Когато е ядосано, детето посяга и бие
Често децата протягат ръка, удрят родителите се или ги хапят, и то мощно. Вероятно сте уверени, че го вършат умишлено и преднамерено. Всъщност, това не е по този начин.
Последното нещо, което дребното дете иска, е да аргументи болежка на мама или на баща. Как да постъпят те, в случай че все пак малчуганът посяга и бие, когато е неудовлетворен?
Ето препоръките на психолога Екатерина Стефанова:
Важно е да разберете, че това държание не е нито „ положително “, нито „ неприятно “. Истина е, че експанзията е неприемлива, само че за всеки психолог е ясно, че тази поведенческа реакция е израз на вътрешното положение на детето.
Ако то ви е блъснало, не го наказвайте, а се пробвайте да разберете на какво се дължи това.
Няколко вероятни аргументи:
1. Израз на страсти
Възрастните считат, че изразяването на емоции не основава проблем. За децата това не по този начин. Детето би трябвало да бъде научено по какъв начин да изрази страстта.
Не постоянно, когато удря, това е израз на яд и гняв.
В моята процедура на психолог имах случай с момиченце, което постановяваше с всички сили майка си, когато приливаше от обич към нея. То просто не намираше различен метод да изрази възприятията си.
Дори обаче детето да удря, тъй като е ядосано, не бързайте да го пращате в ъгъла. Защото удрянето е най-естествена реакция. Поговорете с него за неговите прекарвания и усеща.
Каже му: „ Ти в този момент си сърдит, само че аз те разбирам! На твое място и аз бих се чувствала по този начин. “
Учете детето да разпознава страстите си и да ги показва вярно.
Предложете му различен метод да отлее гнева си - да се бие с възглавницата, да нарисува своите усеща, да се включи в ролеви игри.
2. Гледането на подиуми с физическо принуждение
Гледането на филми и телевизионни сериали, в които се демонстрира физическа експанзия, се явява нещо като публично позволение за детето и то да демонстрира сходно държание.
Често родителите позволяват неточност, като оставят тв приемника пуснат и той стои като декор през целия ден. Докато детето играе, мама готви и всеки се занимава със личните си задания, детето попива цялата тази информация и я приема като директива за деяние.
3. Проява на принуждение от страна на родителите
Ако посягате и пошляпвате детето по дупето, в случай че му дърпате ушите или го биете, няма за какво да се чудите, че и то отвръща със същото.
4. Проверка на границите
За да дефинира границите на допустимото, детето би трябвало да ги наруши.
Хлапето всеки ден прави оценка на всичко към себе задавайки си един въпрос: „ А какво ще стане, в случай че направя по този начин? “
За да дефинира границите на разрешеното, на детето му е нужна помощ.
Като за начало би трябвало да реши за себе си, какво вие смятате за възможно и какво - не. И е значимо да деянията поредност и неотстъпчивост в установяване на тези граници.
5. Да притегли внимание
Вие всеки ден ходите на работа, вземете хлапето от детската, безмълвно сядате в колата, по-късно готвите вечеря, а то ви пречи като се пробва по всевъзможен метод да притегли вниманието ви. И, в случай че не успее по различен метод, може да ви удари.
След това, обезпечено, ще започнете да му се карате... само че задачата на детето е реализирана.
То е добило по този начин мечтаното внимание от страна на майка си.
Постарайте се да намерите време за детето и да поиграете и поговорите с него. Прегръщайте го, повтаряйте му какъв брой доста го обичате.
6. Нужда от физическа интензивност
Детето има прекалено много сила, доста повече от възрастните. И тази сила би трябвало да се изразходва.
Съвременните родители се стараят доста повече да подтикват интелектуалното му развиване, като надали не още от 8-месечна възраст го записват на всякакви курсове – британски, балет, програмиране... И не помнят, че то има потребност от физическа интензивност.
По добре е, да го насочите към някакъв спорт, който му подхожда. Дори не е наложително да е спорт, а просто някаква физическа интензивност – танци, скокове на батут – някакъв метод, по който да изразходва силата си, а не да я стоварва върху мама и баща.
Причините, поради които детето може да удари родителите си, са прекалено много. Това са единствено част от най-популярните.
Ако обаче не се справите с деянията на експанзия, е добре да се обърнете за помощ към психолог.
