Червен терор: атентатът в църквата „Света Неделя” от 1925 г.
Червен гнет: атентатът в църквата „ Света Неделя ” от 1925 г.Един от най-кървавите атентати, дело на комунистическата партия у нас е в църквата „ Света Неделя ”.
Част от терористите бягат в Съветския съюз. Някои от тях одобряват съветски имена, даже стават част от партийната номенклатура на болшевиките. Режимът обаче е еднообразно необработен и към свои, и към непознати. По подигравка на съдбата терористите, взривили „ Света Неделя ” на Велики четвъртък, са екзекутирани. Те са убити не поради присъединяване си в атентата, а поради обвинявания, че са част от фракцията на Лев Троцки. Повече по тематиката описа историкът проф. Евелина Келбечева в ефира на NOVA.
На 14 април 1925 година в София пред църквата „ Свети Седмочисленици ” генерал Константин Георгиев е погубен, до момента в който отива на работа дружно с внучката си.
Той е народен представител от ръководещия Демократически сговор и е началник на Софийската организация на Военния съюз. Убиецът е терористът от комунистическата партия Атанас Тодовичин. Опелото на военачалник Георгиев е планувано за 16 април и авансово се знае, че ще събере елита на Царство България отпред с цар Борис Трети. Това е и предварителната цел на комунистите – да извършат атентат в „ Света Неделя ” и по този начин да обезглавят страната.
„ Мислила съм доста по въпроса – как се основава и провежда един политически гнет.
Тук приказваме за политически гнет, който е друг от други видове на принуждение, които знаем. Големите промени допускат политическо принуждение единствено когато идната групировка е тоталитарна или тежко властническа. Не всяка огромна смяна в историята би трябвало да бъде обвързвана с политическо принуждение. Тук имаме един добре проведен политически гнет, който се свързва с държавни и интернационалните институции. В случая имаме Коминтерна, която е основана, с цел да изнася гражданска война и да унищожи либерално-демократичния ред в Европа, както и да наложи болшевишка власт в тези страни ”, споделя проф. Келбечева.
Куполът на храма се срутва и безусловно погребва 134 души, а 500 са ранени.
Ужасяващият атентат провокира голям отзив в Европа и раздрусва Коминтерна. Централният комитет на Българска комунистическа партия се пробва да се дистанцира от Военния отдел на партията, като афишира атентата за безогледно деяние, гибелно за антифашисткото придвижване. Независимо от това, в Москва месец след атентата е призован голям протест в памет на жертвите на политическите репресии, а болшевишките официози излизат със публикации в поддръжка на терористите.
По подигравка на ориста възмездието застига атентаторите в Съветския съюз.
Част от тях незабавно напущат страната и доближават до болшевишка Русия. Там обаче са задържани. Никола Петров, който пали фитила на експлозивите в „ Света Неделя ”, е хвърлен в руски концлагер и умира там. Тодовичин също съумява да избяга в Съюз на съветските социалистически републики. Там той приема съветското име Владимир Василиевич Илиев. Преминава образование в школата за рационализиране на състава на вътрешни войски на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). През 1938 година по време на Големия гнет в Съветския съюз е задържан и разстрелян. Димитър Златарев, който дава отговор за снабдяването с оръжие във военното крило на Българска комунистическа партия и взе участие в атентата, съумява да избяга в Москва. Приет е в партията на болшевиките и даже взе участие в Бауманския областен комитет в столицата. Приема съветското име Фьодоров. През 1938 година е задържан и разстрелян от руските управляващи.
Част от терористите бягат в Съветския съюз. Някои от тях одобряват съветски имена, даже стават част от партийната номенклатура на болшевиките. Режимът обаче е еднообразно необработен и към свои, и към непознати. По подигравка на съдбата терористите, взривили „ Света Неделя ” на Велики четвъртък, са екзекутирани. Те са убити не поради присъединяване си в атентата, а поради обвинявания, че са част от фракцията на Лев Троцки. Повече по тематиката описа историкът проф. Евелина Келбечева в ефира на NOVA.
На 14 април 1925 година в София пред църквата „ Свети Седмочисленици ” генерал Константин Георгиев е погубен, до момента в който отива на работа дружно с внучката си.
Той е народен представител от ръководещия Демократически сговор и е началник на Софийската организация на Военния съюз. Убиецът е терористът от комунистическата партия Атанас Тодовичин. Опелото на военачалник Георгиев е планувано за 16 април и авансово се знае, че ще събере елита на Царство България отпред с цар Борис Трети. Това е и предварителната цел на комунистите – да извършат атентат в „ Света Неделя ” и по този начин да обезглавят страната.
„ Мислила съм доста по въпроса – как се основава и провежда един политически гнет.
Тук приказваме за политически гнет, който е друг от други видове на принуждение, които знаем. Големите промени допускат политическо принуждение единствено когато идната групировка е тоталитарна или тежко властническа. Не всяка огромна смяна в историята би трябвало да бъде обвързвана с политическо принуждение. Тук имаме един добре проведен политически гнет, който се свързва с държавни и интернационалните институции. В случая имаме Коминтерна, която е основана, с цел да изнася гражданска война и да унищожи либерално-демократичния ред в Европа, както и да наложи болшевишка власт в тези страни ”, споделя проф. Келбечева.
Куполът на храма се срутва и безусловно погребва 134 души, а 500 са ранени.
Ужасяващият атентат провокира голям отзив в Европа и раздрусва Коминтерна. Централният комитет на Българска комунистическа партия се пробва да се дистанцира от Военния отдел на партията, като афишира атентата за безогледно деяние, гибелно за антифашисткото придвижване. Независимо от това, в Москва месец след атентата е призован голям протест в памет на жертвите на политическите репресии, а болшевишките официози излизат със публикации в поддръжка на терористите.
По подигравка на ориста възмездието застига атентаторите в Съветския съюз.
Част от тях незабавно напущат страната и доближават до болшевишка Русия. Там обаче са задържани. Никола Петров, който пали фитила на експлозивите в „ Света Неделя ”, е хвърлен в руски концлагер и умира там. Тодовичин също съумява да избяга в Съюз на съветските социалистически републики. Там той приема съветското име Владимир Василиевич Илиев. Преминава образование в школата за рационализиране на състава на вътрешни войски на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). През 1938 година по време на Големия гнет в Съветския съюз е задържан и разстрелян. Димитър Златарев, който дава отговор за снабдяването с оръжие във военното крило на Българска комунистическа партия и взе участие в атентата, съумява да избяга в Москва. Приет е в партията на болшевиките и даже взе участие в Бауманския областен комитет в столицата. Приема съветското име Фьодоров. През 1938 година е задържан и разстрелян от руските управляващи.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ