Честно казано, мъчно ми е за всички розови комсомолци, на

...
Честно казано, мъчно ми е за всички розови комсомолци, на
Коментари Харесай

Ирини Зикидис: Чрез подмяната на лявата идея, свръхбогатите си осигуряват спокойствие

" Честно казано, мъчително ми е за всички розови комсомолци, на които, по партийна линия, следва да пазят и прокарват у нас дивотиите на актуалната западна демократична теория. Разбира се, приказвам не за икономическия демократизъм на Хайек, а за новото наличие на понятието „ демократична народна власт ”, което усърдно заобикаля тематиката за икномическия конфликт в обществото, с цел да се концентрира върху дивотии като дженър идеология, краен феминизъм, поощряване на исляма и расови спорове.
Към днешна дата бяхме очевидци на значително целенасочени и координирани опити да се прокарат избрани хрумвания и у нас, посредством медиите и обществените платформи. Започна се с напъни за замяна на историята – османското наличие беше показано като „ най-вече културно ”, осигуряващо „ разточителен живот на поданиците ”, а историческата памет за кърваво принуждение – „ подправена замяна на действителността ”. Малко по-късно Facebook преля от плюшени мечета за „ Добре пристигнали, мигранти ”, а на новините за последвалия ислямски тероризъм в сърцето на Европа беше наложена жестока цензура. Кланетата на почтени цивилни европейци бяха обяснявани с амок на изтерзани мюсюлмани, а половото принуждение над дами беше представяно като „ преджобване с танцувални придвижвания ”. После стартира офанзивата над българската родова памет, а българинът беше жигосан като „ Ганьо ”, „ потурлия ”, „ смрадлив и елементарен чобанин ”. После се оказа, че българинът, с изключение на „ неугледен злощастник и ракиен патреот ”, е и принудител, който пердаши жена и челяд по няколко пъти дневно.
 Ирини Зикидис: Как грантовите демократични медии се трансфораха в Работническо дело Ирини Зикидис: Как грантовите демократични медии се трансфораха в " Работническо дело "
" От серията " чета и плача от смях ". Или по какъв начин грантовите демократични медии се трансфораха в " Работническо дело " от 1954. DW Български с разг...
Всички тези, на пръв взор разнопосочни акции, са обединени под шапката на актуалната демократична теория, а най-шумните им апологети, кой знае за какво, получават солидно финансиране от непознати НПО-та за „ дейна гражданска позиция ”. В същото време, политически са показани с към 5%, макар солидното финансиране извън, а всеобщото отношение на българите към тях е тежко пренебрежение, в обществената мрежа Facebook.
Но веселбата занапред следва. Тепърва розовия комсомол ще би трябвало да изяснява какъв брой е „ прогресивно ”, „ напредничаво ” и „ крепко ” да бъдат отстранени думи като „ майка ”, „ татко ”, „ той ” и „ тя ”. Тепърва ще пази правата на „ транс хората ” и съответно правата на мъже като Крег Телфър, относително несъвършен спортист, който, откакто се афишира за транс и стартира да се състезава при дамите, незабавно се класира на челните места. Или пък оня ММА транс хубавец, който счупи черепа на противничката си на кръга. Или пък за какво е редно и обикновено списание Vogue да разгласи за „ Жена на годината ” транс мъжа Брус Дженър. Тепърва ще се прокарват тезите, че математиката и шахът са расистки дисциплини, и е в реда на нещата да има обидни квоти за гей хора и мюсюлмани във всяка компания, вместо да се гледа кой ще свърши най-хубава работа, тъй като е експерт. Само стойте и гледайте сеир – до две години това ще пристигна и у нас.
А още по-яко е, че цялата тази нелепост ще бъде прокарвана от невежи човеци, които ще се бият в гърдите, че са антикомунисти, живуркайки в щастливо незнание, че проповядват западните леви хрумвания на троцкизма. На пръв взор това е абсурд – по какъв начин по този начин хора, които ненавиждат комунизма, в действителност са представители на модерното ляво? Много просто.
В лявата концепция има няколко огромни разкола и няколко разнообразни течения вътре в самата нея – на Маркс, на Прудон, на Бакунин, на Кропоткин, на Малатеста, на Ленин, на Сталин, на Троцки, на Маркузе, на Чомски и така нататък Първата огромна схизма е още по време на Първия Интернационал - спорът сред Бакунин (анархистите) и Маркс (комунистите). От тогава, че и до през днешния ден те са официално разграничени. Следващият ерес е към и по време на Първата Световна Война. Първо се обособяват социалдемократите на Бернщайн, които стартират да приказват за постепенен преход в навечерието на самата война. Това води до спор, след който следват основаването на Третия интернационал и спорът Кауцки – Ленин.
Какво се случва с лявото на Запад последните 70 години? Няколко значими неща.
 Ирини Зикидис: Войната за мозъците на хората продължава още по-яростно, на прицел са университетите Ирини Зикидис: Войната за мозъците на хората продължава още по-яростно, на прицел са университетите
" Преди време ми споделяха " Абе какво се занимаваш да коментираш западния троцкизъм, тая нелепост няма по какъв начин да пристигна в България ". Оказа се,...
Първо, работническата класа извоюва правата си и подвигна стандарта си на живот (разбира се, посредством и на съществуването на социалистическия блок, което кара ръководещите елити да се съгласят на доста отстъпки) и се трансформира ненапълно в това, което назоваваме западна междинна класа сега. Освен това, някогашната работническа класа се оказа много консервативна, бранеща обичайните полезности, и о, смут – мощно патриотична, разочаровайки неомарксистите, които схванаха, че тя няма да стартира експорт на гражданска война.
Второ, през 60те години на 20 век, членът на Франкфуртската школа Херберт Маркузе пази тезата, че Маркс е сбъркал субекта на революцията. Според Маркс неизбежният световен спор е сред работническата класа (пролетариата) и паразитиращата на гърба й експлоататорска висша класа. Според Маркузе, обаче, това е неверно, тъй като работническата класа се е дискредитирала, оказвайки се консервативна и даже одобряваща капитализма, сега, в който е извоювала повече богатства и права за себе си. Ето за какво, Маркузе поправя Маркс, потвърждавайки, че спорът не е съсловен, а сред “опресиращи привилегировани насилници ” (консерватори, бели мъже) и “опресирани непривилегировани жертви ” (всички малцинства). Маркузе подменя субекта на революцията и твърди, че тя ще бъде проведена не от пролетариата, а от малцинствата. Негов е този незабравим откъс: " Буржоазията към момента може да бъде победена. Маркс сбърка, че пролетариатът е достоверната революционна класа. Истинската революционна мощ на днешния ден са другите малцинства, " гетата ", които живеят вън от общия ред. Цялата патология би трябвало да бъде одобрена за норма, а цялата норма – за патология. Сливането на политическия и сексуално-моралния протест е основно за ефикасната съпротива. Тогава най-сетне ще рухне буржоазното общество. "
Трето, Маркузе и западните неомарксисти влизат в нечовечен спор с комунизма в източна Европа, обявявайки го за “извращение ”. Те са основателите на по този начин известното на Запад разбиране „ Вулгарен марксизъм ”, което разказва комунизма на Съюз на съветските социалистически републики и Източния блок. Западните леви действително са най-големите врагове на източния комунизъм.
Разархивираните досиета демонстрират, че Маркузе е работел за службите. Това кара немалка част от хората да мислят, че службите много надарено са изпързаляли левицата, подменяйки както субекта, по този начин и обекта на революцията. И ненадейно оня 1% свръхбогати хора към този момент са сейф. На процедура, посредством подмяната на лявата концепция, елитът, оня 1% свърхбогати, си обезпечава успокоение и парира същинското стопански обусловено неодобрение. Вече никой не се пита по какъв начин по този начин те имат над 50% от богатствата на човечеството, тъй като фокусът към този момент е другаде. А рисковата работническа класа, която фактически може да вдигне гражданска война, е обезоръжена, тъй като към този момент е в ролята на привилегирования бял опресор. Западното ляво изрично изоставя класовото неравноправие като тематика, и стартира битка за правата на всички малцинства – етнически и полови.
Именно това е днешното западно ляво (либерали, неолиберали, прогресисти), което изповядват и родните демократични елити. И то е мощно, доста мощно. Което не му пречи да бъде и безпределно неуместно и използвано от опитни политици. "
 Ирини Зикидис: Либералната цивилизация сътвори финансово паразитиращ интелектуален хайлайф Ирини Зикидис: Либералната цивилизация сътвори финансово паразитиращ интелектуален хайлайф
" Аз одобрявам статистиките. Те не хленчат и не пищят и не вият като заклещени кучета. Не гледат самодоволно и не са тъпи. Според статист...
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР