Черно море под обсадата на боклука: 90% от плажовете замърсени,

Черно море под обсадата на боклука: 90% от плажовете нечисти, България също не е пощадена

В южните региони на нашето Черноморие теченията основават „ горещи точки “ за струпване на боклуци
Ново проучване на Черноморския механически университет
в Трабзон разкри тревожна картина: 90% от плажовете по турското крайбрежие на Черно море са класифицирани като „ мръсни “ или „ доста мръсни “.
Екипът на доцент доктор Яхя Терзи
е анализирал 37 разнообразни точки, а резултатите демонстрират, че замърсяването е достигнало сериозни равнища.
Най-чист се оказал плажът Късъркая в Истанбул,
където на квадратен метър са открити приблизително 0,24 отпадъка. В същото време в Артвин, на плажа Копмуш, учените са преброили над 2 отпадъка на квадратен метър. Подобни високи равнища се регистрират и в Самсун, Шиле и Бартън.
Най-често срещаните отпадъци са фасове, пластмасови опаковки, бутилки, капачки
и фрагменти от пластмаса, които съставляват към 88% от всички боклуци. Сред тях има и рискови материали като стъкла, спринцовки и железни остри предмети, които крият риск за здравето на хората. „ На някои плажове на всяка крачка се натъкваш на боклук “, коментира доцент Терзи.
Учените припомнят, че Черно море е полузатворен басейн
с лимитирана циркулация на водата, което го прави изключително уязвимо към човешкото влияние.
Освен това казусът е трансграничен –
боклук, изхвърлен в една страна, елементарно може да доближи крайбрежията на друга. „ Това е проблем, който не признава граници “, акцентира Терзи.
По данни на Програмата на Организация на обединените нации за околната среда
70% от отпадъците потъват на морското дъно, до момента в който пластмасите остават на повърхността и се популяризират най-широко.
Европейски Съюз си е сложил амбициозната цел
до 2050 година морските боклуци да се сведат под 1 численост на квадратен метър, само че замърсяването в Черно и Балтийско море слага под въпрос реализацията ѝ.
У нас мониторингът на Министерството на туризма и научните институти
демонстрира, че качеството на морската вода е положително и не са открити данни за замърсяване.
Но плажовете ни не са изключение от общия проблем.
Изследвания сочат, че по българските ивици плътността на отпадъците варира сред 0,06 и 0,13 броя на квадратен метър, като над 84% от тях са пластмаси.
Особено уязвими са южните региони
на нашето Черноморие, където теченията основават „ горещи точки “ за струпване на боклуци.

Сред главните източници са туристите, крайбрежните заведения, реките, които изнасят отпадък от вътрешността на страната, както и нерегламентираните сметища.
България е част от европейската Морска тактика (MSFD) и взе участие в международни планове
за понижаване на замърсяването. Но специалисти предизвестяват, че усилията на една страна не са задоволителни. Нужно е съдействие сред всички черноморски страни и дейна интервенция на обществото – от намаляване на пластмасата в ежедневието до присъединяване в кампании за разчистване на плажовете.