Черепът на най-малката известна птица се е запазил в кехлибар на 99 млн. години
Черепът на най-малката известна птица - по-дребна от колибри , се е запазил отлично в кехлибар на 99 милиона години, като удиви експертите с доста странни черти , измежду които голям брой дребни зъби , заяви Ройтерс.
Птицата Oculudentavis khaungrae е живяла през кредата по земите на днешна Северна Мианма. Черепът й е с дължина едвам 14,25 мм. Останалата част от тялото не е непокътната. Теглото й съгласно експертите е било 28 гр, а дължината - 5 см дружно с хипотетичната костна опашка.
My latest: a blob of amber less than 1.5 inches wide holds the skull of the smallest known Mesozoic dinosaur, a critter as tiny as the smallest living hummingbirds. Meet Oculudentavis:
— Michael Greshko (@michaelgreshko)
" Направо бях изумена - сподели палеонтоложката Цзинмай О'Конър от Института по палеонтология и палеоантропология на гръбначните в Пекин. - Това евентуално е най-добре непокътнатият череп на птица от мезозоя, който съм виждала. И е толкоз чудноват ".
През мезозоя са живели динозаврите.
Мемозойското човече е имало към 100 конични зъба с остри върхове. Най-вероятно се е хранело с инсекти. Очите му са били като на сова, като костите образуват конус, симптом за остро зрение. Малкият размер на апертурата насочва, че птичето е било интензивно денем.
Птиците са еволюирали от дребни пернати динозаври преди към 150 милиона години. Oculudentavis е образец за разликите в размер сред представителите на динозавърската група. Най-големият от тях, живял по същото време, е 90-тонният аржентинозавър, който е бил дълъг 35 м.
Птиците имат пръстен от кости, склералният пръстен, който оказва помощ да се придържа окото. При множеството птици обособените кости, наречени склерални кости, са елементарни и много квадратни. Но в Oculudentavis те са с форма на лъжица - присъща линия, срещана преди единствено при някои живи гущери. Костите на окото образуват конус, сходно на очните кости на совите. Това демонстрира, че динозавърът е имал извънредно зрение. За разлика от совите, очите са обърнати встрани, а отворът в центъра на костите е стеснен, което е ограничавало количеството светлина, попадаща в окото . Това дава съществени доказателства, че Oculudentavis е бил деен денем. Освен това очите на съществото изпъкват от главата му по метод, който не съществува при никое друго животно, което затруднява учените да схванат по какъв начин тъкмо действат очите.
Everyone is rightfully geeking out on the wonderful Oculudentavis remains, but remember, it's not first case of feathery dinosaurian remains in tree sap!
— Natalia Jagielska (@WryCritic)
" Това е най-странният фосил, който в миналото съм имал шанс да уча ", изяснява проф. О'Конър.
" Просто обичам да откривам по какъв начин естественият асортимент води до образуването на такива причудливи форми. Ние имаме и огромен шанс, че този фосил е оживял, с цел да бъде открит 99 милиона години по-късно. "
Челюстта на динозавъра има изненадващо огромен брой зъби. Това наподобява допуска, че макар дребния си размер, Oculudentavis е бил див звяр, който яде инсекти.
Заедно с черепа са непокътнати и меки тъкани, по-специално останките на езика на животното, което би могло да даде по-нататъшна визия за неговите билогични белези. Находката акцентира невероятния капацитет на кехлибара за опазване на изкопаеми мостри, които другояче може биха оживели. Географското разположение на находката може да има нещо общо с процеса на миниатюризация, споделят учените.
Изолацията постоянно оказва въздействие при животни, които развиват по-малък размер на тялото, като някои забележителни образци се срещат на острови.
Интересното е, че кехлибарът от Мианмар се счита, че се е образувал върху антична островна дъга.
Птицата Oculudentavis khaungrae е живяла през кредата по земите на днешна Северна Мианма. Черепът й е с дължина едвам 14,25 мм. Останалата част от тялото не е непокътната. Теглото й съгласно експертите е било 28 гр, а дължината - 5 см дружно с хипотетичната костна опашка.
My latest: a blob of amber less than 1.5 inches wide holds the skull of the smallest known Mesozoic dinosaur, a critter as tiny as the smallest living hummingbirds. Meet Oculudentavis:
— Michael Greshko (@michaelgreshko)
" Направо бях изумена - сподели палеонтоложката Цзинмай О'Конър от Института по палеонтология и палеоантропология на гръбначните в Пекин. - Това евентуално е най-добре непокътнатият череп на птица от мезозоя, който съм виждала. И е толкоз чудноват ".
През мезозоя са живели динозаврите.
Мемозойското човече е имало към 100 конични зъба с остри върхове. Най-вероятно се е хранело с инсекти. Очите му са били като на сова, като костите образуват конус, симптом за остро зрение. Малкият размер на апертурата насочва, че птичето е било интензивно денем.
Птиците са еволюирали от дребни пернати динозаври преди към 150 милиона години. Oculudentavis е образец за разликите в размер сред представителите на динозавърската група. Най-големият от тях, живял по същото време, е 90-тонният аржентинозавър, който е бил дълъг 35 м.
Птиците имат пръстен от кости, склералният пръстен, който оказва помощ да се придържа окото. При множеството птици обособените кости, наречени склерални кости, са елементарни и много квадратни. Но в Oculudentavis те са с форма на лъжица - присъща линия, срещана преди единствено при някои живи гущери. Костите на окото образуват конус, сходно на очните кости на совите. Това демонстрира, че динозавърът е имал извънредно зрение. За разлика от совите, очите са обърнати встрани, а отворът в центъра на костите е стеснен, което е ограничавало количеството светлина, попадаща в окото . Това дава съществени доказателства, че Oculudentavis е бил деен денем. Освен това очите на съществото изпъкват от главата му по метод, който не съществува при никое друго животно, което затруднява учените да схванат по какъв начин тъкмо действат очите.
Everyone is rightfully geeking out on the wonderful Oculudentavis remains, but remember, it's not first case of feathery dinosaurian remains in tree sap!
— Natalia Jagielska (@WryCritic)
" Това е най-странният фосил, който в миналото съм имал шанс да уча ", изяснява проф. О'Конър.
" Просто обичам да откривам по какъв начин естественият асортимент води до образуването на такива причудливи форми. Ние имаме и огромен шанс, че този фосил е оживял, с цел да бъде открит 99 милиона години по-късно. "
Челюстта на динозавъра има изненадващо огромен брой зъби. Това наподобява допуска, че макар дребния си размер, Oculudentavis е бил див звяр, който яде инсекти.
Заедно с черепа са непокътнати и меки тъкани, по-специално останките на езика на животното, което би могло да даде по-нататъшна визия за неговите билогични белези. Находката акцентира невероятния капацитет на кехлибара за опазване на изкопаеми мостри, които другояче може биха оживели. Географското разположение на находката може да има нещо общо с процеса на миниатюризация, споделят учените.
Изолацията постоянно оказва въздействие при животни, които развиват по-малък размер на тялото, като някои забележителни образци се срещат на острови.
Интересното е, че кехлибарът от Мианмар се счита, че се е образувал върху антична островна дъга.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ