Разрушават всичко. Святослав прибра четките и платната, за да отбранява града си
Чернигов е малко по-голям град от Стара Загора. От първия ден на войната е под непрестанен обстрел. Хората даже не знаят броя на жертвите. Свързахме се с един от жителите на града, с цел да научим по какъв начин живеят оживелите.
Той е художник. Целият му живот е обвързван с изкуството. Работата му е да провежда изложения и да оказва помощ на други актьори. Но всичко се трансформира на 24 февруари – денят, в който. Сега Святослав е прибрал четките и платната, скрил е картините си на допустимо най-сигурно място и оказва помощ за защитата на града си.
Святослав* е на 30 години и е от Чернигов - град в Северна Украйна с население от към 285 хиляди души, на към 150 км от столицата Киев. От първия ден на войната Чернигов е подложен на обстрел. Властите оповестиха за ударени от съветските бомби учебни заведения, лечебни заведения и жилищни здания. Снимки на международните новинарски организации демонстрират обгорени блокове и сринати учебни заведения.
Не знам дали го вършат преднамерено или просто не ги интересува.Святослав, Чернигов
Святослав споделя, че съветските удари досега засягат единствено цивилни обекти.
„ Разрушават всичко, което могат. Няма никаква система. Училища, жилищни здания, лечебни заведения, аптеки. Вчера [7 март] удариха и музей “, описа той пред Свободна Европа.
„ Не знам дали го вършат преднамерено или просто не ги интересува. “
Няма точна статистика за броя на жертвите от обстрелите против Чернигов. Само за един ден, 3 март, при съветска въздушна офанзива против жилищен квартал починаха 47 души по данни на локалните управляващи, представени от Ройтерс.
„ Вече са минали колко… 13 дни от началото на войната? За всичкото това време в Чернигов са бомбардирани единствено цивилни обекти “, споделя още Святослав.
„ Бомбардират през нощта. Има ужасно доста жертви измежду цивилните. Основно цивилни. “
Говорим със Святослав на 8 март следобяд. Разговорът прекъсва един път, само че през останалото време връзката е добра. По думите му в региона, където живее, връзките са постоянни през множеството време.
„ Понякога интернетът прекъсва, само че през множеството време работи добре “, споделя той.
„ Всички мобилни оператори сплотиха мрежите си, тъй че даже в случай че някоя от тях не работи, получаваш автоматизирано сигнал от друга. Засега това работи. “
„ Не желаят да мръднат от тук “
Чернигов е родният град на Святослав. Преди е прекарвал повече време в столицата Киев, само че след началото на войната е решил да се върне, с цел да не оставя околните си сами.
„ Тук са майка ми и баба ми и по тази причина взех решение да остана, с цел да им оказвам помощ “, споделя той. „ Имам и доста другари тук. Други актьори. “
Подобно на другите мъже сред 18 и 60-годишна възраст Святослав предстои на готовност и не може да напусне Украйна. Казва, че в случай че обстановката в родния му град се утежни още, ще направи опит да изтегля фамилията си и фамилиите на своите другари от града.
„ Но е доста мъчно. Повечето не са подготвени и не желаят да мръднат от тук. “
Святослав отбелязва, че от началото на войната хората в града му са станали по-задружни.
„ Всички поданици на Чернигов станахме като огромно семейство. Има доста дребни образци – аз се свързах с моите съседи, от прилежащия апартамент. Никога преди не сме си говорили, даже си мислехме, че се ненавиждаме. Но когато това стартира, забравихме всичко. “
„ Помагаме с каквото можем “
Сега Святослав е доброволец и оказва помощ за защитата на града, макар че не е професионален боец. Казва, че дилемите му включват да доставя артикули от първа нужда на съседите и приятелите си и да патрулира към дома си.
„ Ние всички се опитваме да оказваме помощ с каквото можем. Не постоянно са военни задания. Повечето са свързани с две съществени цели – да доставям със артикули от първа нужда – самун, чиста вода – за мен, за фамилията ми, за приятелите и съседите ми, в случай че имат потребност “, споделя той. „ И втората е да подсигурявам, че регионът към домът ми е безвреден. “
За задачата той и съседите му наблюдават да няма мини към жилищните здания. Освен това измежду дилемите им е да следят за знаци на покривите, които могат да насочват съветските въздушни и артилерийски удари.
През множеството време Святослав не напуща региона към дома си. През нощта е в действие комендантски час и хората не могат да излизат на открито.
„ Хората в мазетата бяха заровени живи “
Хората в Чернигов схващат за идна офанзива от сирените. Има предизвестия и по радиото. Хората се крият от бомбите в бомбоубежища или в личните си изби. Святослав споделя, че му се е случвало да няма време да се скрие. Тогава търси безвредно място в жилището си – „ употребявам правилото на двете стени “.
Но даже мазетата и бомбоубежищата от време на време не оферират задоволителна протекция.
„ Преди няколко дни стреляха по жилищни здания. Едната постройка беше остаряла, на девет етажа. И прилежащата - нова, на шест етажа. Само една част от новата постройка беше разрушена. За наслада, множеството хора бяха в мазетата и оцеляха “, споделя той.
„ Но остарялата постройка, руската, беше ударена непосредствено. Не единствено хората, които към момента бяха в жилищата си, починаха. Хората в мазетата бяха заровени живи. “
Според описа на Святослав сходна покруса се е развила и в учебно заведение в региона на Чернигов. Местните управляващи оповестиха за най-малко две изумени от съветските ракети учебни заведения.
„ Училището се намира надалеч от центъра на града и от каквито и да е други здания. Това е селски регион, има единствено къщи, ферми и гора, в която се намира учебното заведение. Училището, мазето, беше употребявано от хората като бомбоубежище “, сподели Святослав.
„ Училището беше ударено непосредствено. Беше сринато. Само няколко души оцеляха, само че с такива пострадвания, че несъмнено им се желае да не бяха. “
„ Една седмица мина и още се пробват да схванат какъв брой тъкмо индивида умряха там. “
„ Всички чакахме лятото. И ни сполетя това… “
По обучение Святослав е историк. Има докторска степен по история и издадени книги, свързани със старославянските надписи. Но целият му живот е обвързван с изкуството. Затова през последните години сменя академичната кариера с работа като куратор на изложения. Посвещава се на това да оказва помощ на локални художници от Чернигов да бъдат видяни. Самият той рисува и също взе участие в изложения.
„ Сега има мои картини в галерия в Литва. Не знам дали в миналото ще ги видя отново “, споделя Святослав.
Разказва за себе си, че обича да пътува – из Украйна и по света. Бил е и в България, а една от обичаните му дестинации е Индия.
„ Пътувах доста. Обичах да навестявам Индия. Е, преди COVID-19, несъмнено. След пандемията всички чакахме това лято, с цел да отидем някъде. И ни сполетя това… “
Сега Святослав заобикаля да си прави проекти и изобщо да споделя нещо за бъдещето.
„ Но има едно хубаво стихотворение на една украинска писателка – Леся Украинка - Contra Spem Spero. В превод от латински значи „ Без вяра се надявам “. Мисля, че е уместно за обстановката. “
*Не разкриваме цялостното му име по негово предпочитание.
Той е художник. Целият му живот е обвързван с изкуството. Работата му е да провежда изложения и да оказва помощ на други актьори. Но всичко се трансформира на 24 февруари – денят, в който. Сега Святослав е прибрал четките и платната, скрил е картините си на допустимо най-сигурно място и оказва помощ за защитата на града си.
Святослав* е на 30 години и е от Чернигов - град в Северна Украйна с население от към 285 хиляди души, на към 150 км от столицата Киев. От първия ден на войната Чернигов е подложен на обстрел. Властите оповестиха за ударени от съветските бомби учебни заведения, лечебни заведения и жилищни здания. Снимки на международните новинарски организации демонстрират обгорени блокове и сринати учебни заведения.
Не знам дали го вършат преднамерено или просто не ги интересува.Святослав, Чернигов
Святослав споделя, че съветските удари досега засягат единствено цивилни обекти.
„ Разрушават всичко, което могат. Няма никаква система. Училища, жилищни здания, лечебни заведения, аптеки. Вчера [7 март] удариха и музей “, описа той пред Свободна Европа.
„ Не знам дали го вършат преднамерено или просто не ги интересува. “
Няма точна статистика за броя на жертвите от обстрелите против Чернигов. Само за един ден, 3 март, при съветска въздушна офанзива против жилищен квартал починаха 47 души по данни на локалните управляващи, представени от Ройтерс.
„ Вече са минали колко… 13 дни от началото на войната? За всичкото това време в Чернигов са бомбардирани единствено цивилни обекти “, споделя още Святослав.
„ Бомбардират през нощта. Има ужасно доста жертви измежду цивилните. Основно цивилни. “
Говорим със Святослав на 8 март следобяд. Разговорът прекъсва един път, само че през останалото време връзката е добра. По думите му в региона, където живее, връзките са постоянни през множеството време.
„ Понякога интернетът прекъсва, само че през множеството време работи добре “, споделя той.
„ Всички мобилни оператори сплотиха мрежите си, тъй че даже в случай че някоя от тях не работи, получаваш автоматизирано сигнал от друга. Засега това работи. “
„ Не желаят да мръднат от тук “
Чернигов е родният град на Святослав. Преди е прекарвал повече време в столицата Киев, само че след началото на войната е решил да се върне, с цел да не оставя околните си сами.
„ Тук са майка ми и баба ми и по тази причина взех решение да остана, с цел да им оказвам помощ “, споделя той. „ Имам и доста другари тук. Други актьори. “
Подобно на другите мъже сред 18 и 60-годишна възраст Святослав предстои на готовност и не може да напусне Украйна. Казва, че в случай че обстановката в родния му град се утежни още, ще направи опит да изтегля фамилията си и фамилиите на своите другари от града.
„ Но е доста мъчно. Повечето не са подготвени и не желаят да мръднат от тук. “
Святослав отбелязва, че от началото на войната хората в града му са станали по-задружни.
„ Всички поданици на Чернигов станахме като огромно семейство. Има доста дребни образци – аз се свързах с моите съседи, от прилежащия апартамент. Никога преди не сме си говорили, даже си мислехме, че се ненавиждаме. Но когато това стартира, забравихме всичко. “
„ Помагаме с каквото можем “
Сега Святослав е доброволец и оказва помощ за защитата на града, макар че не е професионален боец. Казва, че дилемите му включват да доставя артикули от първа нужда на съседите и приятелите си и да патрулира към дома си.
„ Ние всички се опитваме да оказваме помощ с каквото можем. Не постоянно са военни задания. Повечето са свързани с две съществени цели – да доставям със артикули от първа нужда – самун, чиста вода – за мен, за фамилията ми, за приятелите и съседите ми, в случай че имат потребност “, споделя той. „ И втората е да подсигурявам, че регионът към домът ми е безвреден. “
За задачата той и съседите му наблюдават да няма мини към жилищните здания. Освен това измежду дилемите им е да следят за знаци на покривите, които могат да насочват съветските въздушни и артилерийски удари.
През множеството време Святослав не напуща региона към дома си. През нощта е в действие комендантски час и хората не могат да излизат на открито.
„ Хората в мазетата бяха заровени живи “
Хората в Чернигов схващат за идна офанзива от сирените. Има предизвестия и по радиото. Хората се крият от бомбите в бомбоубежища или в личните си изби. Святослав споделя, че му се е случвало да няма време да се скрие. Тогава търси безвредно място в жилището си – „ употребявам правилото на двете стени “.
Но даже мазетата и бомбоубежищата от време на време не оферират задоволителна протекция.
„ Преди няколко дни стреляха по жилищни здания. Едната постройка беше остаряла, на девет етажа. И прилежащата - нова, на шест етажа. Само една част от новата постройка беше разрушена. За наслада, множеството хора бяха в мазетата и оцеляха “, споделя той.
„ Но остарялата постройка, руската, беше ударена непосредствено. Не единствено хората, които към момента бяха в жилищата си, починаха. Хората в мазетата бяха заровени живи. “
Според описа на Святослав сходна покруса се е развила и в учебно заведение в региона на Чернигов. Местните управляващи оповестиха за най-малко две изумени от съветските ракети учебни заведения.
„ Училището се намира надалеч от центъра на града и от каквито и да е други здания. Това е селски регион, има единствено къщи, ферми и гора, в която се намира учебното заведение. Училището, мазето, беше употребявано от хората като бомбоубежище “, сподели Святослав.
„ Училището беше ударено непосредствено. Беше сринато. Само няколко души оцеляха, само че с такива пострадвания, че несъмнено им се желае да не бяха. “
„ Една седмица мина и още се пробват да схванат какъв брой тъкмо индивида умряха там. “
„ Всички чакахме лятото. И ни сполетя това… “
По обучение Святослав е историк. Има докторска степен по история и издадени книги, свързани със старославянските надписи. Но целият му живот е обвързван с изкуството. Затова през последните години сменя академичната кариера с работа като куратор на изложения. Посвещава се на това да оказва помощ на локални художници от Чернигов да бъдат видяни. Самият той рисува и също взе участие в изложения.
„ Сега има мои картини в галерия в Литва. Не знам дали в миналото ще ги видя отново “, споделя Святослав.
Разказва за себе си, че обича да пътува – из Украйна и по света. Бил е и в България, а една от обичаните му дестинации е Индия.
„ Пътувах доста. Обичах да навестявам Индия. Е, преди COVID-19, несъмнено. След пандемията всички чакахме това лято, с цел да отидем някъде. И ни сполетя това… “
Сега Святослав заобикаля да си прави проекти и изобщо да споделя нещо за бъдещето.
„ Но има едно хубаво стихотворение на една украинска писателка – Леся Украинка - Contra Spem Spero. В превод от латински значи „ Без вяра се надявам “. Мисля, че е уместно за обстановката. “
*Не разкриваме цялостното му име по негово предпочитание.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ