Червената линия, от която няма да отстъпим е минималната работна

" Ако в частния бранш растежът на заплатата е 12-13%, то публичният надали ще може да си разреши толкоз поради огромния недостиг , само че там, където не са взели растеж, да има нарастване на заплатите, пък тези, които са взели растеж на приходите си, колкото е допустимо и в случай че е допустимо. Политиката по приходите, минималната работна заплата, да се резервира швейцарското предписание и растежът на пенсиите, оптималният застрахователен приход да пораства и като цяло може, в случай че не стигат пари, да се намерения за някой спомагателни налози, в това число облагане на свръхпечалбите на банковия и хазартния бранш ", предложи Любослав Костов.

Според него Данък добавена стойност в Бюджет 2026 не би трябвало да се пипа и да си остане на сегашните равнища. " Първият бюджет в еврозоната, би трябвало да носи непоклатимост и политически ангажимент за оптимално доста като публични групи. Най-голямата социална група са работещите, които са гръбнакът и създават Брутния вътрешен артикул на страната ", акцентира икономистът.

На въпрос, в случай че не се изпълнят настояванията за по-високи заплати на младите лекари в държавния бюджет, това ще породи ли нова вълна от митинги, Костов съобщи, че всички, които не взеха заплати през 2025 година, като се изключат растежите на заплатите в Министерство на вътрешните работи, Министерство на защитата и учителите, нито един от другите браншове не взе нарастване на заплатите.

КНСБ кани работодателите на диалог да се схванат за налозите

Синдикатът е заинтригуван от желанието на КРИБ да " приоритизира други синдикати при груповото трудово договаряне "

" За учителите също би трябвало още финансиране, тъй като частният бранш движи заплатите с 12% нагоре. Една политика от 10-12% за всички би била рационална, уравновесена и би коствала по-малко , в сравнение с нарастването на заплатите единствено в два държавни бранша ", уточни икономистът.

Той открои, че би трябвало финансира и повече пари за публичните медии, опазването на здравето, земеделието, второстепенните разпоредители в Министерство на здравеопазването и Министерство на земеделието, както и пари в градския превоз и БДЖ. " Това са тези, които би трябвало да бъдат изведени пред скоби в Бюджет 2026 ", добави Любослав Костов.

Икономистът в резюме разяснява и мониторинга, който прави КНСБ на комерсиалните обекти. Синдикатите са създали и три съществени извода: 

Първият извод е, че има разлика сред цените на едро и цените на дребно, които синдикатите следят. Разликата в цените сред цените на дребно и едро е от 30 до 90%.

Вторият извод е, че има разлика от 1 до 10% сред дребните и огромните търговски вериги.

Третият извод е, че има огромно разминаване в цената на храната сред районите в страната.

Повече в изявлението засягаме още следните тематики:
Колко средства месечно ни трябват, с цел да живеем добре; Колко са работещите небогати у нас; Как можем да се преборим с феномена " сива стопанска система " с предоставяне на пари под масата; Къде е по-скъпо - в дребните или в по-големите магазини. Какви са главните изводи; И може ли да се окаже толкоз черен дяволът през 2026 година или може да бъдем спокойни, че въпреки всичко ще отлепим ютията от дъното от отрицателните последни места?
ИПИ: Или по-малко разноски в Бюджет 2026, или „ Жан Виденова зима “

Няма заплаха България да не влезе в еврозоната

Цялото изявление с Любослав Костов, както и други изявленията на здравни и политически тематики, дружно с най-важните изявления от деня, можете да намерите в.