Честит празник, скъпи дами! На 8-ми март светът отбелязва Деня

Честит празник, скъпи дами! На 8-ми март светът отбелязва Деня на дамата. Но фокусът в доста райони е друг – от почитание към достиженията на дамите до времето, в което можем да изразим обичта си към дамата, приятелката или колежката си. Нещо като Свети Валентин или Деня на майката, само че по времето на комунизма.

Какво обаче споделя историята за този празник?

За първи път Денят на дамата е маркиран в Съединени американски щати през далечната 1909 година, а уредник е социалистическата партия в страната. След американските социалисти, традицията бързо се придвижва на Стария континент. По улиците на европейските столици дамите стартират своя митинг и упорстват за повече цивилен права. Днес звучи необикновено, само че до второто десетилетие на ХХ-ти век в доста европейски страни дамите не са имали право да гласоподават и да заемат пост в държавната администрация.

Гласът на дамите може да се чува у дома, само че обществото никак и не е държало да го чува.

В тези първи години на ХХ-ти век дамите са поели своя марш и против дискриминирането по пол при кандидатстване за работа.

Лека вметка - самобитен първенец по ограничение на равните права в Европа май ще се окаже Швейцария, където дамите получават правото да отидат до урните едвам през 1971 година. И то, тъй като при референдум през 1959 година мъжете отказали да им доверят правото на избор на управници.

Дотук добре и няма нищо обезпокоително – датата фактически може да бъде възприемана като ден, в който да отбележим напъните на нашите пра-пра баби да създадат дамите равноправни членове на нашето общество.

Тогава за какво в доста от хората битува мнението, че 8-ми март е " комунистически " празник? Ами, тъй като честванията може и да са тръгнали от Съединени американски щати, само че са съществено " прегърнати " от комунистическия режим в Съюз на съветските социалистически републики. За първи път Денят на дамата да се празнува в Русия още през 1913 година, т.е. преди идването на власт на болшевиките.

След Октомврийската гражданска война обаче Александра Колонтай, единствената жена национален комисар в първото руско държавно управление, предлага на Ленин да направи 8-ми март формален празник в Съветския съюз. Все отново до 1965 година той не е бил неработен ден.

На 8-ми март 1965 година с указ на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики денят е разгласен за формален неработен ден, с цел да бъдат маркирани " напъните на руските дами в построяването на комунизма, отбраната на родината по време на Великата отечествена война (Втората Световна война – бел. а.), за техния подвиг... ". А след формалното самопризнание от Съветска Русия, 8-ми март става празник и в Китай, и в Испания.

Организация на обединените нации дефинира 1975 година за Международната година на дамата и точно от този момент организацията чества и 8-ми март като ден на дамата. Две години по-късно по време на съвещанието на Генералната асамблея на Организация на обединените нации датата е оповестена за Международния ден, в който да означаваме, че дамите имат същите права като мъжете.

Организация на обединените нации споделя още една история, че първите празнувания на 8-ми март са били във връзка всеобща демонстрация на работещи дами в Съединени американски щати. Те излезли по улиците в Ню Йорк на митинг против неприятните условия на труд и ниското възнаграждение.

За доста хора обаче това е мит и празникът вечно си остава " комунистически ", на който дамите получават поувехнал карамфил от своите сътрудници. А напоследък някак неутрално си 8-ми март у нас се измести към майката и доста хора го възприемат точно като подобен - Деня на мама.