Черешова задушница е един от най-тачените християнски дни в българската

Черешова задушница е един от най-тачените християнски дни в българската традиция. Тя се отбелязва постоянно в съботата преди огромния християнски празник Петдесетница и е отдадена на поменаването на умрелите близки. В този ден хората посещават гробовете на своите родственици, палят свещи, раздават храна и насочат молебствия за душите на покойниците.

Празникът носи името си от черешите – първият сезонен плод, който обичайно се раздава за „ Бог да елементарни “. Макар на пръв взор денят да е обвързван със тъга, в българските вярвания Черешова задушница е и знак на духовната връзка сред живите и мъртвите. Според националните показа душите на умрелите в никакъв случай не напущат изцяло света на живите и точно посредством помените хората демонстрират почитание и памет към тях.

Черешова задушница съчетава в себе си както православни християнски обичаи, по този начин и антични национални традиции, съществували по българските земи още преди приемането на християнството. Затова и празникът е кондензиран с дълбока символика – от храната, която се раздава, до запалената свещ и преливането с вино върху гроба.

Днес, макар забързаното всекидневие, доста българи не престават да пазят традицията. За мнозина това е ден освен за горест, само че и за спомен, примирение и признателност към хората, оставили диря в живота им.

От по кое време датира Черешова задушница

 

Корените на задушниците се свързват с ранното християнство. Още първите християни отделяли специфични дни, в които се молели за душите на умрелите. В православната традиция съботата е избрана за ден на мъртвите, тъй като съгласно Библията точно в събота Христос обитавал в гроба преди Възкресението.

С течение на времето в българските земи християнските ритуали се преплели със остарели езически вярвания. Хората вярвали, че душите на покойниците могат да се завръщат измежду живите и че посредством помен и разпределяне на храна околните им оказват помощ да намерят покой.

Черешова задушница се утвърждава като една от трите най-големи задушници през годината, наред с Архангелова и Голяма задушница. Тя е изключително почитана, тъй като се пада в интервала на късната пролет и началото на лятото – време, свързвано с изобилие, обновяване и живот.

Защо се отбелязва празникът

 

Основната цел на Черешова задушница е молитвата за помилван на греховете на умрелите и изразяването на респект към тяхната памет. Според православната черква живите могат посредством молебствия и лепта да оказват помощ на душите на своите близки.

На този ден хората посещават гробищата, почистват гробовете, украсяват ги с цветя и палят свещи. Свещта символизира безсмъртието на душата и вярата за безконечен живот. Виното, с което се прелива гробът, припомня за Христовата кръв и връзката сред живота и гибелта.

Раздаването на храна е измежду най-важните ритуали. Смята се, че когато човек даде лепта „ за Бог да елементарни “, добрината доближава до душата на покойника. Обикновено се раздават варено жито, самун, сладки, плодове и наложително череши.

Символиката на черешите

 

Черешите неслучайно са се трансформирали в знак на този ден. Те са първият плод на лятото и съгласно националните вярвания носят обръщение за възобновление и продължение на живота.

В някои региони на България хората вярвали, че в случай че на Черешова задушница не се раздадат череши, душите на мъртвите ще останат „ жадни “ и неспокойни. Затова домакините приготвяли цялостни кошници с плодове, които раздавали на съседи, близки и непознати.

Черешата е знак и на преходността на живота – хубав плод, който узрява бързо и също толкоз бързо отминава. Именно тази символика кара доста хора да свързват празника с размисъл за времето, фамилията и човешката памет.

Обичаи в другите краища на България

 

Шоплука и Западна България

В селата към София и Западна България хората рано заран посещават гробищата и носят домашно приготвени питки, варено жито и череши. Често дамите прекадяват гробовете с тамян, а по-късно поливат с алено вино.

В някои села е съществувал бит да се оставя част от храната върху гроба „ за душата “. Вярвало се, че по този начин покойникът също взе участие в фамилната софра.

Родопите

В Родопите Черешова задушница се уважава с изключително примирение. Там традицията повелява хората да не подвигат звук и да не се смеят високо на гробището. Жените носят домакински самун и раздават дребни пакетчета с храна на присъстващите.

На места в Родопите съществува вярването, че душите на покойниците се прибират при околните си точно към задушниците, по тази причина вечерта се оставя запалена свещ вкъщи.

Северна България

В Северна България постоянно се вършат общи трапези край гробищата. Семействата сядат дружно, загатват си за умрелите и описват истории за тях.

Интересен бит е раздаването на нови кърпи или дребни предмети „ за душа “. Хората вярвали, че всяка лепта носи благословия както за живите, по този начин и за починалите.

Тракия

В Тракийския район традицията включва месене на специфични обредни хлябове. Някои домакини украсяват питките със знаци на кръст или житни класове.

Там е публикувано и вярването, че в случай че човек сънува собствен умрял непосредствен към Черешова задушница, това е знак, че душата му търси молитва и помен.

Какво се прави на Черешова задушница

На този ден православните християни посещават черква, където се отслужва обща панихида за умрелите. След това се посещават гробищата.

Сред най-разпространените дейности са:

Палене на свещи Преливане на гроба с вино Кадене с тамян Раздаване на жито, самун и череши Молитва за амнистия и покой

Много фамилии подготвят и обичани ястия на починалите си близки като знак на почитание и памет.

Какво не се прави на този ден

Според националните вярвания на Черешова задушница не трябва да се караме, да приказваме неприятно или да правим тежка работа. Денят е отдаден на примирение и респект.

В предишното хората избягвали веселби, музика и шумни събирания. Смятало се, че това е пренебрежение към душите на покойниците.

Черешова задушница през днешния ден

Макар доста остарели традиции последователно да избледняват, Черешова задушница остава значима част от българската духовна традиция. За мнозина това е миг, в който фамилията се събира, с цел да си спомни за своите корени и близки.

В актуалния свят празникът припомня какъв брой значими са паметта, уважението и връзката сред поколенията. Именно по тази причина Черешова задушница продължава да бъде ден на примирение, признателност и човещина.

Да почетеш паметта на своите близки значи да запазиш жива връзката с предишното и с хората, които са оставили диря в живота ти.

Още вести четете в: Живот За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News