Мафията на българските кметове
Честно ще ви призная, че не съм дал своя вот за партията на някогашния ни, сегашен и предстоящ министър председател. Не го считам за мъжко момче, както го дефинира един публицист. За друго го считам, само че няма да ви оповестявам непосредствено какво. Само косвено.
Да забележим дали имам съображение да употребявам думата " мафия ", когато приказвам за кметовете. В мафията има един главен принцип. Ти дължиш на Биг Боса % от всяка договорка, която успееш да направиш. Ако инцидентно не си платиш, ти се припомня единствено един път. След това те сполетяват разнообразни беди. Думата " безмилостно " в тази ситуация е доста несъответствуваща, тъй като там не става въпрос за страсти. Ако не те сполетят беди, всеки ще почне да прави като теб и бизнесът ще пострада. Затова даже да се извиниш и да кажеш, че повече по този начин няма да правиш, ти ще си понесеш следствията.
В международен мащаб, откогато свят светува, стандартът е 10%. Биг Босът знае, че в случай че се полакоми за повече, има заплаха да скапе цялата скица, тъй като човешкият фактор е непредвидим. Всеки може да изпуши. Но също по този начин и всеки се съгласява на тези общоприети проценти, те са, по този начин да се каже, нужното зло. Понякога Биг Босът е основал изискванията за бизнеса и ти смяташ, че той изцяло заслужава комисиона си. Друг път, и това са по-неприятните случаи, той няма безусловно никакъв принос за твоя бизнес, само че си заставен да си плащаш за спокойствието. Има и трети случай, когато е минало малко време и ти си не запомнил, че някой някъде ти е помогнел да започнеш. Тогава смяташ, че те рекетират несправедливо.
Когато Биг Босът желае % от бизнеса ти, без да има безусловно никаква заслуга за него, това си е чист рекет. Обаче когато Той е основал организацията, с помощта на Неговото Име цялата компания просперира и в случай че Него Го няма, компанията ще почине, тогава освен ще си платиш процентите, само че и ще си удовлетворен, че си част от бизнеса Му и епохата Му и ще се молиш тази ера в никакъв случай да не свършва. За страдание, обаче, всички на върха живеят без съзнанието за прекаленост. Така живееха едно време комунягите. Някои от тях не престават по този начин да живеят и през днешния ден. Но всичко е толкоз преходно, че те или внуците им ще бъдат доста сюрпризирани, когато неизбежното пристигна.
Българските кметове са необикновен тип млекопитаещи. Обикновено спадат към вид торбести или мешести – щото си имат торби за събиране на материал. Или мешки. Или самите те външно наподобяват на торби и имат огромни кормаци, реализирани с доста ястие на печени агнета. Българските кметове би трябвало да минат на курсове при кмета на град Попово и кмета на село Галиче, с цел да се научат по какъв начин се ръководи в продължение на 30 години. За толкоз време от най-различни източници на доходи има огромна възможност индивидът във властта да се трансформира в милионер. Дори в мултимилионер. От извоюваните материални богатства елементарният кмет дължи на своята партийна централа тези проценти. Ако си смени партията, сменя и местоотчитането. Въпросът е да има постоянен тил.
Как може доскоро кметът да е бил част от Българска социалистическа партия, а от на следващия ден да е част от гоцевата централа? Как може да е бил под опеката на ГЕРБ, а на идващите избори към този момент под тази на Движение за права и свободи? Тези игри ги умеят единствено огромните играчи, които са в бизнеса от най-малко три мандата и нямат шансове да изтърван четвъртия. Те, сходно на галишкия и поповския, знаят своята цена. Единият има тъст някогашен Държавна сигурност шмекер, само че някогашни от Държавна сигурност няма, а другият си играе на масон, те там си играйкат на игрички и след това съдът излиза с изненадващо решение по другояче напълно явен проблем. У нас не може в никакъв случай нищо да бъде напълно ясно. У нас е мъгла.
Тези упоменатите двама са станали самостоятелни от партийните или лоби кръгове, само че не и от десетте %, които дължат. Там мърдане няма.
А на всички останали мижитурки, които бяха издигнати по гербаджийска линия за градоначалници от Организацията им беше прикован по един предприемач в сянка, който нормално е част от Общинския съвет, от време на време даже Председател на Общински съвет. Той е индивидът, който дефинира политиката на общината, с неговото единодушие се вземат основните решения, до него се допитва подставеното публично лице.
Тази скица работи. Хората я виждат и не е загадка за никого. Аз персонално съм я следил в две обитаеми места – град Бяла Слатина, чийто бюджет е напълно непретенциозен, и град Приморско, на чийто бюджет могат да завидят доста регионални градове. По медии, на празници, в кабинета в Общината е видна фигурата на определения от популацията формален кмет. Той може дори да е малко шматка, леко мечтател, човек непокварен от време на време, даже да минава за почтен и мъжага в очите на дребната общественост. Но от него нищо не зависи. Той знае с Чие Име е пристигнал на власт. И знае на какъв контракт се е съгласил. Ще ръководи, ще бъде част от властта и медийния звук, ще се употребява от изгоди, даже може, в случай че захитрее, и да задели нещо за себе си. Всичко опира до съвестта му – дали ще стане част от схемата или просто ще бъде фигурант с релативно чист морал. Казвам релативно, тъй като даже той, положителният човек, е наясно, че оня, сянката му, коли и беси, реже баницата и държи ножа. Наясно е със своята роля на марионетка.
По този метод гербаджиите сътвориха новата проведена престъпност, новата сраснала се с страната мафия. Никой в никакъв случай и на никое място няма да може да потвърди зависимостта на формалния кмет от прикрепения му предприемач. Там нещата са контрактувани не черно на бяло, а на доверие – като в мафията. Процентите от европарите и другите далаверки са обвързване точно на прикрепения.
Убеден съм, че в централата на тази гнила партия даже си имат жаргонно название на прикрепените към кметовете персони. Тези, прикрепените, са предприемачи и отвън политиката. Те знаят разпоредбите на бизнеса. И на светлия, и на тъмния. Най-вече на сивия. Официалното лице може да е някогашен пожарникар, не се майтапя, подобен е казусът в Бяла Слатина. А може да е доктор, правист, просветен човек. Сянката му обаче е безсъвестен вид, за който няма граници и спънки по пътя. И в случай че се наложи, сянката може да провокира " импийчмънт " или правосъдно дело на формалния, с цел да го отстрани от длъжността. Защото действителният феодал е той.
Много пороци вкараха в всеобща приложимост гербаджиите и този е един от тях. Организираха локалната власт по сходство на мафия. Няма такова нещо като Биг Босът не бил знаел за някоя спекулация на локално равнище. Това е невероятно. Има си структури за следене на тези неща. " Цветанът Му " е индивидът, който дирижира оперативната власт и потоците от докладите.
Другият от пороците им е " да създадем нещо за тоя народ ", което значи монументи, паметници, знаменца, светлинки, кръгови кръстовища, пиар. Паметник, а край него тонове отпадъци. Създадоха привидности. Времето на гърбавите хора, лъжливо като самите тях. Тези, отвън директната им хватка, към този момент са малцинство. По публицистиката ни си проличава най-добре.
Автор: Николай Фенерски
Да забележим дали имам съображение да употребявам думата " мафия ", когато приказвам за кметовете. В мафията има един главен принцип. Ти дължиш на Биг Боса % от всяка договорка, която успееш да направиш. Ако инцидентно не си платиш, ти се припомня единствено един път. След това те сполетяват разнообразни беди. Думата " безмилостно " в тази ситуация е доста несъответствуваща, тъй като там не става въпрос за страсти. Ако не те сполетят беди, всеки ще почне да прави като теб и бизнесът ще пострада. Затова даже да се извиниш и да кажеш, че повече по този начин няма да правиш, ти ще си понесеш следствията.
В международен мащаб, откогато свят светува, стандартът е 10%. Биг Босът знае, че в случай че се полакоми за повече, има заплаха да скапе цялата скица, тъй като човешкият фактор е непредвидим. Всеки може да изпуши. Но също по този начин и всеки се съгласява на тези общоприети проценти, те са, по този начин да се каже, нужното зло. Понякога Биг Босът е основал изискванията за бизнеса и ти смяташ, че той изцяло заслужава комисиона си. Друг път, и това са по-неприятните случаи, той няма безусловно никакъв принос за твоя бизнес, само че си заставен да си плащаш за спокойствието. Има и трети случай, когато е минало малко време и ти си не запомнил, че някой някъде ти е помогнел да започнеш. Тогава смяташ, че те рекетират несправедливо.
Когато Биг Босът желае % от бизнеса ти, без да има безусловно никаква заслуга за него, това си е чист рекет. Обаче когато Той е основал организацията, с помощта на Неговото Име цялата компания просперира и в случай че Него Го няма, компанията ще почине, тогава освен ще си платиш процентите, само че и ще си удовлетворен, че си част от бизнеса Му и епохата Му и ще се молиш тази ера в никакъв случай да не свършва. За страдание, обаче, всички на върха живеят без съзнанието за прекаленост. Така живееха едно време комунягите. Някои от тях не престават по този начин да живеят и през днешния ден. Но всичко е толкоз преходно, че те или внуците им ще бъдат доста сюрпризирани, когато неизбежното пристигна.
Българските кметове са необикновен тип млекопитаещи. Обикновено спадат към вид торбести или мешести – щото си имат торби за събиране на материал. Или мешки. Или самите те външно наподобяват на торби и имат огромни кормаци, реализирани с доста ястие на печени агнета. Българските кметове би трябвало да минат на курсове при кмета на град Попово и кмета на село Галиче, с цел да се научат по какъв начин се ръководи в продължение на 30 години. За толкоз време от най-различни източници на доходи има огромна възможност индивидът във властта да се трансформира в милионер. Дори в мултимилионер. От извоюваните материални богатства елементарният кмет дължи на своята партийна централа тези проценти. Ако си смени партията, сменя и местоотчитането. Въпросът е да има постоянен тил.
Как може доскоро кметът да е бил част от Българска социалистическа партия, а от на следващия ден да е част от гоцевата централа? Как може да е бил под опеката на ГЕРБ, а на идващите избори към този момент под тази на Движение за права и свободи? Тези игри ги умеят единствено огромните играчи, които са в бизнеса от най-малко три мандата и нямат шансове да изтърван четвъртия. Те, сходно на галишкия и поповския, знаят своята цена. Единият има тъст някогашен Държавна сигурност шмекер, само че някогашни от Държавна сигурност няма, а другият си играе на масон, те там си играйкат на игрички и след това съдът излиза с изненадващо решение по другояче напълно явен проблем. У нас не може в никакъв случай нищо да бъде напълно ясно. У нас е мъгла.
Тези упоменатите двама са станали самостоятелни от партийните или лоби кръгове, само че не и от десетте %, които дължат. Там мърдане няма.
А на всички останали мижитурки, които бяха издигнати по гербаджийска линия за градоначалници от Организацията им беше прикован по един предприемач в сянка, който нормално е част от Общинския съвет, от време на време даже Председател на Общински съвет. Той е индивидът, който дефинира политиката на общината, с неговото единодушие се вземат основните решения, до него се допитва подставеното публично лице.
Тази скица работи. Хората я виждат и не е загадка за никого. Аз персонално съм я следил в две обитаеми места – град Бяла Слатина, чийто бюджет е напълно непретенциозен, и град Приморско, на чийто бюджет могат да завидят доста регионални градове. По медии, на празници, в кабинета в Общината е видна фигурата на определения от популацията формален кмет. Той може дори да е малко шматка, леко мечтател, човек непокварен от време на време, даже да минава за почтен и мъжага в очите на дребната общественост. Но от него нищо не зависи. Той знае с Чие Име е пристигнал на власт. И знае на какъв контракт се е съгласил. Ще ръководи, ще бъде част от властта и медийния звук, ще се употребява от изгоди, даже може, в случай че захитрее, и да задели нещо за себе си. Всичко опира до съвестта му – дали ще стане част от схемата или просто ще бъде фигурант с релативно чист морал. Казвам релативно, тъй като даже той, положителният човек, е наясно, че оня, сянката му, коли и беси, реже баницата и държи ножа. Наясно е със своята роля на марионетка.
По този метод гербаджиите сътвориха новата проведена престъпност, новата сраснала се с страната мафия. Никой в никакъв случай и на никое място няма да може да потвърди зависимостта на формалния кмет от прикрепения му предприемач. Там нещата са контрактувани не черно на бяло, а на доверие – като в мафията. Процентите от европарите и другите далаверки са обвързване точно на прикрепения.
Убеден съм, че в централата на тази гнила партия даже си имат жаргонно название на прикрепените към кметовете персони. Тези, прикрепените, са предприемачи и отвън политиката. Те знаят разпоредбите на бизнеса. И на светлия, и на тъмния. Най-вече на сивия. Официалното лице може да е някогашен пожарникар, не се майтапя, подобен е казусът в Бяла Слатина. А може да е доктор, правист, просветен човек. Сянката му обаче е безсъвестен вид, за който няма граници и спънки по пътя. И в случай че се наложи, сянката може да провокира " импийчмънт " или правосъдно дело на формалния, с цел да го отстрани от длъжността. Защото действителният феодал е той.
Много пороци вкараха в всеобща приложимост гербаджиите и този е един от тях. Организираха локалната власт по сходство на мафия. Няма такова нещо като Биг Босът не бил знаел за някоя спекулация на локално равнище. Това е невероятно. Има си структури за следене на тези неща. " Цветанът Му " е индивидът, който дирижира оперативната власт и потоците от докладите.
Другият от пороците им е " да създадем нещо за тоя народ ", което значи монументи, паметници, знаменца, светлинки, кръгови кръстовища, пиар. Паметник, а край него тонове отпадъци. Създадоха привидности. Времето на гърбавите хора, лъжливо като самите тях. Тези, отвън директната им хватка, към този момент са малцинство. По публицистиката ни си проличава най-добре.
Автор: Николай Фенерски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ