Нормално ли е държавата да продължава да е най-големият работодател у нас?
Честият и недомислен скок на държавните заплати може да докара до по-високи налози, бюджетни дефицити и по-малка конкурентоспособност на стопанската система. Освен това по този метод страната обира най-квалифицираните фрагменти. Ако страната заплаща повече от ИТ компании, инженерингови компании и промишлеността, сигурно частният бранш ще изнемогва.
По данни на Националния статистически институт през третото тримесечие на годината междинната брутна заплата в България доближава 2549 лв., като в частния бранш тя е 2511 лв., а в публичния – 2662 лв.. През септември (последният месец, за който има данни) общата междинна заплата към този момент е 2580 лв..
Тези цифри обаче не са просто статистически обстоятелства, а разкриват бездънен дисбаланс, който заплашва дълготрайния стопански напредък на страната. Картината на заетостта у нас е парадоксална – популацията понижава, а администрацията и силовите структури се разрастват.
Преднината на обществения бранш в заплатите и заетостта се усилва с тревожна скорост. За година публичният бранш отбелязва растеж от 14.2%, до момента в който частният – единствено 11.3 %. Това не е изолирано събитие, а признак на редовно деформиране, което прави държавната работа, било то в учебно заведение, община или полиция, доста по-привлекателна от частната самодейност. Резултатът към този момент ни е явен. Новите вложения се лимитират, а капацитетът за районен напредък се осакатява.
Рекордният растеж на разноските за личен състав в държавния бюджет през последните две години се обрисува като главен риск за Бюджет 2026. Главният икономист от Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов акцентира в телевизионно изявление неотдавна, че при релативно постоянен стопански напредък, ниска безработица и висок растеж на приходите, недостиг от 3% не може да се одобри за естествен. Според него осъществяването на бюджета демонстрира, че до края на годината той ще надвиши тази граница.
Проблемът не е в данъчната система, а в неконтролираното раздуване на разноските, изключително за хонорари. Само за първите шест месеца на 2025 година приходите за личен състав в обществената сфера нарастват с над 20% при инфлация от към 4 %. Това е неведнъж изпреварване, което слага България на челно място в Европейския съюз по растеж на заплатите в администрацията и бранш „ Сигурност “ с цели 116% за последните шест години, при номинален растеж на Брутният вътрешен продукт от 79 %. Следващите страни в класацията са с под 80 %. Това не е резистентност, а фискална бомба със закъснител.
Териториалният дисбаланс също задълбочава казуса. В райони като Северозападна България, граничните зони и елементи от Стара планина общественият бранш господства в заетостта, до момента в който индустриални клъстери с частна самодейност се оформят единствено към София, Варна и Пловдив. В някои общини частен бранш на практика липсва, а единственият шеф е страната.
През последните пет години делът на обществената претовареност нараства в 198 от 265 общини, макар че популацията понижава. Това изкривява локалните пазари на труд и спъва частните вложения. Още повече, че представителите на районните бизнеси се оплакват, че бюрокрацията и непрекъснатата промяна на условията пречат на работата им и убиват желанието на доста младежи да станат бизнесмени. По-лесно е на държавна работа, тъй като там парите са сигурни.
Според данни от миналата година общественият бранш гълтам 558 399 души, като 28% са в образованието, 24% в опазването на здравето и 20% в държавната администрация. Тези три бранша генерират 72% от разноските за заплати.
Другият проблем е, че заплащането в държавната администрация е мощно неравномерно, като се позволява чиновници на една и съща служба да получават разнообразни заплати. Най-високите хонорари надвишават 6000 лв. без бонусите, само че успеваемостта им остава противоречива.
Автоматичното обвързване на заплатите със междинната работна заплата пък основава циничен кръг. Увеличаването им в обществения бранш покачва междинната заплата, което на идната година задейства нов растеж. Както отбелязва някогашният обществен министър Лидия Шулева това води до изтегляне на задължения не за инфраструктура, а за заплати.
Решението на тези изкривявания изисква незабавна промяна. Експерти от години оферират понижаване на броя на общините посредством обединение. Също по този начин оптимизация на полицията, въвеждане на персонални осигурителни вноски за държавни чиновници и служители на реда, както и прекосяване към програмно бюджетиране с съответни цели, а не общи обещания.
Някои биха възразили, че страната не е отговорна, че компаниите не заплащат повече. Само че в действителната стопанска система заплатите не могат да се усилват автоматизирано, както се случва за щатните чиновници.
Без ясна тактика превъзходството на обществения бранш ще продължи да изсмуква запаси от действителната стопанска система, а България ще остане в клопката на фискална неустойчивост и районно неравноправие.
