Често даваме Гърция за пример. Гърците - още през 2021

Често даваме Гърция за образец. Гърците - още през 2021 година са открили 7000 рискови прави. В България са 36 към този момент.

Становище на Института за пътна сигурност:

 

На 11.04.2025 година  Агенция " Пътна инфраструктура " разгласява на интернет страницата си карта на секторите с централизация на пътнотранспортни катастрофи. Публикуван е и План за деяние за обезопасяване на правите. Тази вест звучи много въздействащо за обществото.  

Експертите на Института за пътна сигурност направиха обзор на картата и проекта за деяние и установяваха следното: 

  Установените сектори са единствено по републиканската пътна мрежа.  Основното обезопасяване се състои от замяна на знаци, маркировка и ремонтни действия по пътната настилка.  Крайният период за осъществяване на строително-монтажните работи варира от 30 юни до 30 юли  Почти всичките прави са с дължина 100 метра.

При по този начин показания ни проект за деяние се виждат голям брой дефекти: 

Не е осъществена цялостна оценка на риска на РПМ и общинската пътна мрежа. От таблица 1 (виж долу) се вижда, че в градовете стават повече ПТП с потърпевши и по-малко с убити. Съотношението на убити и ранени при ПТП в обитаемо и отвън обитаемо място ни демонстрира, че 45% от черните точки се намират на общински пътища.  

ПТП по една характерност - в или отвън обитаемо място за интервала от 01.01.2022 до 31.12.2024 година

Таблица 1 Брой ПТП и % в/извън обитаемо място

Съгласно интернационалния стандарт за ръководство на риска БДС ISO 31000:2011 рискът се квалифицира като невисок, междинен и висок.  Понятието „ нараснал риск “ не съществува при оценяване на риска, тъй като би трябвало да се посочи по отношение на какво е покачването.  През 2023 година ИПБ показа оценка на риска на цялата пътна мрежа на България. Идентифицирани са 1380 точки със междинен и висок риск. Близо половината от тях се намират в градовете. Само за информация Гърция през 2021 година откри 7000 точки с висок риск и изиска 450 млн. евро финансиране от Европейската капиталова банка за целеустремено намаление на риска от ПТП.  

( )

Съгласното откритата методология би следвало оценка на риска да се извърши на географски принцип, по-късно да се разпознават пътищата с висок риск от настъпване на ПТП в съответните области и най-после да се открият по този начин наречените черни точки. След това се прави проучване на всички черни точки и им се слага номер. Точката с най-нисък номер е с най-голям риск от настъпване на тежко ПТП. Съгласно ресурсите се прави проект за деяние и стартира да се влияе върху точките с най-голям риск. Всичко това трябваше да бъде направено от Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ преди няколко години. Въздействието върху черните точки се реализира от Министерство на вътрешните работи, ИААА, АПИ и ДАБДП според одитните отчети от осъществените инспекции на черните точки.

Видно е, че всички тези дейности не са осъществени и изрично можем да заключим, че проектът за деяние на АПИ няма да реализира дейно ръководство на риска от ПТП. Той е ориентиран само към възстановяване на инфраструктурата, само че в огромна част от черните точки е належащо да се приложат и други ограничения.  

Пропуснато е скъпо време от ДАБДП, с цел да не се постанова сега този реактивен метод, който цели само да успокои публичното напрежение. АПИ не е в положение сама да се опълчи на некомпетентността и безхаберието, което е обхванало цялата транспортна система.

Категорично настояваме да бъде заменен методът за ръководство на риска и да се работи според интернационалния стандарт за ръководство на риска БДС ISO 31000:2011.

 

Екип на ИПБ