Добрин Иванов, АИКБ: БРАИТ не спазва закона, но опитва да утвърждава законодателни промени
чера бизнесът изпрати писмо до премиера Бойко Борисов по отношение на процедурата за определяне на съществуването на критериите за представителност на организациите на служащите и чиновниците и на работодателите.
Според шефа на АИКБ Добрин Иванов БРАИТ е нарушил закона с това, че не дава отговор на изискванията за представителност по два критерия.
„ Не е показала документ, който да удостоверява регистрация в областен съд като работодателска организация. Това е изискване за допустимост. Вторият аршин е количественият за представителност. Кодексът на труда и наредбата, която регламентира процедурата, дефинират количествен критерии за представителност - брой компании и работещите в тях, членуващи в организацията. Минималният е 50 000, те са показали лист от 57 000, които се дублират с наши членове. След като ги извадят, броят пада под изискуемия”, добави Иванов.
„ Проблемът е, че това съдружие се пробва да бъде национално представителна организация в нарушаване на закона. Не съблюдава закона, а се пробва да взе участие в НСТС, който утвърждава и съгласува законодателни промени. Тоест, нарушаваме закона, с цел да седнем на масата и да творим закони”, сподели още той.
Иванов посочи, че сега тече процедура по определяне на представителност на работодателските и синдикалните организации.
„ Тя е заложена в Кодекса на труда и на всеки четири години всяка организация кандидатства, с цел да потвърди своята представителност да може да съставлява своите членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество”, разясни Иванов.
Гостите в студиото разясниха и икономическите ограничения, които страната предприе.
„ Оценката към сегашния миг е, че ограниченията, които държавното управление предложи, са незадоволителни от позиция на мащаб, размер и размер. Ужасно закъснели и незадоволително добре таргетирани. Недостатъчни са, тъй като като % от Брутният вътрешен продукт те са доста по-малко, в сравнение с други страни предложиха. Анонсираха се ограничения за към 5 млрд, от които разплатен е 1 млрд”, счита Иванов.
Той добави, че Германия е оповестила 750 милиарда евро пакет от ограничения за подкрепяне на бизнеса и жителите, което съставлява 22% от Брутният вътрешен продукт. Във Франция процентът е към 17%.
„ Ако се съпоставяме с Румъния и Гърция – там процентите са сред 5 и 10 от Брутният вътрешен продукт. Това е общият размер на пакета ограничения, който е за подкрепяне на бизнеса и жителите. В България бяха оповестени 5%, само че е разплатен 1%”, добави шефът на АИКБ.
Относно закъснението Иванов изясни, че девет месеца след оповестяване на изключителното състояние, са достигнали единствено към милиард лв. по мярката 60/40 и за финансиране на дребните и междинните предприятия.
„ Когато приказваме за ограниченията, които държавното управление предприе, би трябвало да ги разделим. Те са няколко типа. Социалните са 60/40, 80/20 и там можем да кажем, че страната се оправи относително добре. Другите са здравните - към момента не можем да кажем, че сме се справили добре. Относно икономическите – умерено можем да кажем, че не сме се справили”, безапелационен е основният секретар на Българската стопанска камара Добри Митрев.
Според него единствената сполучлива мярка е „ 3 – 10 000” за дребните и микропредприятията.
„ Тя беше доста хубава, само че и извънредно незадоволителна. В момента имаме голям финансов запас в хазната. Ликвидност в българските компании обаче няма. Най-нужното, което страната трябваше да направи, е да налее средства в стопанската система, с цел да оцелее бизнесът”, заключи Митрев.
Според шефа на АИКБ Добрин Иванов БРАИТ е нарушил закона с това, че не дава отговор на изискванията за представителност по два критерия.
„ Не е показала документ, който да удостоверява регистрация в областен съд като работодателска организация. Това е изискване за допустимост. Вторият аршин е количественият за представителност. Кодексът на труда и наредбата, която регламентира процедурата, дефинират количествен критерии за представителност - брой компании и работещите в тях, членуващи в организацията. Минималният е 50 000, те са показали лист от 57 000, които се дублират с наши членове. След като ги извадят, броят пада под изискуемия”, добави Иванов.
„ Проблемът е, че това съдружие се пробва да бъде национално представителна организация в нарушаване на закона. Не съблюдава закона, а се пробва да взе участие в НСТС, който утвърждава и съгласува законодателни промени. Тоест, нарушаваме закона, с цел да седнем на масата и да творим закони”, сподели още той.
Иванов посочи, че сега тече процедура по определяне на представителност на работодателските и синдикалните организации.
„ Тя е заложена в Кодекса на труда и на всеки четири години всяка организация кандидатства, с цел да потвърди своята представителност да може да съставлява своите членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество”, разясни Иванов.
Гостите в студиото разясниха и икономическите ограничения, които страната предприе.
„ Оценката към сегашния миг е, че ограниченията, които държавното управление предложи, са незадоволителни от позиция на мащаб, размер и размер. Ужасно закъснели и незадоволително добре таргетирани. Недостатъчни са, тъй като като % от Брутният вътрешен продукт те са доста по-малко, в сравнение с други страни предложиха. Анонсираха се ограничения за към 5 млрд, от които разплатен е 1 млрд”, счита Иванов.
Той добави, че Германия е оповестила 750 милиарда евро пакет от ограничения за подкрепяне на бизнеса и жителите, което съставлява 22% от Брутният вътрешен продукт. Във Франция процентът е към 17%.
„ Ако се съпоставяме с Румъния и Гърция – там процентите са сред 5 и 10 от Брутният вътрешен продукт. Това е общият размер на пакета ограничения, който е за подкрепяне на бизнеса и жителите. В България бяха оповестени 5%, само че е разплатен 1%”, добави шефът на АИКБ.
Относно закъснението Иванов изясни, че девет месеца след оповестяване на изключителното състояние, са достигнали единствено към милиард лв. по мярката 60/40 и за финансиране на дребните и междинните предприятия.
„ Когато приказваме за ограниченията, които държавното управление предприе, би трябвало да ги разделим. Те са няколко типа. Социалните са 60/40, 80/20 и там можем да кажем, че страната се оправи относително добре. Другите са здравните - към момента не можем да кажем, че сме се справили добре. Относно икономическите – умерено можем да кажем, че не сме се справили”, безапелационен е основният секретар на Българската стопанска камара Добри Митрев.
Според него единствената сполучлива мярка е „ 3 – 10 000” за дребните и микропредприятията.
„ Тя беше доста хубава, само че и извънредно незадоволителна. В момента имаме голям финансов запас в хазната. Ликвидност в българските компании обаче няма. Най-нужното, което страната трябваше да направи, е да налее средства в стопанската система, с цел да оцелее бизнесът”, заключи Митрев.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ