Празнувай, Варна!
Честит празник, Варна! На 15 август е огромният църковен празник Успение на Пресвета Богородица, който през 1993 година е разгласен и за ден на Варна. Божията майка е патрон на катедралния храм на града.
" Варна беше любовта за цялостен живот или лятната случка. Или първият, или последният пожар. Никога нищо криво-ляво.
Тя обожаваше това лятно озлобление на влюбените, това чувство, че в случай че не е през днешния ден, няма да е в никакъв случай... и ще останат единствено сенките им по пейките, по вълнолома, по стълбите, по градинките и някой щеше да открадне тези сенки, да ги вземе за себе си, да ги вдиша, да стартира да живее като тях.
Всички нощни къпания на лунна пътека щяха да се трансфорат в топка, която да стяга корема през транспарантните зимни утрини.
Издигаше в фетиш тихата декемврийска обич, която неосъзнато е почнала още през последните дни на август.
Обикалянето по пустите улици, когато всички са си тръгнали. Когато изпепеляването от лятото е взело жертвите си назад. Тези, които оставаха в никакъв случай нямаше да се научат да пускат хората да си отидат от живота им. Носеха ги като татуировки. Или като белег.
Тези, които оставаха, постоянно бяха по-тъжни от тези които отпътуват. Когато оставаш, си надвит в една измислена борба. Сам. В един град, който мигновено ти става непознат. Който те залива със мемоари. В който нищо повече няма да се случи. Който е граничен...
И след всичко това е море...
ЕДНА ЛЮБОВ, ВИНАГИ ВЯРНА.
ВАРНА! ".
" Варна беше любовта за цялостен живот или лятната случка. Или първият, или последният пожар. Никога нищо криво-ляво.
Тя обожаваше това лятно озлобление на влюбените, това чувство, че в случай че не е през днешния ден, няма да е в никакъв случай... и ще останат единствено сенките им по пейките, по вълнолома, по стълбите, по градинките и някой щеше да открадне тези сенки, да ги вземе за себе си, да ги вдиша, да стартира да живее като тях.
Всички нощни къпания на лунна пътека щяха да се трансфорат в топка, която да стяга корема през транспарантните зимни утрини.
Издигаше в фетиш тихата декемврийска обич, която неосъзнато е почнала още през последните дни на август.
Обикалянето по пустите улици, когато всички са си тръгнали. Когато изпепеляването от лятото е взело жертвите си назад. Тези, които оставаха в никакъв случай нямаше да се научат да пускат хората да си отидат от живота им. Носеха ги като татуировки. Или като белег.
Тези, които оставаха, постоянно бяха по-тъжни от тези които отпътуват. Когато оставаш, си надвит в една измислена борба. Сам. В един град, който мигновено ти става непознат. Който те залива със мемоари. В който нищо повече няма да се случи. Който е граничен...
И след всичко това е море...
ЕДНА ЛЮБОВ, ВИНАГИ ВЯРНА.
ВАРНА! ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




