Черешова задушница е! Молим се за душите на мъртвите, вижте ...
Черешова задушница е! Вселенска задушница се прави от всички православни църкви по света, а в България се назовава " Черешова " по името на най-популярния плод в същото време на годината. На този ден в храмовете се вършат заупокойни свети литургии.
След тях в църквите и на гробовете на умрелите православни християни се отслужват панахиди за упокой на душите на " отминалите от тоя свят ".
Християните посещават гробовете на околните си, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и алено вино, възпламеняват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, които са дали името на тази панихида.
Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички умряли православни християни. Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница е умишлен възпоменателен ден.
След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят - на парадайса, е отворен. Затова в този ден Църквата старателно се моли през него да влязат умрелите с религия - и ще се моли за тях до свършека на света.
На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата старателно се моли за ликвидиране от сквернотата на прегрешението и помилван на умрелите с религия в Христа.
На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да подсети за грижата за мъртвите. Богослужебното предписание е по-особено, с усърдни молебствия за умрелите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.
Опечалените по гибелта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, слагат цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в черква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват самун и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: " Бог да елементарни ".
Задушницата се назовава в България " Черешова ", тъй като това е най-популярният плод през интервала и нормално се прибавя към поменателните трапези.
След тях в църквите и на гробовете на умрелите православни християни се отслужват панахиди за упокой на душите на " отминалите от тоя свят ".
Християните посещават гробовете на околните си, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и алено вино, възпламеняват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, които са дали името на тази панихида.
Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички умряли православни християни. Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница е умишлен възпоменателен ден.
След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят - на парадайса, е отворен. Затова в този ден Църквата старателно се моли през него да влязат умрелите с религия - и ще се моли за тях до свършека на света.
На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата старателно се моли за ликвидиране от сквернотата на прегрешението и помилван на умрелите с религия в Христа.
На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да подсети за грижата за мъртвите. Богослужебното предписание е по-особено, с усърдни молебствия за умрелите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.
Опечалените по гибелта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, слагат цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в черква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват самун и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: " Бог да елементарни ".
Задушницата се назовава в България " Черешова ", тъй като това е най-популярният плод през интервала и нормално се прибавя към поменателните трапези.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ