Румен Гечев се самопредлага за шеф на Фискалния съвет
Червеното икономическо острие проф. Румен Гечев към този момент намерено беседва със съпартийците си в Народното събрание да бъде издигната кандидатурата му за началник на Фискалния съвет, довериха за „ БАНКЕРЪ ” негови сътрудници. Той намеквал за желанията си и пред представители на други парламентарни групи от ръководещата коалиция.
Засега всички се пазят от реакции и оценка на кандидатурата му. Но като се знае, че Гечев е неприкрит „ ниновист ”, номинирането му от председателката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова е доста евентуално.
Към момента Румен Гечев е заместител - ръководител на Комисия по бюджет и финанси и член на Комисия по икономическа политика и нововъведения. Бил е член на Временната комисия за въпросите с енергийната рецесия, чийто мандат изтече на 18 януари. Член е и на подкомисията за наблюдаване на активността в региона на отбраната на потребителите и ограничението на монополите. Човек да си намерения, че той е
единственият кадър на Българска социалистическа партия
с икономическа подготовка.
От биографичната информация на Румен Гечев излиза наяве, че той влиза в Българска социалистическа партия през 1990 година, а сред 1995-1997 година е вицепремиер и министър на икономическото развиване в държавното управление на Жан Виденов. След най-мащабната рецесия в България и банкрута на 17 банки, специалистът по рецесиите Гечев се отдръпва от политическия живот, става съветник отвън България, а по-късно стартира да преподава скъпия си опит на студенти в Съединени американски щати.
В " алената столетница " явно имат къса памет и къса аварийна пейка, тъй като през 2013 година Гечев още веднъж влиза в Народното събрание и... там си и остава до ден сегашен.
Противниците му го сочат за главен провинен за „ Виденовата зима ”. През есента на 1996-а цената на един български лев по отношение на един щатски $ скача до 500 лева, а през зимата - до 3000 лв.. Фалират общо 17 банки, а стотици хиляди българи остават без спестяванията си, трупани в продължение на години. Един литър бензин става 1000 лева, един самун - 340-400 лева, а една " естествена " заплата... 14 500 лв.! Тоест - цялостен месец си работил за 14 л. бензин или за 8.5 пакета захар, чиято цена стига 1700 лв.. Или още по-образно казано -
междинната заплата пада до 5 $!
Проф. Румен Гечев е един от бранителите на плана за бюджет за 2022 година. Той счита, че в бюджета прозира философия на растежа, „ въпреки че бихме желали да забележим и по-висок напредък ”. Не е изцяло задоволен от заложения растеж на Брутният вътрешен продукт от съвсем 5% и показва очаквания, че растежът може да доближи и 6% при избрани условия. Ако съдим по " сбъднатите прогнози " на Гечев за стопанската система ( през 1994 година той отхвърли споразумение между България и МВФ под претекст, че българската стопанска система е в подем) и този път България ще настъпи мотиката.
Въпросът е единствено Корнелия ли не проумява това или цялата столетница, заедно с съдружните й сътрудници.
По въпроса за бюджет 2022 Гечев съобщи, че не го тормози плануваният нов дълг от 7.3 милиарда лв., тъй като към 3 милиарда лв. са планувани за покриване на остарели задължения. Той обича и постоянно съпоставя България с развитите страни, колкото и несъстоятелно да е това. Наскоро даже сподели, че делът на държавния дълг в Брутният вътрешен продукт на България и тази година ще остане в пъти по-малък, в сравнение с задълженията на най-развитите пазарни стопански системи, където бил 70, 80 и 90 %. Или от задълженията на едни други страни, които били надалеч над 100 %. Но казусът, както Гечев добре знае, не е толкоз в поемането на нов дълг, колкото
в умеенето той да бъде ръководен вярно.
Нещо, което по този начин и не се случи при неговото вицепремиерстване.
Гечев е почитател на високия бюджетен недостиг, заложен в настоящия проект за бюджет. " В Еврозоната, където са най-развитите страни на Европейския съюз, бюджетният недостиг ще бъде 7.9%, т.е. обрисува се най-малко 8% през 2022 година. В някои също развити страни той е над 10%, а в България е заложено този недостиг да бъде към 4%, което да ви кажа по-скоро е прекомерно невисок бюджетен недостиг, защото излиза, че българската страна ще бъде с минимален недостиг. Според мен - споделя той - можеше да бъде малко по-висок недостига, може би с 1%, единствено че с изискването тези средства от към %, 1.5-2 милиарда, в случай че зависеше от мен бих предложил малко да се усилят вложенията посредством публично-частно партньорство, т.е., малко да налеем вода във воденицата на българската стопанска система. "
Гечев мъчно приказва за
правилата на пазарната стопанска система
и спазването им.
Той очевидно счита, че страната е тази, която би трябвало да се намесва в ценообразуването, а не това да се остави на транспарантните пазарни сили.
„ Промените в Закона за енергетиката, изборът на ново ръководство на КЕВР, всичко това са фактори, които демонстрират, че страната би трябвало да вземе всички институционални и организационни ограничения, тъй че да не разреши спекулативно нарастване на цените, което нормално е главният източник на инфлация ”, счита депутатът - член на 3 комисии и учител в УНСС.
Политическите му прозрения постоянно са меко казано настрана от действителността. Дни преди последните парламентарни избори той самоуверено декларира: „ левицата се намира в добра кондиция, като е подготвена да бъде ядрото, към което ще се образува новият парламент. Българска социалистическа партия няма опасения, че партиите на смяната могат да откраднат от гласовете й, споделя Гечев. " Политическа партия оказва помощ на Българска социалистическа партия, тъй като разцепва десницата и ни разчиства терена. Те не ни пречат, в противен случай. По-скоро десните партии са обезпокоени, че новия план " Продължаваме промяната " ще вземе гласове от тях ", обясняваше той.
От сайта научаваме, че след завършването си на ВИИ „ Карл Маркс ”, в този момент УНСС, като член на Българска комунистическа партия Румен Гечев става конфиденциален помощник на Държавна сигурност. Има нещо показателно в псевдонима му „ Економов ”...
Те си отиват
По закон Фискалният съвет се състои от петима специалисти - ръководител и четирима членове. През 2017 година, когато беше основан Фискалния съвет, депутатите от Реформаторския блок предлагаха двама души в състава на Фискалния съвет - икономиста Георги Ганев от Центъра за демократични тактики и някогашния зам.-министър на финансите Любомир Дацов.
При гласуването в пленарна зала обаче кандидатурата на Ганев не беше подкрепена и така единствено остана Дацов член на ФС, откакто загуби борбата за председателското място от проф. доктор Борис Грозданов.
В новата конструкция място откри и ректорът на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси Григорий Вазов. Той беше номинацията на Патриотичния фронт.
Дора Андреева, която беше зам.-министър на финансите сред 1997 и 2001 година, също получи поддръжката на депутатите, както и препоръчаният от Движение за права и свободи дълготраен народен представител на придвижването Юнал Тасим, който беше и зам.-министър на стопанската система в кабинета " Орешарски ".
Българска социалистическа партия оферираше за член на съвета живеещия във Англия икономист Димитър Иванов, който беше стопански консултант на президента Георги Първанов сред 2002 и 2007 година, само че кандидатурата му не беше утвърдена от Народното събрание.
Време ли е за реабилитация?
Засега всички се пазят от реакции и оценка на кандидатурата му. Но като се знае, че Гечев е неприкрит „ ниновист ”, номинирането му от председателката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова е доста евентуално.
Към момента Румен Гечев е заместител - ръководител на Комисия по бюджет и финанси и член на Комисия по икономическа политика и нововъведения. Бил е член на Временната комисия за въпросите с енергийната рецесия, чийто мандат изтече на 18 януари. Член е и на подкомисията за наблюдаване на активността в региона на отбраната на потребителите и ограничението на монополите. Човек да си намерения, че той е
единственият кадър на Българска социалистическа партия
с икономическа подготовка.
От биографичната информация на Румен Гечев излиза наяве, че той влиза в Българска социалистическа партия през 1990 година, а сред 1995-1997 година е вицепремиер и министър на икономическото развиване в държавното управление на Жан Виденов. След най-мащабната рецесия в България и банкрута на 17 банки, специалистът по рецесиите Гечев се отдръпва от политическия живот, става съветник отвън България, а по-късно стартира да преподава скъпия си опит на студенти в Съединени американски щати.
В " алената столетница " явно имат къса памет и къса аварийна пейка, тъй като през 2013 година Гечев още веднъж влиза в Народното събрание и... там си и остава до ден сегашен.
Противниците му го сочат за главен провинен за „ Виденовата зима ”. През есента на 1996-а цената на един български лев по отношение на един щатски $ скача до 500 лева, а през зимата - до 3000 лв.. Фалират общо 17 банки, а стотици хиляди българи остават без спестяванията си, трупани в продължение на години. Един литър бензин става 1000 лева, един самун - 340-400 лева, а една " естествена " заплата... 14 500 лв.! Тоест - цялостен месец си работил за 14 л. бензин или за 8.5 пакета захар, чиято цена стига 1700 лв.. Или още по-образно казано -
междинната заплата пада до 5 $!
Проф. Румен Гечев е един от бранителите на плана за бюджет за 2022 година. Той счита, че в бюджета прозира философия на растежа, „ въпреки че бихме желали да забележим и по-висок напредък ”. Не е изцяло задоволен от заложения растеж на Брутният вътрешен продукт от съвсем 5% и показва очаквания, че растежът може да доближи и 6% при избрани условия. Ако съдим по " сбъднатите прогнози " на Гечев за стопанската система ( през 1994 година той отхвърли споразумение между България и МВФ под претекст, че българската стопанска система е в подем) и този път България ще настъпи мотиката.
Въпросът е единствено Корнелия ли не проумява това или цялата столетница, заедно с съдружните й сътрудници.
По въпроса за бюджет 2022 Гечев съобщи, че не го тормози плануваният нов дълг от 7.3 милиарда лв., тъй като към 3 милиарда лв. са планувани за покриване на остарели задължения. Той обича и постоянно съпоставя България с развитите страни, колкото и несъстоятелно да е това. Наскоро даже сподели, че делът на държавния дълг в Брутният вътрешен продукт на България и тази година ще остане в пъти по-малък, в сравнение с задълженията на най-развитите пазарни стопански системи, където бил 70, 80 и 90 %. Или от задълженията на едни други страни, които били надалеч над 100 %. Но казусът, както Гечев добре знае, не е толкоз в поемането на нов дълг, колкото
в умеенето той да бъде ръководен вярно.
Нещо, което по този начин и не се случи при неговото вицепремиерстване.
Гечев е почитател на високия бюджетен недостиг, заложен в настоящия проект за бюджет. " В Еврозоната, където са най-развитите страни на Европейския съюз, бюджетният недостиг ще бъде 7.9%, т.е. обрисува се най-малко 8% през 2022 година. В някои също развити страни той е над 10%, а в България е заложено този недостиг да бъде към 4%, което да ви кажа по-скоро е прекомерно невисок бюджетен недостиг, защото излиза, че българската страна ще бъде с минимален недостиг. Според мен - споделя той - можеше да бъде малко по-висок недостига, може би с 1%, единствено че с изискването тези средства от към %, 1.5-2 милиарда, в случай че зависеше от мен бих предложил малко да се усилят вложенията посредством публично-частно партньорство, т.е., малко да налеем вода във воденицата на българската стопанска система. "
Гечев мъчно приказва за
правилата на пазарната стопанска система
и спазването им.
Той очевидно счита, че страната е тази, която би трябвало да се намесва в ценообразуването, а не това да се остави на транспарантните пазарни сили.
„ Промените в Закона за енергетиката, изборът на ново ръководство на КЕВР, всичко това са фактори, които демонстрират, че страната би трябвало да вземе всички институционални и организационни ограничения, тъй че да не разреши спекулативно нарастване на цените, което нормално е главният източник на инфлация ”, счита депутатът - член на 3 комисии и учител в УНСС.
Политическите му прозрения постоянно са меко казано настрана от действителността. Дни преди последните парламентарни избори той самоуверено декларира: „ левицата се намира в добра кондиция, като е подготвена да бъде ядрото, към което ще се образува новият парламент. Българска социалистическа партия няма опасения, че партиите на смяната могат да откраднат от гласовете й, споделя Гечев. " Политическа партия оказва помощ на Българска социалистическа партия, тъй като разцепва десницата и ни разчиства терена. Те не ни пречат, в противен случай. По-скоро десните партии са обезпокоени, че новия план " Продължаваме промяната " ще вземе гласове от тях ", обясняваше той.
От сайта научаваме, че след завършването си на ВИИ „ Карл Маркс ”, в този момент УНСС, като член на Българска комунистическа партия Румен Гечев става конфиденциален помощник на Държавна сигурност. Има нещо показателно в псевдонима му „ Економов ”...
Те си отиват
По закон Фискалният съвет се състои от петима специалисти - ръководител и четирима членове. През 2017 година, когато беше основан Фискалния съвет, депутатите от Реформаторския блок предлагаха двама души в състава на Фискалния съвет - икономиста Георги Ганев от Центъра за демократични тактики и някогашния зам.-министър на финансите Любомир Дацов.
При гласуването в пленарна зала обаче кандидатурата на Ганев не беше подкрепена и така единствено остана Дацов член на ФС, откакто загуби борбата за председателското място от проф. доктор Борис Грозданов.
В новата конструкция място откри и ректорът на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси Григорий Вазов. Той беше номинацията на Патриотичния фронт.
Дора Андреева, която беше зам.-министър на финансите сред 1997 и 2001 година, също получи поддръжката на депутатите, както и препоръчаният от Движение за права и свободи дълготраен народен представител на придвижването Юнал Тасим, който беше и зам.-министър на стопанската система в кабинета " Орешарски ".
Българска социалистическа партия оферираше за член на съвета живеещия във Англия икономист Димитър Иванов, който беше стопански консултант на президента Георги Първанов сред 2002 и 2007 година, само че кандидатурата му не беше утвърдена от Народното събрание.
Време ли е за реабилитация?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ