Правят черен списък на търговци, злоупотребяващи с превалутирането след приемането на еврото
Черен лист с търговци, които съзнателно нарушават разпоредбите за превръщане на цените от левове в евро или за закръгляване ще създадат откакто България влезе в еврозоната. Това е планувано в Националния проект за въвеждане на еврото в България. Черният лист ще бъде оповестен на интернет страницата на Комисията за отбрана на потребителите, а задачата е търговците да не заблуждават потребителите с цените на стоките.
Целта на държавното управление е влизане на страната ни в еврозоната от 1 януари 2025 година Едни месец откакто Съветът на Европейски Съюз вземе решение за въвеждане на еврото в България и 12 месеца след датата на влизането ни в еврозоната цените на стоките и услугите би трябвало да бъдат обявявани в левове и евро. А превалутирането на цените от левове в евро би трябвало да стане по настоящия закрепен курс от 1,95583 лева за едно евро. За закръгляването на цените също ще има предписание. Ако при превалутирането третият знак след десетичната запетая е от 5 нагоре, вторият знак след десетичната запетая се закръглява с една единица нагоре. А в случай че третият знак след запетаята е по-малък от 5, вторият знак не се трансформира. Това значи, че в случай че една баничка коства 3 лева, при влизане в еврозоната цената є би трябвало да бъде 1,53 евро.
Опасенията на хората са, че търговците ще закръглят цените нагоре, т.е. цената на баничката няма да остане 1,53 евро при влизането ни в еврозоната, а в най-хубавия случай ще стане 1,60 евро, а някои може да я закръглят на 1,80 евро или даже на 2 евро. Ако търговец просто закръгли цените в евро нагоре, няма да влиза в черния лист. В този лист ще влиза единствено търговец, който не изпише вярно цените в левове и евро.
Тоест, в случай че преди влизането ни в еврозоната поставя етикет 3 лева и 1,53 евро, а от януари 2025 година на етикета написа 1,80 евро и 3,52 лева, търговецът няма да е в нарушаване. За да разбере човек дали някой търговец не е вдигнал цената голословно, единствено поради влизането ни в еврозоната, би трябвало да помни всички цени на стоките и услугите преди приемането на еврото и да ги съпоставя с тези след 1 януари 2025 година Но закръгляването на цените нагоре може да стане не в деня на влизането ни в еврозоната, а за по-продължителен интервал от време, да вземем за пример баничката може да стане 1,80 евро или 2 евро един-два месеца след въвеждане на еврото, а закръгляването на някои цени може да отнеме и по-дълго време. Например в България цените на доста артикули приключват на 99, т.е. те са 4,99 лева, 5,99 лева и по този начин нататък. Възможно е цените на тези артикули още веднъж да приключват на 99, само че в евро, което ще съставлява закръгляване нагоре.
За да се срещнат с опита на Хърватия от въвеждането на еврото в парламентарната Комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната изслушаха шефа на Хърватската национална банка Борис Вуйчич. Той изясни, че в Хърватия са правили черен лист с неточни търговци, а цивилен организации за отбрана на потребителите са били доста дейни при наблюдението на цените. Централната банка на Хърватия се е пробвала да следи измененията на всички цени. Но се оказало, че дребни магазини и фризьорски салони, за чиито цени Централната банка не е имала данни, най-често са вдигали цените и са закръглявали нагоре. Редица разбори демонстрират, че при влизане на една страна в еврозоната най-често закръгляват цените нагоре в заведения за хранене и в областта на услугите.
Целта на държавното управление е влизане на страната ни в еврозоната от 1 януари 2025 година Едни месец откакто Съветът на Европейски Съюз вземе решение за въвеждане на еврото в България и 12 месеца след датата на влизането ни в еврозоната цените на стоките и услугите би трябвало да бъдат обявявани в левове и евро. А превалутирането на цените от левове в евро би трябвало да стане по настоящия закрепен курс от 1,95583 лева за едно евро. За закръгляването на цените също ще има предписание. Ако при превалутирането третият знак след десетичната запетая е от 5 нагоре, вторият знак след десетичната запетая се закръглява с една единица нагоре. А в случай че третият знак след запетаята е по-малък от 5, вторият знак не се трансформира. Това значи, че в случай че една баничка коства 3 лева, при влизане в еврозоната цената є би трябвало да бъде 1,53 евро.
Опасенията на хората са, че търговците ще закръглят цените нагоре, т.е. цената на баничката няма да остане 1,53 евро при влизането ни в еврозоната, а в най-хубавия случай ще стане 1,60 евро, а някои може да я закръглят на 1,80 евро или даже на 2 евро. Ако търговец просто закръгли цените в евро нагоре, няма да влиза в черния лист. В този лист ще влиза единствено търговец, който не изпише вярно цените в левове и евро.
Тоест, в случай че преди влизането ни в еврозоната поставя етикет 3 лева и 1,53 евро, а от януари 2025 година на етикета написа 1,80 евро и 3,52 лева, търговецът няма да е в нарушаване. За да разбере човек дали някой търговец не е вдигнал цената голословно, единствено поради влизането ни в еврозоната, би трябвало да помни всички цени на стоките и услугите преди приемането на еврото и да ги съпоставя с тези след 1 януари 2025 година Но закръгляването на цените нагоре може да стане не в деня на влизането ни в еврозоната, а за по-продължителен интервал от време, да вземем за пример баничката може да стане 1,80 евро или 2 евро един-два месеца след въвеждане на еврото, а закръгляването на някои цени може да отнеме и по-дълго време. Например в България цените на доста артикули приключват на 99, т.е. те са 4,99 лева, 5,99 лева и по този начин нататък. Възможно е цените на тези артикули още веднъж да приключват на 99, само че в евро, което ще съставлява закръгляване нагоре.
За да се срещнат с опита на Хърватия от въвеждането на еврото в парламентарната Комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната изслушаха шефа на Хърватската национална банка Борис Вуйчич. Той изясни, че в Хърватия са правили черен лист с неточни търговци, а цивилен организации за отбрана на потребителите са били доста дейни при наблюдението на цените. Централната банка на Хърватия се е пробвала да следи измененията на всички цени. Но се оказало, че дребни магазини и фризьорски салони, за чиито цени Централната банка не е имала данни, най-често са вдигали цените и са закръглявали нагоре. Редица разбори демонстрират, че при влизане на една страна в еврозоната най-често закръгляват цените нагоре в заведения за хранене и в областта на услугите.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ