ЧЕЗ ще помисли дали да пусне държавата в сделката с Инерком
Чешката компания ЧЕЗ е приела да разиска предлагането на българската страна постфактум да бъде позволена в договорката за продажбата на активите на чешката група у нас на пазарджишката компания " Инерком ". Това става от известие на енергийната група, оповестено на уеб страницата й в петък.
В него се показва, че са завършили тазседмичните договаряния със собственичката на " Инерком " Гинка Върбакова, чиято съществена цел е била подготовката на документите за внасяне на настояването за разрешаване на централизация в българската Комисия за защита на конкуренцията, чието утвърждение ще завърши договорката.
По време на диалозите Върбакова е показала публично питане дали актуалната обстановка разрешава включването на българската страна в транзакцията.
" Макар българското държавно управление да не прояви интерес за влизане в процедурата по продажбата, извършена през предходната година, ЧЕЗ ще прегледа настояването, показано от нашия бизнес сътрудник, и ще изследва възможностите”, се споделя в известието на чехите.
Готви се сложен разбор
" С оглед на рестриктивните мерки, наложени от към този момент подписания контракт сред двете компании, ЧЕЗ и " Инерком” взеха решение да изготвят сложен разбор на всички разновидности и вероятни последици от евентуалното влизане на българската страна в процеса. След няколко седмици договарянията ще продължат”, показват от ЧЕЗ.
Очаква се юристите на чешката компания да преценяват опциите за държавен надзор върху придобиваните от Върбакова активи, най-важният от които е електроразпределителната мрежа в Западна България.
Очакванията са новият рунд от договаряния по тематиката да се състои в края на март или началото на април, когато ЧЕЗ ще е подготвена с позицията и разновидностите си.
Държавата не е в позиция да взема решение по договорката за българските активи на ЧЕЗ, до момента в който тя е сред две частни компании, разяснява хода на продажбата финансовият министър Владислав Горанов.
Той съобщи, че в случай че от страна на ЧЕЗ са водени договаряния с представител на държавното управление по отношение на поканата за включване на страната в процедурата за продажба, би трябвало да има писмена диря от тях. Преди ден вицепремиерът Томислав Дончев разгласи, че по време само че нито едно от трите държавни управления на ГЕРБ от чешката компания не са отправяни предложения за присъединяване в покупката на активите й. Ако това е ставало по кьошета, в неофициални диалози, или с някои от другите държавни управления,ние нямаме такава информация, сподели Дончев.
Горанов: Няма да има извънсъдебно съглашение с ЧЕЗ
Владислав Горанов съобщи още, че договорката по никакъв метод няма да се отрази върху воденото от ЧЕЗ арбитражно дело против България за това, че не е защитила вложенията й. Същото бе оповестено и от продавача, когато стана ясно, че " Инерком " е определена да купиб бизнеса й у нас.
" По никакъв метод, тъй като се появиха такива спекулации, страната няма да води неофициални диалози за някаква извънсъдебна, мога да го нарека, макар че тук става въпрос за арбитражна процедура, и да прави някакви отстъпки по отношение на зародилия спор сред българската страна и чешкото сдружение ", зарече се Горанов.
Така на процедура сагата със договорката на Върбакова с ЧЕЗ ще продължи още известно време, преди да стане ясно влиза ли страната в нея или " Инерком " ще е единственият притежател на енергийните активи.
Добрев: Енергийният регулатор е държавният надзор в ЧЕЗ
Държавата има механизъм за надзор върху активността на придобиваното от " Инерком " електроразпределително дружество в Западна България от чешката ЧЕЗ и това е Комисията за енергийно и водно контролиране, разяснява преди този момент ръководителят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев от ГЕРБ. В изявление за в. " 24 часа ", оповестено в петък, той се съгласява с мнението на финансовия министър Владислав Горанов, че добре би трябвало да се намерения дали страната да влиза в съдружничество със собственичката на " Инерком " Гинка Връбакова за дял от придобивания бизнес.
Офертата на премиера Бойко Борисов за придобиването на надзор от страна на страната в електроразпределителното сдружение бе отправена предходната седмица, само че по какъв начин тъкмо ще бъде осъществена остава неразбираемо. Според неофициална информация, с цел да избегне вероятно противоречие от страна на ЧЕЗ за такава алтернатива, страната обмисля непосредствено да придобие 34 на 100 от самата " Инерком ".
" Не зная детайлности по предлагането, не зная дали са 34%, или различен %. В последна сметка, в случай че има политическо решение на съдружния съвет, всички ще се съобразим с него. Но аз в огромна степен съм склонен с финансовия министър Владислав Горанов, че страната би трябвало да реши дали да взе участие в едно такова дружество ", уточни Делян Добрев.
" Държавата има различен механизъм за надзор и това е Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), на която са дадени големи пълномощия. Не единствено че страната посредством регулатора управлява услугата, тя дефинира и цената на тази услуга. Новият притежател не може от на следващия ден да каже, че услугата по систематизиране ще коства два пъти повече, тъй като не зависи от него ", означи депутатът.
Съображения по отношение на инспекции от КЕВР върху продажба на енергийни активи
По негово мнение в Закона за енергетиката има задоволително пълномощия, които подсигуряват качеството и обоснованата цена на услугата. Той изрази съображения против предлагането на " Патриотите " енергийният регулатор сходно на Българска народна банка да се произнася за покупко-продажби по придобиване над 20 % от енергийни компании.
" Ако ние в този момент разгадаем сходни текстове в Закона за енергетиката, както има за Българска народна банка и за Комисията за финансов контрол, коя е идната стъпка? По тази логичност да въведем такива текстове и за Комисията за контролиране на известията или Комисия за защита на конкуренцията. Да дадем на всички регулатори опцията да се произнасят авансово по сключването на една чисто частна договорка. Къде стопираме? Държавата би трябвало ли да контролира такива чисто частни връзки? В случая с Българска народна банка и КФН има логичност те да утвърждават покупко-продажби за банки, тъй като в тях има спестявания на хората. Държавата би трябвало да се погрижи за тези средства. ЕРП-ата дават услуга, няма наши пари, с които те се разпореждат ", разяснява Добрев.
" Оттам нататък, в случай че се дават спомагателни пълномощия, следва въпросът единствено това ли би трябвало да контролира? В България някой може да каже, че и хранително-вкусовата индустрия би трябвало да се контролира, т.е. преди частният бизнес да подписа договорка да купи един хлебозавод или хлебопекарна, някой в страната би трябвало да утвърди договорката. В случая КЕВР контролира и услугата, и цената, което го няма при хляба, тъй като електроразпределението е натурален монопол, а хлябът не е ", добави той.
По думите му сметката, която Върбакова би трябвало да заплати за активите на ЧЕЗ ще набъбне до 500 млн. евро, поради наложителното търгово предложение към дребните акционери, както за изплащането на заема на ЧЕЗ Разпределение към Европейска банка за възстановяване и развитие за 116 млн. евро.
ДАНС и разузнаването без терзания за парите на Върбакова
Финансирането на покупката остава най-голямата въпросителна по договорката и точно то провокира публичния и политически скандал, довел на желанието на страната да влезе в нея непосредствено или посредством присъединяване в " Инерком ". По думите на Добрев, шефовете на ДАНС и на държавната организация " Разузнаване " нямали терзания за произхода на средствата. Върбакова на собствен ред отхвърля парите й да идват от офшорки, както оповестиха чешки медии, и твърди, че се договаря за синдикиран банков заем.
В него се показва, че са завършили тазседмичните договаряния със собственичката на " Инерком " Гинка Върбакова, чиято съществена цел е била подготовката на документите за внасяне на настояването за разрешаване на централизация в българската Комисия за защита на конкуренцията, чието утвърждение ще завърши договорката.
По време на диалозите Върбакова е показала публично питане дали актуалната обстановка разрешава включването на българската страна в транзакцията.
" Макар българското държавно управление да не прояви интерес за влизане в процедурата по продажбата, извършена през предходната година, ЧЕЗ ще прегледа настояването, показано от нашия бизнес сътрудник, и ще изследва възможностите”, се споделя в известието на чехите.
Готви се сложен разбор
" С оглед на рестриктивните мерки, наложени от към този момент подписания контракт сред двете компании, ЧЕЗ и " Инерком” взеха решение да изготвят сложен разбор на всички разновидности и вероятни последици от евентуалното влизане на българската страна в процеса. След няколко седмици договарянията ще продължат”, показват от ЧЕЗ.
Очаква се юристите на чешката компания да преценяват опциите за държавен надзор върху придобиваните от Върбакова активи, най-важният от които е електроразпределителната мрежа в Западна България.
Очакванията са новият рунд от договаряния по тематиката да се състои в края на март или началото на април, когато ЧЕЗ ще е подготвена с позицията и разновидностите си.
Държавата не е в позиция да взема решение по договорката за българските активи на ЧЕЗ, до момента в който тя е сред две частни компании, разяснява хода на продажбата финансовият министър Владислав Горанов.
Той съобщи, че в случай че от страна на ЧЕЗ са водени договаряния с представител на държавното управление по отношение на поканата за включване на страната в процедурата за продажба, би трябвало да има писмена диря от тях. Преди ден вицепремиерът Томислав Дончев разгласи, че по време само че нито едно от трите държавни управления на ГЕРБ от чешката компания не са отправяни предложения за присъединяване в покупката на активите й. Ако това е ставало по кьошета, в неофициални диалози, или с някои от другите държавни управления,ние нямаме такава информация, сподели Дончев.
Горанов: Няма да има извънсъдебно съглашение с ЧЕЗ
Владислав Горанов съобщи още, че договорката по никакъв метод няма да се отрази върху воденото от ЧЕЗ арбитражно дело против България за това, че не е защитила вложенията й. Същото бе оповестено и от продавача, когато стана ясно, че " Инерком " е определена да купиб бизнеса й у нас.
" По никакъв метод, тъй като се появиха такива спекулации, страната няма да води неофициални диалози за някаква извънсъдебна, мога да го нарека, макар че тук става въпрос за арбитражна процедура, и да прави някакви отстъпки по отношение на зародилия спор сред българската страна и чешкото сдружение ", зарече се Горанов.
Така на процедура сагата със договорката на Върбакова с ЧЕЗ ще продължи още известно време, преди да стане ясно влиза ли страната в нея или " Инерком " ще е единственият притежател на енергийните активи.
Добрев: Енергийният регулатор е държавният надзор в ЧЕЗ
Държавата има механизъм за надзор върху активността на придобиваното от " Инерком " електроразпределително дружество в Западна България от чешката ЧЕЗ и това е Комисията за енергийно и водно контролиране, разяснява преди този момент ръководителят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев от ГЕРБ. В изявление за в. " 24 часа ", оповестено в петък, той се съгласява с мнението на финансовия министър Владислав Горанов, че добре би трябвало да се намерения дали страната да влиза в съдружничество със собственичката на " Инерком " Гинка Връбакова за дял от придобивания бизнес.
Офертата на премиера Бойко Борисов за придобиването на надзор от страна на страната в електроразпределителното сдружение бе отправена предходната седмица, само че по какъв начин тъкмо ще бъде осъществена остава неразбираемо. Според неофициална информация, с цел да избегне вероятно противоречие от страна на ЧЕЗ за такава алтернатива, страната обмисля непосредствено да придобие 34 на 100 от самата " Инерком ".
" Не зная детайлности по предлагането, не зная дали са 34%, или различен %. В последна сметка, в случай че има политическо решение на съдружния съвет, всички ще се съобразим с него. Но аз в огромна степен съм склонен с финансовия министър Владислав Горанов, че страната би трябвало да реши дали да взе участие в едно такова дружество ", уточни Делян Добрев.
" Държавата има различен механизъм за надзор и това е Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), на която са дадени големи пълномощия. Не единствено че страната посредством регулатора управлява услугата, тя дефинира и цената на тази услуга. Новият притежател не може от на следващия ден да каже, че услугата по систематизиране ще коства два пъти повече, тъй като не зависи от него ", означи депутатът.
Съображения по отношение на инспекции от КЕВР върху продажба на енергийни активи
По негово мнение в Закона за енергетиката има задоволително пълномощия, които подсигуряват качеството и обоснованата цена на услугата. Той изрази съображения против предлагането на " Патриотите " енергийният регулатор сходно на Българска народна банка да се произнася за покупко-продажби по придобиване над 20 % от енергийни компании.
" Ако ние в този момент разгадаем сходни текстове в Закона за енергетиката, както има за Българска народна банка и за Комисията за финансов контрол, коя е идната стъпка? По тази логичност да въведем такива текстове и за Комисията за контролиране на известията или Комисия за защита на конкуренцията. Да дадем на всички регулатори опцията да се произнасят авансово по сключването на една чисто частна договорка. Къде стопираме? Държавата би трябвало ли да контролира такива чисто частни връзки? В случая с Българска народна банка и КФН има логичност те да утвърждават покупко-продажби за банки, тъй като в тях има спестявания на хората. Държавата би трябвало да се погрижи за тези средства. ЕРП-ата дават услуга, няма наши пари, с които те се разпореждат ", разяснява Добрев.
" Оттам нататък, в случай че се дават спомагателни пълномощия, следва въпросът единствено това ли би трябвало да контролира? В България някой може да каже, че и хранително-вкусовата индустрия би трябвало да се контролира, т.е. преди частният бизнес да подписа договорка да купи един хлебозавод или хлебопекарна, някой в страната би трябвало да утвърди договорката. В случая КЕВР контролира и услугата, и цената, което го няма при хляба, тъй като електроразпределението е натурален монопол, а хлябът не е ", добави той.
По думите му сметката, която Върбакова би трябвало да заплати за активите на ЧЕЗ ще набъбне до 500 млн. евро, поради наложителното търгово предложение към дребните акционери, както за изплащането на заема на ЧЕЗ Разпределение към Европейска банка за възстановяване и развитие за 116 млн. евро.
ДАНС и разузнаването без терзания за парите на Върбакова
Финансирането на покупката остава най-голямата въпросителна по договорката и точно то провокира публичния и политически скандал, довел на желанието на страната да влезе в нея непосредствено или посредством присъединяване в " Инерком ". По думите на Добрев, шефовете на ДАНС и на държавната организация " Разузнаване " нямали терзания за произхода на средствата. Върбакова на собствен ред отхвърля парите й да идват от офшорки, както оповестиха чешки медии, и твърди, че се договаря за синдикиран банков заем.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ