Ботаници установиха кои дървета пречистват най-добре въздуха от замърсяване
Черният бор, тисът и дъбът са измежду дърветата, които пречистват най-ефикасно въздуха от замърсяване, дължащо се на автомобилни газове, заяви в. "Дейли мейл ".
Ботаници от университета на Съри са анализирали научната литература за въздействието на зелената инфраструктура за филтриране на въздуха. Резултатите им демонстрират, че някои растения по-добре отклоняват и разсейват вълните от отровен въздух, а други напряко улавят нездравословните химикали.
Намалява замърсяването на въздуха в огромните европейски градове
Ботаниците са разпознали 12 "съществени " черти за 61 дървесни типа, които дефинират успеваемостта им да пречистват въздуха. Сред тях са дребни, гъсти листа и нескончаем интервал с листа. Вечно зелените и полувечнозелените растения са най-ефикасни. От значение е също повърхността на листата - дали са гладки, грапави или мъхести.
Заради ковид над Италия понижиха излъчванията на азотен диоксид
Две от чертите обаче утежняват качеството на въздуха. Това е отделяният полен, да вземем за пример при тополите, и изпусканите биогенни летливи органични съединения. Полените провокират сенна хрема, а биогенните летливи органични съединения, при съществуване на азотни окиси от трафика и слънчевата светлина, могат да произведат озон, който също е замърсител.
Ботаници от университета на Съри са анализирали научната литература за въздействието на зелената инфраструктура за филтриране на въздуха. Резултатите им демонстрират, че някои растения по-добре отклоняват и разсейват вълните от отровен въздух, а други напряко улавят нездравословните химикали.
Ботаниците са разпознали 12 "съществени " черти за 61 дървесни типа, които дефинират успеваемостта им да пречистват въздуха. Сред тях са дребни, гъсти листа и нескончаем интервал с листа. Вечно зелените и полувечнозелените растения са най-ефикасни. От значение е също повърхността на листата - дали са гладки, грапави или мъхести.
Две от чертите обаче утежняват качеството на въздуха. Това е отделяният полен, да вземем за пример при тополите, и изпусканите биогенни летливи органични съединения. Полените провокират сенна хрема, а биогенните летливи органични съединения, при съществуване на азотни окиси от трафика и слънчевата светлина, могат да произведат озон, който също е замърсител.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ




