Невротик ли съм?
Честичко си слагаме диагнози сами, майтапим се, от време на време даже ги лекуваме. Дали тези наши диагнози са правилни могат да кажат единствено експертите. Но преди да стигнем до непозната помощ, би трябвало да сме наясно имаме ли изобщо мотив за терзание.
Какво е невротизъм?
Част от експертите го дефинират като дълготрайна наклонност да сме в прочувствено положение, което ни потиска. Невротиците носят у себе си много горест, злоба, тревога, яд и още доста страсти, каращи ги да се усещат по-зле от лицата, които ги заобикалят.
Невротизмът не е патология/болест/психично страдалчество, а податливост на индивида да съзира главно отрицателната страна на нещата. Ханс Айзенк го вижда като противоположната страна на прочувствената непоклатимост и го употребява като канара в тестванията си. Фройд споделя, че е резултат на противен предходен опит. А Юнг мисли, че се основава върху вложение на умишлен и несъзнателен смисъл, които си опонират в едно и също нещо.
Как се отразява на хората?
Невротизъм към този момент не е доста съвременна дума, само че носи своите нюанси и в актуалното общество, тъй като прави хората по-малко адаптивни. Невротиците са мощно чувствителни към стрес. Но заради това че непрекъснато усещат напрежението, идващо от него, реакциите им последователно са се обрали и стават слаби, от време на време мъчно забележими. Вътрешно обаче одобряват и най-малките беди като големи закани. Тривиални проблеми провокират стихия в мозъка им, като даже водят до обезсърчение. Невротизмът води със себе си тревога, суматоха, експанзия, негативизъм и даже меланхолия, в случай че бъде посят в благотворна за това почва. Той е прочувствена неустойчивост, която е една от предпоставките да се развие патология.
Не е наложително невротизмът да докара до болестни положения, само че несъмнено попречва достигането на благополучие.
При тестване на човек по скалата на невротизма са вероятни стойности, показващи висока прочувствена непоклатимост (нисък невротизъм и дейно справяне със стреса) и на висок невротизъм (ниска резистентност на стрес и слаба прочувствена стабилност).
Тази слаба непоклатимост може да донесе гореспоменатата ниска адаптивност посредством използването на несъответстващи вътрешни настройки за отговор на близките тласъци.
Пример за това е по какъв начин невротичен, обезпокоителен човек получава положително предложение за работа и го отхвърля, тъй като вътрешно се ужасява от сходна смяна. Той остава на предходното работно място макар дълготрайния си проект да откри по-добра работа.
Емоционалните модели, в които се развива невротичността са главно два. Свръхрегулация — когато се стараем да не показваме отрицателните си чувства и да направляваме както света към себе си, по този начин и прочувствените си изрази. И незадоволителна регулация — когато прекомерно чувствителни хора оставят страстите им да ги ръководят чак до прекосяване на допустимите граници. Понякога казусът надалеч не е в възприятията, а в склонността на индивида да приема единствено една позиция и да вижда мотиви главно за неприятни усеща.
Може ли да се понижи невротичността?
Когато сме невротични, ние просто използваме “негативни ” шаблони. Стратегиите ни не са съответни на обстановката (те са притеснителни, тревожни, резки), а околният свят може да е привлекателен, хубав, радостен.
Невротизмът вирее в пет инструмента, които употребяваме за акомодацията си:
- Навиците ни;
- страстите ни;
- връзките ни;
- отбраните ни;
- вярванията ни.
Ако ние не прочистваме тези наши принадлежности от неприятните и пречещи невротични признаци, ще стартираме да ги прилагаме все по-често, и най-после те ще се трансфорат в шаблона, по който живеем.
Невротичността се корени в склонността на хората да одобряват позиция и модел на държание, които не се трансформират в звук с събитията, а си остават все по този начин отрицателни. Ако си даваме сметка какви са шаблоните, употребявани от нас, и постоянно се отхвърляме от тези, които не са ни потребни, можем да сведем невротичността и неприятните страсти до реален най-малко.
Framar.bg
