Днес е Черешова задушница! Задължително се спазват древни обичаи
Черешова задушница, известна още като Спасовска задушница, е една от трите огромни задушници в Българския православен календар. Тя се пада постоянно в събота преди Петдесетница, един от огромните ни храмови празници. Тази година Черешова задушница е на 26 май. Тя се разграничава от другите задушници по това, че на нея в подавките се раздават и първите за сезона череши, откъдето идва името.
Тя се свързва най-много с поверието, че на този ден се прибират душите на всички умряли, които са останали на независимост след Велики четвъртък.
На този ден се отслужва особено свещенодействие във всички църкви и храмове в памет на мъртвите. По този метод живите измолват амнистия от Бог за скъпите им хора, които към този момент не са измежду нас.
На Черешова задушница, както на всяка друга Задушница, околните на умрелите вървят на гробищата, с цел да почетат паметта им. Важно е да се знае, че на гроба се върви от предния ден, преди Задушница, след което и в самата събота рано сутринта. Там опечалените палят свещи и кандила, след което преливат гроба с вино - знак на Христовата кръв.
Оставят се също свежи цветя и се носи коливо - варено жито, което е приготвено от предходния ден и което е знак на Възкресението. Разчупва се и самун, който символизира тялото Христово.
Освен подавки, свещи и вино на Черешова задушница на гробищата се носят и орехови листа. Смята се, че този бит е обвързван с настъпващата на идващия ден Петдесетница, когато всички православни църкви и храмове се украсяват с шума от орехово дърво.
Неговата символика не е инцидентна и носи бездънен смисъл. От антични времена се има вяра, че орехът е медиатор сред двата свята - този на живите и този на мъртвите. Освен това на Черешова задушница, както на всяка друга Задушница, се поставят общи трапези като наложително първата глътка и хапка се оставят на земята, с цел да „ хапнат “ и „ пийнат “ и мъртвите.
Старо вярване гласи, че в случай че прелети пеперуда, до момента в който хората на общата софра се хранят, значи душата на мъртвия си е пристигнала за малко на земята, с цел да навести околните си.
Тя се свързва най-много с поверието, че на този ден се прибират душите на всички умряли, които са останали на независимост след Велики четвъртък.
На този ден се отслужва особено свещенодействие във всички църкви и храмове в памет на мъртвите. По този метод живите измолват амнистия от Бог за скъпите им хора, които към този момент не са измежду нас.
На Черешова задушница, както на всяка друга Задушница, околните на умрелите вървят на гробищата, с цел да почетат паметта им. Важно е да се знае, че на гроба се върви от предния ден, преди Задушница, след което и в самата събота рано сутринта. Там опечалените палят свещи и кандила, след което преливат гроба с вино - знак на Христовата кръв.
Оставят се също свежи цветя и се носи коливо - варено жито, което е приготвено от предходния ден и което е знак на Възкресението. Разчупва се и самун, който символизира тялото Христово.
Освен подавки, свещи и вино на Черешова задушница на гробищата се носят и орехови листа. Смята се, че този бит е обвързван с настъпващата на идващия ден Петдесетница, когато всички православни църкви и храмове се украсяват с шума от орехово дърво.
Неговата символика не е инцидентна и носи бездънен смисъл. От антични времена се има вяра, че орехът е медиатор сред двата свята - този на живите и този на мъртвите. Освен това на Черешова задушница, както на всяка друга Задушница, се поставят общи трапези като наложително първата глътка и хапка се оставят на земята, с цел да „ хапнат “ и „ пийнат “ и мъртвите.
Старо вярване гласи, че в случай че прелети пеперуда, до момента в който хората на общата софра се хранят, значи душата на мъртвия си е пристигнала за малко на земята, с цел да навести околните си.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ