Честно казано, вече ни омръзна да чакаме. Къде са те?

Къде са всички те? Седем причини, поради които все още не сме открили извънземни

Честно казано, към този момент ни омръзна да чакаме. Къде са те? Къде по дяволите са всички извънземни?

Е, не на Земята или някъде наоколо. Точно в това е смисълът.

По консервативна оценка във Вселената има 200 милиарда галактики. Да кажем, че във всяка от тях има по 100 милиарда звезди. Дори в случай че единствено 1% от тези звезди имат една-единствена планета, която обикаля към тях, това към момента са 200 квинтилиона вероятни нови Земи.

След тези сметки дано приемем, че шансът една планета да има вълшебната композиция от вода, температура и химикали, с цел да се случи тази магическа искра, е едно на трилион.

Това към момента значи, че живот би трябвало да има на няколкостотин хиляди планети.

Със сигурност някоя от тях към този момент би трябвало да ни е поздравила?

Разбира се, не на всички от тях ще има образован живот. Ние не знаем какво тъкмо има на тях. Микроби, ракообразни, извънземни птици, които летят, употребявайки ушите си, в жанр Дъмбо. или медузи, които наподобяват на VHS касети, а може би галактически динозаври.

Но измежду всички тези планети, към всички тези звезди, във всички тези галактики, наложително би трябвало да има някаква друга форма на рационален живот. Ние просто не можем да бъдем сами.

Горната скандално обикновена математика е доста опростена версия на уравнението на Дрейк – втората най-известна формула в науката след E=MC2.

Предложено от радиоастронома Франк Дрейк през 1961 година, който пресмята вероятността за битие на интелигентни, комуникиращи цивилизации въз основа на редица фактори, в това число броя на планетите, възможностите за пораждане на живот и вероятността този живот да е напреднал.

Изглежда по следния метод:

N = R x fp x ne x fl x fi x fc x L

Така че можете да разберете за какво направихме своя лична.

Това не е нова главоблъсканица. Всъщност тя от дълго време си има име – парадоксът на Ферми.

Очевидно през 1950 година носителят на Нобелова премия за физика Енрико Ферми и сътрудниците му от Националната лаборатория в Лос Аламос, Ню Мексико, се любуват на оживена полемика за летящите чинии по време на обяд, когато той изрича: „ Къде са всички? “.

Е, ние усещаме същото и взехме решение да попитаме няколко специалисти за какво към момента не сме намерили никого – или не сме били открити.

1. Теория за огромния филтър

За страдание има доста аргументи, заради които към момента не сме разкрили извънземен живот.

Една от тях, теорията за Големия филтър, гласи, че просто има толкоз доста трудности, които би трябвало да се преодолеят, с цел да може интелигентният живот да доближи точката, в която бихме могли да го забележим, че е доста необикновено те да съумеят да изчистят всяко от тях и да доближат същата точка, в която сме ние, или даже по-далеч.

Помислете за това. Много, доста просто, ние започнахме като живот в океана, изпълзяхме на открито, разнообразихме се, някои изпълзяха назад, голям брой от тях изчезнаха пет обособени пъти, останалите продължиха да се развиват, появиха се хората, развихме общества, опазване на здравето и най-после започнахме да търсим други.

Това, че една планета е способна да поддържа живот, не значи безусловно, че той ще се образува там – споделя доктор Грег Браун, астроном в Гринуичката кралска обсерватория.

Това сигурно не значи, че този живот ще преодолее безбройните бариери сред простите едноклетъчни форми на живот и интелигентния живот, кадърен да комуникира с други цивилизации в космоса, или че тези промени ще се случат по подобен метод, че те да са дейни по същото време като при нас.

2. Хипотезата за „ Гаянското притеснение “

Тази догадка преглежда какъв брой мъчно е да се основат подобаващи условия даже за най-елементарните форми на живот, без да приказваме за достигането на настоящето положение.

Това е концепция, с която съм склонен – споделя доктор Пол Бърн, доцент по науки за Земята, околната среда и планетите във Вашингтонския университет в Сейнт Луис. „ Че може би не е мъчно животът да се появи, само че е извънредно мъчно той да бъде поддържан. “

Например, знаем, че Земята е имала течна вода на повърхността си съвсем през целия си живот. Това е безумно дълъг интервал от време, с цел да може изискванията на повърхността да останат съвсем сред 0 и 100 °C.

3. Може би не си коства да се занимават с нас?

Астрофизикът Амри Уанде допуска, че може би там в действителност има доста живот, тъй че напредналите извънземни, способни да търсят из Вселената, могат да си изберат и няма да сметнат Земята за почтена за посещаване, тъй като ние самите не сме задоволително интелигентни.

Знаем също, че животът се е появил най-малко преди 3,4 милиарда години, а може би и повече. Но също по този начин знаем, че е допустимо на Венера да е имало океани, тъй че и на нея да е имало условия за живот, сходни на земните – и може би даже живот.

Но в случай че е имала океани, в някакъв миг в предишното нещо се е объркало, с цел да докара до привършване на парниковия резултат на планетата, и тези океани са изкипели в космоса. Днес Венера е стерилна, най-малко на повърхността.

По сходен метод Марс в миналото е имал течна вода, която е текла по повърхността му, а Луната и Меркурий са имали гъсти, влажни атмосфери за доста малко време.

„ Така че основаването на обитаема среда може да не е толкоз мъчно, както и основаването на живот от неживотно – известно като абиогенеза “, споделя доктор Бърн.

„ Но да се поддържат хубави и удобни за живот условия може да се окаже в действителност доста мъчно. Може би Земята е единственото място в Слънчевата система, което сполучливо се е справило с това. “

4. Те са единствено микроскопични и живеят в океаните.

Търсенето на извънземен разсъдък, или SETI, е едно, само че да се удостовери на 100%, че на дадена планета има микроскопични кривокраки, е още по-трудно.

Но това не значи, че не се опитваме.

Фейт Хоторн от университета Уоруик споделя: „ Има прочут евентуален казус в нашата лична Слънчева система, защото считаме, че някои луни на Юпитер и Сатурн – по-специално Европа и Енцелад – имат океани с течна вода под дебела ледена кора на повърхността си. “

„ При съществуването на подобаващи източници на сила и вода, осигуряваща среда за химични реакции, това може да е подобаваща среда за образуване на микробен живот. “

Това обаче би било извънредно мъчно, в случай че не и невероятно, да се открие на екзопланети.

Откриването на наличието на неинтелигентен живот, в смисъл, че той няма да изпраща сигнали, нормално се концентрира върху биосигнатури в атмосферата, предлагащи химикали и улики за това какво живее в нея.

Това към момента би било малко евентуално при положение на, да речем, миниатюрен живот на дъното на океана.

Но през септември предходната година НАСА откри най-силното до момента доказателство за съществуването на живот, като откри съществуването на диметилсулфид (DMS) в атмосферата на K2-18 b, екзопланета, намираща се на 120 светлинни години от нас.

DMS се създава от живота, най-вече от фитопланктона в океаните, реките и езерата.

5. Пропускаме сигналите им заради неправилна периодичност или време.

Това е огромен проблем. Да, Вселената е необятна, тъй че бихте си показали, че там би трябвало да има и различен живот. Но тя също по този начин е доста, доста остаряла – повече от 13 милиарда години (или двойно повече, съгласно едно скорошно проучване), тъй че какви са възможностите всички ние да сме били в близост едновременно?

Ако компресираме еволюционната последователност на Земята в 24-часов интервал, животът се появява в 4 часа сутринта – споделя доктор Минджае Ким, астрофизик от Университета в Уоруик.

„ Измирането на динозаврите става в 23:41ч. Историята на човекоподобните същества, образец за което са типове като Australopithecus afarensis, стартира в 11:58:43ч.„

По създание човекоподобният живот е съществувал единствено 77 секунди в тази прилика. Забележително е, че времевата рамка, в която хората са създали технология, способна да взаимодейства с евентуален извънземен живот, е доста по-кратка – по-малко от една секунда. Това евентуално значи удивително къс софтуерен живот спрямо общата възраст на планетарните системи.

Д-р Бърн е склонен и споделя: „ Най-вероятното пояснение съгласно мен е, че пространството е голямо, а времето е доста дълго “. „ Дори в случай че рационален тип се появи на планета, която е задоволително близо, с цел да можем да засечем сигналите му, разлика от единствено няколко десетки хиляди години би означавала, че ще го пропуснем, в случай че цивилизацията му е траяла единствено няколко хилядолетия.

6. Трябва да му дадем повече време

Ние, хората, сме фамозни с нетърпението си и едвам от няколко десетилетия сме в положение да изследваме вярно необятното пространство.

И въпреки да знаем сигурно, че на Червената планета няма канали, издигнати от марсианци, или хора на Луната, към момента има доста за проучване.

Все още продължаваме да създаваме спектрографи и принадлежности с по-висока разграничителна дарба – споделя госпожа Хоторн. „ Сред тях са и тези на галактическия телескоп „ Джеймс Уеб “, които ще могат да откриват биомаркери в атмосферите на планетите, тъй че идващите няколко години могат да стартират да трансформират разпоредбите на играта в тази област.

Непрекъснато откриваме и нови екзопланети – планети отвън нашата Слънчева система.

7. Хипотезата за тъмната гора

Това е най-страшната причина, заради която към момента не сме разкрили извънземни.

Основата на теорията е, че извънземните са там, само че са по едно и също време безмълвни и враждебни. Те мълчат, изхождайки от догатката, че и другите цивилизации ще бъдат враждебни, и не желаят да бъдат унищожени в всеобща междузвездна война.

Д-р Пол Стрьом, помощник в Университета на Уоруик, прибавя: „ Една естествена стъпка напред е да се опитаме да оценим броя на планетите, на които има живот, и да потърсим положителни претенденти за удобна среда за живот.

„ Има няколко образеца за това по какъв начин се прави това сега – търсене на живот на луните на Юпитер, прослушване на радиосигнали и търсене на други планети, които могат да имат подобаващи условия за пораждане на живот.„

Само преди 25 години концепцията за разкриване на състава на атмосферите на планети отвън нашата слънчева система се срещаше единствено в теоретичната просвета. Днес тя е действителност. Можем да открием състава на тези екзопланети и даже да следим метеорологичните им модели. Колко вълнуващо!