Череши, кайсии и праскови ще има, но внос и на високи цени
Черно-кафяви - по този начин наподобяват цветовете на черешите в Кюстендилско. Всичко е попарено от студа. " Забравете за кюстендилска хрущялка тази година " , споделя Евгени, аграрни производител от село Горна Гращица, Кюстендилско.
Собственици на череши се питат дали ще има най-малко " една шака череши, да апнеме ", както споделят възрастните хора в Шоплука.
Подобна е картината в съвсем цяла България, като се изключи югоизточната част. Костилковите овошки - череши, праскови, кайсии, джанки и сливи са измръзнали , откакто минусовите температури през април се задържаха близо седмица, до момента в който дърветата бяха в разцвет.
Не ги избави даже паленото на плява сред редовете. В село Гаврилово, Сливенско, където са към 70 на 100 от насажденията с праскови, прибегнаха до този остарял способ за избавяне на овошките. Така в 5 сутринта бдителни селяни подали сигнал за пожар на 8 април.
" По всяка възможност българските аграрни стопани, които отглеждат череши, праскови и кайсии тази година няма да имат годишна продукция или тя ще бъде в минимални количества, като при всяко състояние ще претърпят и съществени финансови загуби ", разяснява Роман Рачков, специалист по агрономия и земеделие, ръководител на Българската асоциация по биологична растителна отбрана пред
" Безспорно сезонът ще е тежък и сложен. Размерът на вредите ще е явен след 5 - 10 май. Дано обстановката не се окаже трагична, тъй като това ще е проблем за цялата верига - от производителите, през преработвателите до потребителите. Всеки ще го усети по джоба си ", сподели Микеле Санторели пред Mediapool. Той е един от най-големите производители и преработватели на череши в България.
Бедствено положение
Промените в климата от дълго време не са нереален риск.
" По принцип най-студеният месец у нас е януари, само че тази година тази роля се падна на февруари. След топлото време през първия месец на годината, отбелязахме най-студения февруари от 2013 година насам, като след средата на месеца се откри зимна конюнктура над цялата страна. Отрицателните температури нанесоха вреди, които бяха най-сериозни в Североизточна България, където са съсредоточени кайсиевите насаждения ", споделя Надежда Шопова, инженер агроном и помощник в секция " Климат " в Института за проучвания на климата, атмосферата и водите към Българска академия на науките, пред " Климатека ".
По данни на Национален институт по метеорология и хидрология в интервала 16 - 24 февруари в доста региони на Североизточна България е регистрирана студена вълна с най-малко 5 поредни дни с минимална температура на въздуха под минус 10°С, така наречен ледени дни. В село Главиница , област Силистра, на 22 и 23 февруари минималната температура падна под минус 20°С . В Кнежа и Драгоман термометрите посочваха минус 19°С, а в Добрич доближиха до минус 21.6°С.
При кайсията в агростанция Силистра още тогава са открити повреди от измръзване. С последвалите негативни температури под минус 3°С на 20 март и 8 април в доста региони вредите по насажденията набъбнаха, споделя Надежда Шопова.
" Получи се вълна от сериозни температури в разнообразни стадии от развиване и при разнообразни условия, комбинацията, от които ще оформи крайния % на повредите по дръвчетата " , разяснява Надежда Шопова.
Освен костилковите овошки уязвими към неочакваните студове са и култури като рапицата , в случай че се намира в сензитивна фаза на развиване през този интервал. Температури до минус 6°C през април са извънредно ниски и могат да причинят съществени вреди.
Освен за избързала в развиването си рапица, опасности има и за към този момент поникналия слънчоглед , който също може да бъде обиден от внезапни температурни спадове, разяснява още Шопова.
В Кюстендилско в продължение на цяла седмица - в интервала от 7 до 11 април, температурите бяха негативни, което се отрази на цъфналите череши - една от главните култури в този край наред със сливите. При сливите провалите наподобяват по-малки.
По това време в града беше и заместник-министърът на земеделието Иван Капитанов, който на място усети резултата от студа. Областният шеф на Кюстендил Александър Пандурски разгласи бедствено състояние на 11 април поради провалите нанесени на овощните насаждения след студа. По данни на Института по земеделие в Кюстендил са унищожили реколтата от череши, сливи, джанки, вишни и други костилкови типове.
Стопаните от Пловдив и Пазарджик също търпят вреди по черешите и надали ще изкарат за обмен при започване на май, както бяха привикнали столичани, разяснява Красимир Кумчев, аграрни производител пред Mediapool. По думите му към момента не е ясно дали са оживели черешовите насаждения, които са ситуирани по северните скатове на Родопите.
Едно е несъмнено - с изключение на производителите, вреди ще има и за потребителите поради лимитираното локално предложение. Ще се разчита на импорт на плодове, само че и той не е сигурен, тъй като освен България е била обхваната от студената вълна през април. Засегнати са още южна Италия, северната част на Гърция и Турция, сподели Микеле Санторели.
Компенсации
Най-коментираната тематика измежду притежателите на овощни насаждения в този момент е какви компенсации ще получат за провалената годишна продукция от страната. В понеделник - 14 април, производители заляха общинската работа по земеделие в Кюстендил със заявки за обезщетение, откакто Фермерите обсъждаха обещанията на властта и пресмятаха - тези със застраховани площите ще вземат към 400 лева./дка, а без застраховки по-малко - към 300 лева./дка. Така разчели думите на министър Тахов. Надеждите им са помощта да бъде изплатена през лятото.
" За да бъдат изплатени обезщетения, средствата би трябвало да дойдат от другаде - от бюджета за обучение, просвета, защита, пенсии, пътища или други публични потребности. И тук стои главният въпрос: би трябвало ли обществото да поема загубите на частни субекти? По мое мнение - не. Всеки аграрни собственик следва да оцени рисковете в сферата, в която работи, и да предприеме съответни ограничения. Сред тях наложително би трябвало да бъде и застраховането на трайните насаждения против действително предвидими естествени опасности ", счита Роман Рачков, ръководител на Българската асоциация по биологична растителна отбрана.
Според него, в случай че страната дава обезщетения във всевъзможни сходни обстановки има риск да се сътвори процедура, при която всеки стартира да търси обезщетения, което изкривява свободния пазар.
Очевидно обаче Роман Рачков не знае, че от предходната година страната автоматизирано взема % от заплащанията на земеделците точно, с цел да ги компенсира при неподходящи климатични условия.
Освен това застрахователите дават застраховки за трайните насаждения след 20 април, оплакаха се фермери. Тук е мястото на страната да се намеси законодателно в регламентирането на процеса, като се вземат поради действителните и настоящи метеорологични условия, които явно се трансформират под въздействието на климатичните промени, разяснява Роман Рачков.
Според него различен метод би бил страната да насърчи земеделските производители да се самоорганизират и основат личен гаранционен фонд, който да покрива възможни бъдещи загуби от сходни събития. Този фонд би могъл да включва и минимално държавно присъединяване, както и с такова от страна на застрахователите. Какъвто и модел да се избере, е ясно, че не можем да продължаваме по досегашния метод, разяснява Рачков.
Какво може да се направи?
Според инженер-агронома Надежда Шопова, при към този момент нанесени вреди, опциите за реакция са лимитирани. За бъдещи опасности фермерите могат да употребяват прогнози, които са основани на цифрови модели и изкуствен интелект. Предварителна 3-дневна прогноза, усилва времето за реакция и отбрана на реколтата.
Някои агрохимични препарати също могат да забавят растежа, само че при напредналата фаза на развиване те към този момент не са ефикасни. Възможно е изгаряне на органични боклуци за стопляне на насажденията, само че този способ изисква предварителна подготовка. Подобен случай, само че за отбрана на лозята от измръзване, имаше наскоро и във Франция, сподели Шопова. Примерът от Сливенско обаче демонстрира, че когато цяла седмица температурите са негативни е мъчно да се спасят овошките.
" Важно е и фермерите да преценяват агроклиматичните особености на района, защото при прекомерно напреднал разсад и овошки, ограниченията могат да са незадоволителни. Преосмисляне на избор на култури и сортове, периодите на сеитба и засаждане навън, както и ранното обезпечаване, са съществени тактики за понижаване на рисковете в бъдеще ", разяснява
Експертите са единомислещи, че отсега нататък ще сме очевидци на все по-променливи и непредвидими климатични условия. Затова е належащо да бъдат взети ограничения.
Фермерите да са дейни при ръководството на риска, като основна роля тук е застраховането на насажденията. От друга страна застрахователите би трябвало да оферират атрактивни пакети, с цел да ги привлекат. Държавата може да подкрепи процеса посредством тласъци и законодателни начинания, както и посредством поощряване на основаването на гаранционни фондове. Нужна е и национална тактика за акомодация към климатичните промени в земеделието.
Собственици на череши се питат дали ще има най-малко " една шака череши, да апнеме ", както споделят възрастните хора в Шоплука.
Подобна е картината в съвсем цяла България, като се изключи югоизточната част. Костилковите овошки - череши, праскови, кайсии, джанки и сливи са измръзнали , откакто минусовите температури през април се задържаха близо седмица, до момента в който дърветата бяха в разцвет.
Не ги избави даже паленото на плява сред редовете. В село Гаврилово, Сливенско, където са към 70 на 100 от насажденията с праскови, прибегнаха до този остарял способ за избавяне на овошките. Така в 5 сутринта бдителни селяни подали сигнал за пожар на 8 април.
" По всяка възможност българските аграрни стопани, които отглеждат череши, праскови и кайсии тази година няма да имат годишна продукция или тя ще бъде в минимални количества, като при всяко състояние ще претърпят и съществени финансови загуби ", разяснява Роман Рачков, специалист по агрономия и земеделие, ръководител на Българската асоциация по биологична растителна отбрана пред
" Безспорно сезонът ще е тежък и сложен. Размерът на вредите ще е явен след 5 - 10 май. Дано обстановката не се окаже трагична, тъй като това ще е проблем за цялата верига - от производителите, през преработвателите до потребителите. Всеки ще го усети по джоба си ", сподели Микеле Санторели пред Mediapool. Той е един от най-големите производители и преработватели на череши в България.
Бедствено положение
Промените в климата от дълго време не са нереален риск.
" По принцип най-студеният месец у нас е януари, само че тази година тази роля се падна на февруари. След топлото време през първия месец на годината, отбелязахме най-студения февруари от 2013 година насам, като след средата на месеца се откри зимна конюнктура над цялата страна. Отрицателните температури нанесоха вреди, които бяха най-сериозни в Североизточна България, където са съсредоточени кайсиевите насаждения ", споделя Надежда Шопова, инженер агроном и помощник в секция " Климат " в Института за проучвания на климата, атмосферата и водите към Българска академия на науките, пред " Климатека ".
По данни на Национален институт по метеорология и хидрология в интервала 16 - 24 февруари в доста региони на Североизточна България е регистрирана студена вълна с най-малко 5 поредни дни с минимална температура на въздуха под минус 10°С, така наречен ледени дни. В село Главиница , област Силистра, на 22 и 23 февруари минималната температура падна под минус 20°С . В Кнежа и Драгоман термометрите посочваха минус 19°С, а в Добрич доближиха до минус 21.6°С.
При кайсията в агростанция Силистра още тогава са открити повреди от измръзване. С последвалите негативни температури под минус 3°С на 20 март и 8 април в доста региони вредите по насажденията набъбнаха, споделя Надежда Шопова.
" Получи се вълна от сериозни температури в разнообразни стадии от развиване и при разнообразни условия, комбинацията, от които ще оформи крайния % на повредите по дръвчетата " , разяснява Надежда Шопова.
Освен костилковите овошки уязвими към неочакваните студове са и култури като рапицата , в случай че се намира в сензитивна фаза на развиване през този интервал. Температури до минус 6°C през април са извънредно ниски и могат да причинят съществени вреди.
Освен за избързала в развиването си рапица, опасности има и за към този момент поникналия слънчоглед , който също може да бъде обиден от внезапни температурни спадове, разяснява още Шопова.
В Кюстендилско в продължение на цяла седмица - в интервала от 7 до 11 април, температурите бяха негативни, което се отрази на цъфналите череши - една от главните култури в този край наред със сливите. При сливите провалите наподобяват по-малки.
По това време в града беше и заместник-министърът на земеделието Иван Капитанов, който на място усети резултата от студа. Областният шеф на Кюстендил Александър Пандурски разгласи бедствено състояние на 11 април поради провалите нанесени на овощните насаждения след студа. По данни на Института по земеделие в Кюстендил са унищожили реколтата от череши, сливи, джанки, вишни и други костилкови типове.
Стопаните от Пловдив и Пазарджик също търпят вреди по черешите и надали ще изкарат за обмен при започване на май, както бяха привикнали столичани, разяснява Красимир Кумчев, аграрни производител пред Mediapool. По думите му към момента не е ясно дали са оживели черешовите насаждения, които са ситуирани по северните скатове на Родопите.
Едно е несъмнено - с изключение на производителите, вреди ще има и за потребителите поради лимитираното локално предложение. Ще се разчита на импорт на плодове, само че и той не е сигурен, тъй като освен България е била обхваната от студената вълна през април. Засегнати са още южна Италия, северната част на Гърция и Турция, сподели Микеле Санторели.
Компенсации
Най-коментираната тематика измежду притежателите на овощни насаждения в този момент е какви компенсации ще получат за провалената годишна продукция от страната. В понеделник - 14 април, производители заляха общинската работа по земеделие в Кюстендил със заявки за обезщетение, откакто Фермерите обсъждаха обещанията на властта и пресмятаха - тези със застраховани площите ще вземат към 400 лева./дка, а без застраховки по-малко - към 300 лева./дка. Така разчели думите на министър Тахов. Надеждите им са помощта да бъде изплатена през лятото.
" За да бъдат изплатени обезщетения, средствата би трябвало да дойдат от другаде - от бюджета за обучение, просвета, защита, пенсии, пътища или други публични потребности. И тук стои главният въпрос: би трябвало ли обществото да поема загубите на частни субекти? По мое мнение - не. Всеки аграрни собственик следва да оцени рисковете в сферата, в която работи, и да предприеме съответни ограничения. Сред тях наложително би трябвало да бъде и застраховането на трайните насаждения против действително предвидими естествени опасности ", счита Роман Рачков, ръководител на Българската асоциация по биологична растителна отбрана.
Според него, в случай че страната дава обезщетения във всевъзможни сходни обстановки има риск да се сътвори процедура, при която всеки стартира да търси обезщетения, което изкривява свободния пазар.
Очевидно обаче Роман Рачков не знае, че от предходната година страната автоматизирано взема % от заплащанията на земеделците точно, с цел да ги компенсира при неподходящи климатични условия.
Освен това застрахователите дават застраховки за трайните насаждения след 20 април, оплакаха се фермери. Тук е мястото на страната да се намеси законодателно в регламентирането на процеса, като се вземат поради действителните и настоящи метеорологични условия, които явно се трансформират под въздействието на климатичните промени, разяснява Роман Рачков.
Според него различен метод би бил страната да насърчи земеделските производители да се самоорганизират и основат личен гаранционен фонд, който да покрива възможни бъдещи загуби от сходни събития. Този фонд би могъл да включва и минимално държавно присъединяване, както и с такова от страна на застрахователите. Какъвто и модел да се избере, е ясно, че не можем да продължаваме по досегашния метод, разяснява Рачков.
Какво може да се направи?
Според инженер-агронома Надежда Шопова, при към този момент нанесени вреди, опциите за реакция са лимитирани. За бъдещи опасности фермерите могат да употребяват прогнози, които са основани на цифрови модели и изкуствен интелект. Предварителна 3-дневна прогноза, усилва времето за реакция и отбрана на реколтата.
Някои агрохимични препарати също могат да забавят растежа, само че при напредналата фаза на развиване те към този момент не са ефикасни. Възможно е изгаряне на органични боклуци за стопляне на насажденията, само че този способ изисква предварителна подготовка. Подобен случай, само че за отбрана на лозята от измръзване, имаше наскоро и във Франция, сподели Шопова. Примерът от Сливенско обаче демонстрира, че когато цяла седмица температурите са негативни е мъчно да се спасят овошките.
" Важно е и фермерите да преценяват агроклиматичните особености на района, защото при прекомерно напреднал разсад и овошки, ограниченията могат да са незадоволителни. Преосмисляне на избор на култури и сортове, периодите на сеитба и засаждане навън, както и ранното обезпечаване, са съществени тактики за понижаване на рисковете в бъдеще ", разяснява
Експертите са единомислещи, че отсега нататък ще сме очевидци на все по-променливи и непредвидими климатични условия. Затова е належащо да бъдат взети ограничения.
Фермерите да са дейни при ръководството на риска, като основна роля тук е застраховането на насажденията. От друга страна застрахователите би трябвало да оферират атрактивни пакети, с цел да ги привлекат. Държавата може да подкрепи процеса посредством тласъци и законодателни начинания, както и посредством поощряване на основаването на гаранционни фондове. Нужна е и национална тактика за акомодация към климатичните промени в земеделието.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ