Черният оман е многогодишно тревисто растение, разпространено в Европа и

Черният оман е многогодишно тревисто растение, публикувано в Европа и Азия. В България е известно още като лоен корен, див тютюн, страстник и най-много като зарасличе. Това напълно не е инцидентно - от антични времена се знае, че черният оман вълшебен форсира възобновяване при фрактури, изкълчване, навяхване, разпъване на сухожилия. Римските военни лекари го ползвали след тежките контузии на бойното поле. Първото в детайли изложение на качествата на билката пък са открити в дневниците на Авицена. Легендарният врач го показва като универсално средство за зарастване на костите и меките тъкани, за облекчение на болките при артрит, ревматизъм, подагра.

Лечебната мощ на растението се крие в неговия корен. Той е черен на цвят, откъдето идва и името на билката. Най-ценната му съставна част се назовава алантоин -вещество, което подтиква регенерацията на клетките и заздравяването на кости, хрущяли, мускули и сухожилия. Действието на алантоина чудесно се добавя от слузни субстанции (успокояват възпалените тъкани), розмаринова киселина (силно противовъзпалително действие), хранителни съставни елементи - калий, калций, фосфор, витамини, протеини и други

Традиционната медицина предлага лекуване с черен оман в три форми - чай, гаргара, компреси (лапи с каша от настърган корен).
Медиците обаче предизвестяват, че вътрешното приложение на черния оман би трябвало да се прави за малко време и под доста непоколебим надзор, тъй като билката е токсична, изключително при дългогодишен банкет.

Чай от корен на черен оман се ползва при кашлица, ларингит, бронхит, продължителна менструация, кръвоизливи от носа, колит и други проблеми на стомашно-чревния тракт, едва кръвообращение.

Гаргара (жабурене) - при кървене на венците и възпалено гърло.

Лапи - при контузии, заболявания на костите и ставите, разширени вени, ревматични мускулни удебеления, подагрени израстъци.