Етнограф: Черупките от великденските яйца са символен елемент във вярванията и обредите
Черупките от яйцата за Великден са значим символен детайл в обичайните вярвания, обреди и лечебни практики. Това показа етнографът и зам.-директор на Регионалния исторически музей в Разград Даниела Ганчева за „ Българска телеграфна агенция “, добавяйки, че националните поверия предават, че част от черупките от яйцата за Великден са се хвърляли върху покрива на сайванта, нагоре към слънцето, с цел да бъде плодородна годината . В други обитаеми места пък се налепвали по стените или вратите на животинските обори, с цел да ги защищава от заболявания.
В Разградско черупките се смесвали с храната на кокошките или на други животни и надлежно им се давала за приръст в продукцията. В Дряновец пък ги хвърляли при кошерите с пчелите за по-голям рандеман на мед.
Част от яйцата за Великден са запазвали за украсата на ритуалната дрънкулка Германчо . Тя се употребила по време на обреда за дъжд Герман, изясни Ганчева.
„ Характерно само при етнографската група капанци е, че този обред, с изключение на когато има продължителна суша, се извършва и девет дни след Великден “ , добави тя.
Великден се свързва и с обичайните гостувания на младите фамилии , разяснява етнографът. По думите й младата булка трябвало да отиде на посетители при своята кумица и да й отнесе червени яйца, алено вино и ритуален самун. С тези блага тя отивала при кръстника си и свекърите си.
Голяма част от обичайна великденска обредност не се съблюдава сега , означи етнографът. Тя изясни, че са отпаднали нормалните гостувания, общоселските радостния, а обредните хлябове са били сменени с козунаци, до момента в който с великденските яйца не се правят обредни дейности.
