени, някои от тях даже и сега не са в регулация, т.е. те са отвън закона. Това са кварталите със структурна беднотия, където се следят така наречен „ джобове на бедността ”. Като предписание тези места са с нарушена инфраструктура, липсва канализация, питейната вода и електроснабдяването са затруднени, битовите боклуци не се извозват с месеци. В множеството от тях липсват административни, медицински и пощенски услуги, градски превоз. Същевременно, затвореността и изолацията на ромските квартали се показват и в надълбоко вкоренено съмнение на ромската общественост към страната и нейните институции. Обособените ромски квартали в огромните градове доближават до колосални размери – Столипиново в Пловдив наброява над 40 000 души, Факултета в София – публично те над 30 000, само че фактически са доста повече – към 50 000. Във варненския Максуда те са над 25 000, а във видинския „ Нов път ” – към 16 000 души. Реално това са градове в самите градове.
И отново се връщам на ужасяващите данни – над 200 000 са семействата без сигурен покрив в България. Но те не са единствено роми. Оцветяват го в ромски проблем.
Болката от цялата невъзможност отекна тази зима в една акция – „ Дом и сигурност за всеки “. 26 000 роми сложиха имената и подписите си за смяна на над 50 годишното статукво с вярата, че ще се откри излаз за орисите на техните фамилии. Кампанията се провежда от Постоянната Ромска Конференция и за първи път консолидира в едно старания на общественост, деятели и специалисти. Нейните оферти ще бъдат разисквани в народен конгрес „ Дом и сигурност за всеки “ на 23-и февруари, с представители на централната и локалната власт. Целта е да се разпознават съответни последващи стъпки, посредством които специалистите от гражданския бранш да бъдат включени да способстват за подобаващите нормативни промени и решения, обхванати в главните политики на страната
Ще бъде ли скоро позволен един проблем, маркиран като ромски през последните години, само че обхващаш всяка втора къща по селата и градовете ни? Факт е, че за първи път поръчката за това консолидира старания на общественост, цивилен организации и специалисти. Защото сами градим битието си, по същия оня метод, по който съзидаваме дома си.
Тези хора ще бъдат подкрепени от хора и от Западна и Източна Европа. Този проблем не е единствено български, той е европейски, проблем е на днешната ни цивилизация. В цяла Западна Европа живеят чартърен. Ние сме единствените с такава логика на психиката, че нещо ще оставим зад тила си за нашите деца. Домът за мен е общ – и той е България. И в случай че България е подредена, и покривите ни ще са здрави.
През какво минава един елементарен човек, решил да построи къща, съобразявайки се със закона? Попитай теглило и не се доверявай на старило – въоръжете се със ресурс от доста нерви, административни, юридически и инженерни дълбоки знания и екстра-пари. Така може би ще съберете „ набор “ от геодезист, отвесна планировка, инженер, проектант, електрическа и ВиК апаратура, озеленяване и ред други планове и може би ще стигнете до Акт 16, който ще подсигурява, че къщата ви е законна, с цел да заживеете в нея с всички отговорности и отговорности, които тя като парцел ви носи. Ще би трябвало да се преборите със 178 документи – тъкмо толкоз, с колкото ще се пребори и притежателят на един хотел, тъй като процедурите за еднофамилна къща и хотел законово са едни и същи. Стойността на строителните бумаги, които са ви нужни, ще е съвсем равна на тази на грубия градеж на къщата.
През какво минава различен елементарен човек, който има към този момент построена къща, само че по една или друга причина тя не е узаконена? През нищото, за него няма път. Законът за устройство на територията от 2001 година в действителност не планува никаква опция за придобиване на легален статут при случаите, в които къщата е към този момент издигната.
„ Незаконно строителство “ е изсъхнал термин, който последните две години се маркира с печата на един етнос в България.
20 години фотографирам, пътувайки из цялата страна – ромските квартали и махали на всички места са отвън регулация. Инфраструктура няма, хората живеят измежду кратери, сами прокарват канализация и вода. Проблемът е с над 50-годишна отминалост, само че в всекидневието си нямаме потребност от исторически препратки към недоразумения на политики на някогашни режими и държавни управления. Сега над 65% от ромите в тези квартали живеят в същите тези жилища от най-малко 25 години, издигнати от техните родители и дядовци. Нотариален акт имат едвам 59,4%, тъй като „ нямат опция “ или са в „ заварено състояние ”. По-голямата част от тях (65,1%) са наследили жилището от родителите си. Едва 33,9 на 100 са го построили сами.
Данните са от национално представително проучване, извършено през април 2016 година от фондация С.Е.Г.А. Ако можете да надникнете, ще видите по какъв начин множеството от ромите строят къщите си – първия месец ще си купят тухлите, през идващите ще са заделили за цимент, след това за желязо, дървен материал, по-късно ще се спазарят със строителната бригада…, само че пари вкупом няма по какъв начин да извадят за градеж, камо ли за строителни бумаги. 97,7% от тях нямат опция да изтеглят заем за закупуване или строителство на ново жилище и постоянно да заплащат вноските за неговото погасяване, съгласно същото проучване.
„ Незаконното строителство “ не е единствено ромски проблем, само че е най-зрелищно решавано при ромите. Показните евикции (съдебно премахване на купувача) носят преимуществото да изместват фокуса от действителните проблеми, било то избори, или престъпност. И в последна сметка се оказаха най-удобният инструмент за полюсиране на хората, без значение от кой етнос са. Всички издадени заповеди за разрушение на противозаконни къщи от 2010 година засягат съвсем единствено ромски жилища. За интервала 2010-2012 ДНСК издава 514 заповеди, от тях 500 са за ромски къщи – единствени жилища за фамилиите. От ноември 2012 до март 2016 година 162 общини издават 444 заповеди, засягащи жилищни постройки. От тях 89% се отнасят отново за единствени жилища на роми. Ходовете на локалните администрации „ изкореняват “ казуса от махалата, посаждайки го по улиците на града. Защото улицата остава единственото място, където засегнатите от това фамилии могат да отидат – без предварителни съвещания, без произнасяне на рационални други възможности, с цел да се избегне използването на мощ при разрушаването и действително без каквато и да е планувана регламентирана процедура за смяна на статута на тези жилища.
Добре ще е да върнем малко лентата обратно. След рухването на тоталитарния режим огромна част от ромите, които живееха в жилищните комплекси, започнаха да напущат жилищата, които в огромната си част бяха общински, и да се връщат в махалите. Причините за това са сложни – от една страна ромите бяха първите, които в резултат на промяната на икономическия модел останаха без работа и мъчно можеха да поддържат жилищата и да заплащат сметките си, и от друга – неприемането им от болшинството, породи неустановеност и надлежно сигурността при живота сред близки и родственици в затворените жилищни пространства. Именно това стои в основата за повишаването на териториалната изолираност на ромската общественост в посткомунистическия интервал. Концентрацията на роми в обособени квартали се усили през последните двадесетина години, както в градските, по този начин и в селските региони. По данни от представителното проучване още от 1980 година 49% от ромите в България са живеели в обособени махали. Изследванията от края на 90-години на XX век и такива, направени през първото десетилетие на XXI век, демонстрират, че над три четвърти от ромите живеят сегрегирано.
Кварталите, в които те живеят, в главната си част не са благоустроени, някои от тях даже и сега не са в регулация, т.е. те са отвън закона. Това са кварталите със структурна беднотия, където се следят така наречен „ джобове на бедността ”. Като предписание тези места са с нарушена инфраструктура, липсва канализация, питейната вода и електроснабдяването са затруднени, битовите боклуци не се извозват с месеци. В множеството от тях липсват административни, медицински и пощенски услуги, градски превоз. Същевременно, затвореността и изолацията на ромските квартали се показват и в надълбоко вкоренено съмнение на ромската общественост към страната и нейните институции. Обособените ромски квартали в огромните градове доближават до колосални размери – Столипиново в Пловдив наброява над 40 000 души, Факултета в София – публично те над 30 000, само че фактически са доста повече – към 50 000. Във варненския Максуда те са над 25 000, а във видинския „ Нов път ” – към 16 000 души. Реално това са градове в самите градове.
И отново се връщам на ужасяващите данни – над 200 000 са семействата без сигурен покрив в България. Но те не са единствено роми. Оцветяват го в ромски проблем.
Болката от цялата невъзможност отекна тази зима в една акция – „ Дом и сигурност за всеки “. 26 000 роми сложиха имената и подписите си за смяна на над 50 годишното статукво с вярата, че ще се откри излаз за орисите на техните фамилии. Кампанията се провежда от Постоянната Ромска Конференция и за първи път консолидира в едно старания на общественост, деятели и специалисти. Нейните оферти ще бъдат разисквани в народен конгрес „ Дом и сигурност за всеки “ на 23-и февруари, с представители на централната и локалната власт. Целта е да се разпознават съответни последващи стъпки, посредством които специалистите от гражданския бранш да бъдат включени да способстват за подобаващите нормативни промени и решения, обхванати в главните политики на страната
Ще бъде ли скоро позволен един проблем, маркиран като ромски през последните години, само че обхващаш всяка втора къща по селата и градовете ни? Факт е, че за първи път поръчката за това консолидира старания на общественост, цивилен организации и специалисти. Защото сами градим битието си, по същия оня метод, по който съзидаваме дома си.
Тези хора ще бъдат подкрепени от хора и от Западна и Източна Европа. Този проблем не е единствено български, той е европейски, проблем е на днешната ни цивилизация. В цяла Западна Европа живеят чартърен. Ние сме единствените с такава логика на психиката, че нещо ще оставим зад тила си за нашите деца. Домът за мен е общ – и той е България. И в случай че България е подредена, и покривите ни ще са здрави.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ