Държавен чук
Често българските министри приказват неща, които оставят човек да се чуди дали става въпрос за тежко незнание или надменност. Преди няколко дни това направи и настоящият министър на стопанска система във връзка продължаващата драма към „ Дунарит “ и сложи ясно алтернативата: държавна благосъстоятелност или офшорка на Цветан Василев. След което доуточни нещата, за офшорката се говорело, че е на Василев, а страната „ не е неприятен собственик “. Предполагам, че е обикновено да се чакат сходни приказки от кадър на „ Атака “, само че пък биографията му упорства, че е приключил право, освен това не в Тутраканския университет. Само в границите на няколко фрази господинът съумява да формулира „ новото обикновено “ из нашите земи. Макар да остават подозрения дали е изцяло осъзнато. В него има няколко детайла.
Това разяснява за уеб страницата „ Редута “ Владимир Шопов.
Офшорките към този момент няма да са това, което са. Подозренията за тяхната благосъстоятелност ще бъдат изричани високо и ясно. И ще станат съображение за национализация или пък повреждане на покупко-продажби, или пък неслучване на покупко-продажби. „ Говорело се “ ще се трансформира в държавен чук, с който ще могат да се случват най-различни неща със собствеността на фирмите. На министъра явно не му хрумва, че може да приказва по такива тематики само след разбор, процедури и изводи на съответните структури и не наподобява на мястото, което заема да приказва като тривиален „ вестник “. Друг въпрос е дали и по какъв начин сходни следствия действително могат да се осъществят и изобщо до какви дейности следва да водят. Ако тръгнем по логиката на изследване на „ действителните “ притежатели на офшорките, настоящият жител на министерството ще стигне до много забавни места. Като начало може да изследва „ действителните “ притежатели на офшорката, която е погнала предприятието, за което той се е загрижил. След което може да се захване да прегледа всички покупко-продажби в страната с офшорки и да види какво тъкмо се приказва и „ допуска “ за тях. Би се получила много забавна картина. Нещо обаче ми подсказва, че това няма да се случи и не би трябвало да се случва, най-малко до момента в който няма законови спънки пред офшорните компании да имат разнообразни активи.
Другото, което настоящият министър ни заяви е, че страната умерено ще може да дефинира и посочва благонадеждните съгласно нея евентуални и действителни притежатели. Надали са доста хората, които не мислят, че Цветан Василев не би трябвало да е „ по-топло място “, само че за това въпреки всичко са нужни съответните законови и процесуални дейности. И до момента в който те не са факт, даже да съществува действителна връзка в собствеността, Караниколов по никакъв метод не може да раздава присъди за благонадеждност. Най-малкото тъй като по тази логичност на следващия ден може да го направи за всеки, който не е по неговия усет и вкус и за всеки, който родната прокуратура е решила да „ попроучи “. На такива образци се нагледахме задоволително през последните години. Младият министър явно е обнадежден от поддръжката на досегашните локални аркадаши на белградския дезертьор и явно с лекост се е вживял в ролята на разпределител на благонадеждност. Например, какво би му попречило да раздава сходни морални присъди за някой притежател или началник на дружество, за който отнякъде е постъпила някаква хипотетична неприятна информация? Нещо повече, той директно обвързва с нея правото на благосъстоятелност! Подобно мислене е тежка ориенталщина, която остава учудващо незабелязана.
Караниколов старателно оправдава и държавната благосъстоятелност. Кадърът на „ Атака “ я хвали интензивно и единственото, което намира като недостатък са нескопосаните мениджъри, които са я яхнали. Както виждаме обаче през последните седмици това се трансформира под вещото око и ръка на самия министър и неговите шефове. Кадровият им поход няма край и в този момент се е разпрострял и във военния бранш. С думите си той връща концепцията за особената мъдрост на държавното и на неговите ръководители, изключително когато би трябвало да бъде предпазено от лошотията на другите притежатели на частно, които са плъзнали из цялата ни стопанска система.
Този фиктивен честен императив на национализацията може да е врата към цялостното безчинство на страната, само че явно това не тормози юриста - министър. Държавният чук би трябвало да се стовари върху главите на недостойните и неблагонадеждните. Така както ги е определила „ Атака “ и нейните съратници в държавното управление. Да забележим дали има какво да ги спре. Очевидно няма да е бизнесът, тъй като неговите „ организации “ съответно си мълчат. Те си знаят за какво.
Това разяснява за уеб страницата „ Редута “ Владимир Шопов.
Офшорките към този момент няма да са това, което са. Подозренията за тяхната благосъстоятелност ще бъдат изричани високо и ясно. И ще станат съображение за национализация или пък повреждане на покупко-продажби, или пък неслучване на покупко-продажби. „ Говорело се “ ще се трансформира в държавен чук, с който ще могат да се случват най-различни неща със собствеността на фирмите. На министъра явно не му хрумва, че може да приказва по такива тематики само след разбор, процедури и изводи на съответните структури и не наподобява на мястото, което заема да приказва като тривиален „ вестник “. Друг въпрос е дали и по какъв начин сходни следствия действително могат да се осъществят и изобщо до какви дейности следва да водят. Ако тръгнем по логиката на изследване на „ действителните “ притежатели на офшорките, настоящият жител на министерството ще стигне до много забавни места. Като начало може да изследва „ действителните “ притежатели на офшорката, която е погнала предприятието, за което той се е загрижил. След което може да се захване да прегледа всички покупко-продажби в страната с офшорки и да види какво тъкмо се приказва и „ допуска “ за тях. Би се получила много забавна картина. Нещо обаче ми подсказва, че това няма да се случи и не би трябвало да се случва, най-малко до момента в който няма законови спънки пред офшорните компании да имат разнообразни активи.
Другото, което настоящият министър ни заяви е, че страната умерено ще може да дефинира и посочва благонадеждните съгласно нея евентуални и действителни притежатели. Надали са доста хората, които не мислят, че Цветан Василев не би трябвало да е „ по-топло място “, само че за това въпреки всичко са нужни съответните законови и процесуални дейности. И до момента в който те не са факт, даже да съществува действителна връзка в собствеността, Караниколов по никакъв метод не може да раздава присъди за благонадеждност. Най-малкото тъй като по тази логичност на следващия ден може да го направи за всеки, който не е по неговия усет и вкус и за всеки, който родната прокуратура е решила да „ попроучи “. На такива образци се нагледахме задоволително през последните години. Младият министър явно е обнадежден от поддръжката на досегашните локални аркадаши на белградския дезертьор и явно с лекост се е вживял в ролята на разпределител на благонадеждност. Например, какво би му попречило да раздава сходни морални присъди за някой притежател или началник на дружество, за който отнякъде е постъпила някаква хипотетична неприятна информация? Нещо повече, той директно обвързва с нея правото на благосъстоятелност! Подобно мислене е тежка ориенталщина, която остава учудващо незабелязана.
Караниколов старателно оправдава и държавната благосъстоятелност. Кадърът на „ Атака “ я хвали интензивно и единственото, което намира като недостатък са нескопосаните мениджъри, които са я яхнали. Както виждаме обаче през последните седмици това се трансформира под вещото око и ръка на самия министър и неговите шефове. Кадровият им поход няма край и в този момент се е разпрострял и във военния бранш. С думите си той връща концепцията за особената мъдрост на държавното и на неговите ръководители, изключително когато би трябвало да бъде предпазено от лошотията на другите притежатели на частно, които са плъзнали из цялата ни стопанска система.
Този фиктивен честен императив на национализацията може да е врата към цялостното безчинство на страната, само че явно това не тормози юриста - министър. Държавният чук би трябвало да се стовари върху главите на недостойните и неблагонадеждните. Така както ги е определила „ Атака “ и нейните съратници в държавното управление. Да забележим дали има какво да ги спре. Очевидно няма да е бизнесът, тъй като неговите „ организации “ съответно си мълчат. Те си знаят за какво.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ