Енрике Иглесиас у нас - от Bailamos до Bailando буря от хитове, която разтърси София
Честно казано, не съм от най-големите почитатели на Енрике Иглесиас. И все пак съм била няколко пъти на негов концерт - къде по работа, къде от любознание. Необяснимо за мен, само че в него несъмнено има някакъв секси латино сексапил, който умее да влияе на всяка жена, а и не знам по какъв начин го прави, само че този човек отхвърля да остарява. Дали испанските корени на на татко му Хулио Иглесиас, или филипинските жилки на майка му Исабел Прейслер си споделят думата, само че наподобява същото момченце, като отпреди най-малко 20 години.
Нощта, в която Античният спектакъл замлъкна, с цел да чуе Ник Кейв
Един концерт, който ще се помни дълго
Що се отнася до негов концерт, мислех си, че знам какво да чакам - няколко познати шлагера, доста светлини и звук, не изключително ослепително вокално показване, луди последователки, копнеещи за непосредственост и припадащи по шапката му, която имам възприятието, че не смъква даже и в леглото с Анна Курникова...И това е.
Да си призная, не смятах, че повече ще го чувам онлайн, само че когато разбрах, че идва на Националния стадион " Васил Левски ", взех решение, че си коства да дам късмет на прекарването, изключително поради обстоятелството, че един от последните му концерти беше в някогашната " Арена Армеец ", в която няма какво да се лъжем, който и да пее, по този начин кънти, че може да скапе кефа и най-непретенциозното ухо.
Тук е моментът и да разкрия - бях в действителност сюрпризирана какъв брой прелестно може да се окаже такова събитие, даже за човек като мен, който не следи с интерес по какъв начин се развива кариерата му и каква нова музика пуска. За мое благополучие, концертът на Енрике Иглесиас в София на 20 септември беше сетлист от най-хубавото от творчеството му - от британските поп класики, като " Escape " до обичаната от всички " Bailando ".
Националният стадион беше относително цялостен, въпреки да съм го виждала и с доста повече аудитория. Въздухът беше напоен от очакване, крясъци и химия, която се усещаше още преди първата нота. Да не забравяме, че въпреки всичко подгряващи бяха Молец (странно за мен), които съумяха да развълнуват младите последователки. Не се стигна до припадъци, само че несъмнено имаше доста удовлетворени лица.
Енрике излезе със " Subeme La Radio ", като по време на концерта изпя някои от най-големите си шлагери, като " I Like It ", " Be With You ", " Heartbeat ", " El Perdon ", " Bailamos ". Не съм човек, който ги слуша у дома, само че признавам, че бях впечатлена от силата на осъществяванията им. Всяка ария има подобен инфекциозен темп, че те кара да се движиш, даже и да не си пред сцената, а някъде там на трибуните.
Най-интересната страст, която изпитах, беше всеобщото чувство за общественост. Не бях просто фен, а част от хиляди хора, които пеят дружно с цялостно гърло, въпреки и и от време на време на подозрителен испански. Когато всички почитатели развяваха концертните си гривни стадионът се трансформира в море от светлини, за миг забравих, че не съм безжалостен обожател. Това беше чиста, заразителна страст, която просто би трябвало да се усети онлайн.
За мен беше изключително вълнуващо, че Енрике е идвал няколко пъти в София, само че в никакъв случай до момента на стадион. Този път сцената беше по-голяма, с по-впечатляващи светлинни резултати и образни прожекции. Като гледах по какъв начин изпълнителят взаимодейства с публиката - от време на време с усмивка и едно " Наздраве " на български с водка, различен път с жест или безмълвно кимване, чувството за фамилиарност беше необикновено, макар мащаба на събитието.
Концертът беше деликатно спретнат - сетлистът мина през обичаните шлагери, в това число и няколко по-нови части, които чувах за първи път. Всеки преход сред песните беше равномерен, с добре сложени светлинни резултати и динамично придвижване на сцената. Моментите с бавните сингли, като " Hero ", бяха извънредно прочувствени - като че ли целият стадион усещаше всеки акомпанимент и всяка дума.
Особено усещане ми направи и по какъв начин музиката, светлините и публиката се сливат в едно. И то освен по време на баладите - когато звучаха по-ритмичните песни, целият стадион стана танцуваща маса от хора с вдигнати ръце и усмивки на всички места. Дори аз не можех да заставам неподвижна и се усетих, че раздрусвам плещи.
Ману Чао онлайн - музика, която придвижва сърцето ти по света
Ето по какъв начин мина присъединяване на музиканта на 16 септември в София
Да, Енрике не е най-талантливият реализатор, който човек може да слуша онлайн, само че пък е невъобразимо харизматичен, а и мащабът на концерта, динамичността на сцената и реакцията на публиката направиха прекарването не просто концерт, а шоу от международна класа. В този миг разбрах за какво Енрике Иглесиас е една от най-големите поп и латино звезди на нашето време - да, надалеч не е поради музикалните му възможносности, а поради метода, по който кара хората да се почувстват живи, специфични и обединени.
Нощта, в която Античният спектакъл замлъкна, с цел да чуе Ник Кейв
Един концерт, който ще се помни дълго
Що се отнася до негов концерт, мислех си, че знам какво да чакам - няколко познати шлагера, доста светлини и звук, не изключително ослепително вокално показване, луди последователки, копнеещи за непосредственост и припадащи по шапката му, която имам възприятието, че не смъква даже и в леглото с Анна Курникова...И това е.
Да си призная, не смятах, че повече ще го чувам онлайн, само че когато разбрах, че идва на Националния стадион " Васил Левски ", взех решение, че си коства да дам късмет на прекарването, изключително поради обстоятелството, че един от последните му концерти беше в някогашната " Арена Армеец ", в която няма какво да се лъжем, който и да пее, по този начин кънти, че може да скапе кефа и най-непретенциозното ухо.
Тук е моментът и да разкрия - бях в действителност сюрпризирана какъв брой прелестно може да се окаже такова събитие, даже за човек като мен, който не следи с интерес по какъв начин се развива кариерата му и каква нова музика пуска. За мое благополучие, концертът на Енрике Иглесиас в София на 20 септември беше сетлист от най-хубавото от творчеството му - от британските поп класики, като " Escape " до обичаната от всички " Bailando ".
Националният стадион беше относително цялостен, въпреки да съм го виждала и с доста повече аудитория. Въздухът беше напоен от очакване, крясъци и химия, която се усещаше още преди първата нота. Да не забравяме, че въпреки всичко подгряващи бяха Молец (странно за мен), които съумяха да развълнуват младите последователки. Не се стигна до припадъци, само че несъмнено имаше доста удовлетворени лица.
Енрике излезе със " Subeme La Radio ", като по време на концерта изпя някои от най-големите си шлагери, като " I Like It ", " Be With You ", " Heartbeat ", " El Perdon ", " Bailamos ". Не съм човек, който ги слуша у дома, само че признавам, че бях впечатлена от силата на осъществяванията им. Всяка ария има подобен инфекциозен темп, че те кара да се движиш, даже и да не си пред сцената, а някъде там на трибуните.
Най-интересната страст, която изпитах, беше всеобщото чувство за общественост. Не бях просто фен, а част от хиляди хора, които пеят дружно с цялостно гърло, въпреки и и от време на време на подозрителен испански. Когато всички почитатели развяваха концертните си гривни стадионът се трансформира в море от светлини, за миг забравих, че не съм безжалостен обожател. Това беше чиста, заразителна страст, която просто би трябвало да се усети онлайн.
За мен беше изключително вълнуващо, че Енрике е идвал няколко пъти в София, само че в никакъв случай до момента на стадион. Този път сцената беше по-голяма, с по-впечатляващи светлинни резултати и образни прожекции. Като гледах по какъв начин изпълнителят взаимодейства с публиката - от време на време с усмивка и едно " Наздраве " на български с водка, различен път с жест или безмълвно кимване, чувството за фамилиарност беше необикновено, макар мащаба на събитието.
Концертът беше деликатно спретнат - сетлистът мина през обичаните шлагери, в това число и няколко по-нови части, които чувах за първи път. Всеки преход сред песните беше равномерен, с добре сложени светлинни резултати и динамично придвижване на сцената. Моментите с бавните сингли, като " Hero ", бяха извънредно прочувствени - като че ли целият стадион усещаше всеки акомпанимент и всяка дума.
Особено усещане ми направи и по какъв начин музиката, светлините и публиката се сливат в едно. И то освен по време на баладите - когато звучаха по-ритмичните песни, целият стадион стана танцуваща маса от хора с вдигнати ръце и усмивки на всички места. Дори аз не можех да заставам неподвижна и се усетих, че раздрусвам плещи.
Ману Чао онлайн - музика, която придвижва сърцето ти по света
Ето по какъв начин мина присъединяване на музиканта на 16 септември в София
Да, Енрике не е най-талантливият реализатор, който човек може да слуша онлайн, само че пък е невъобразимо харизматичен, а и мащабът на концерта, динамичността на сцената и реакцията на публиката направиха прекарването не просто концерт, а шоу от международна класа. В този миг разбрах за какво Енрике Иглесиас е една от най-големите поп и латино звезди на нашето време - да, надалеч не е поради музикалните му възможносности, а поради метода, по който кара хората да се почувстват живи, специфични и обединени.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ