Чели ли сте историята за коледното примирие на фронта през

Чели ли сте историята за коледното помирение на фронта през 1914 година? В навечерието на Първата международна война бойците от двете страни на ничията земя стискат ръце, с цел да отпразнуват християнските празници посвоему.

Кадри от Втората международна война сочат, че и тогава бойците са импровизирали с коледни елхи, украсени с празни кутии от цигари и макар гибелта, надвиснала в утрешния ден, те честват дружно. Войниците от двете страни даже се събират за един коледен футболен мач, написа webcafe.

Днес постоянно се чуват съпоставения сред военното състояние и пандемията.

За пръв път в модерната ни история обаче светът е заставен освен да прекарва всекидневието си в изолираност, само че и да промени метода, по който отбелязва значими събития - от посрещането на новия живот до най-важните церемонии, отбелязването на празници и изпращането на близки хора във безконечния им път.

Това е и повода да погледнем в този момент към разнообразни култури, които би трябвало фундаментално да трансформират традициите си по време на пандемията с ковид - от тези, които директно ни засягат, до далечни и неподозирани, с които през днешния ден ни свързва таман споделената злочестина.

Благодатен огън по домовете

За пръв път в историята чудото на православното християнство беше посрещнато в Йерусалим без поклонници, а храмът в Божи гроб остана затворен за пръв път от огромната чумна зараза от XIV век.

Легендите за Благодатния огън датират още от 4. век, когато патриарх Нарцис отбелязал, че за празника няма масло за запалването на свещите и кандилата в църквата на Божи гроб. В нощта на литургията обаче те ненадейно се запалили.

Първото документално отбелязване на това събитие идва през 9. век, когато латинският духовник Бернард написа: " В Света събота, която е навечерието на Пасха, службата стартира рано и след отслужването ѝ се пее " Господи помилуй " досега, в който слиза Ангелът и се възпламеняват кандилата, висящи над Гроба ".

Оттогава насам църковната гала по посрещането му е от главно значение за отбелязването на православния Великден.

Тази година до Йерусалим България изпраща скромна делегация от двама - западно- и средноевропейският митрополит Антоний и шефа на Дирекция " Вероизповедания " Емил Велинов. От Светия Синод обаче оповестиха към този момент, че ще се употребява Благодатния огън от предходната година. 

Румъния позволи този въпрос по изключително любопитен метод - в нощта на Великден, когато огънят дойде в страната, той ще бъде разнесен по домовете на хората от полицията, жандармерията и доброволци от православните енории.

Персийската Нова година

Норуз е името на персийския новогодишен пролетен празник, който се отбелязва в първия ден на пролетта в обичайния ирански календар, нормално към 21 март, и завършва с празничен пикник 13 дни по-късно.

Той има история на към 3000 години и е главен за зороастрийците, защото е директно обвързван с виталния цикъл на Заратустра, чието рождение се чества на шестия ден след Норуз.

Обикновено на този ден иранците се събират на посетители по домовете си на " Софре Хафт Шийн " - маса, на която се подреждат седем предмета, започващи с буквата " сийн ", символизиращи вярата за Новата година.

Часът, в който остарялата година се изпраща, се назовава " Саал Тахвил ", а когато той завърши, хората си раздават дарове, а в идващите няколко дни младите посещават по-възрастните. В Иран нормално празнуват края на Норуз на тринадесетия ден, който се назовава " Сизда Бедар ".

На този ден всички хора излизат от къщите си и отиват покрай река или поток, с цел да хвърлят зрънце покълнала леща във водата и да изхвърлят с него неприятния си шанс.

Както обаче можете да се досетите, тази година управляващите в Иран, най-засегнатата от COVID-19 страна в Близкия изток, не разрешиха тези всеобщи празненства и приканиха хората да останат у дома.

Както обаче отбелязва Би Би Си, това не е съумяло да спре празнуващите, които всеобщо са отпътували за празниците, най-много в посоката на огромното Каспийско море.

Погребенията в Гана

Погребенията в Гана са същински празник. Не е необичайност в някои елементи на страната церемонията да продължи до седем дни, привличайки тълпи от хиляди (буквално) хора, облечени в червени и черни одежди и накичени със златни бижута.

Някои фамилии даже наемат професионални скърбящи да плачат на погребението на обичания човек, тъй като " това е разтуха за умрелия ", както твърди локален притежател на погребално бюро пред CNN.

Вековната традиция обаче сега е неразрешена, защото президентът Нана Акуфо-Аддо спря всички обществени събития в средата на март в резултат на пандемията на ковид.

Така погребенията бяха лимитирани, а околните на умрелите изпитват позор от телефонните позвънявания, с които оповестяват на останалите опечалени, че вместо 2000 посетители, на погребението могат да участват едвам 25, които би трябвало да пазят отдалеченост и да носят маска (разбира се, цветна).

Търкалянето на пита кашкавал в Англия

Обичаят, с който англичаните от епохи означават началото на пролетта, към този момент беше отсрочен един път за 25 май, само че уредниците скоро се принудиха да го анулират изцяло.

Питата кашкавал обаче въпреки всичко ще бъде пусната по хълма Купър в Глостър, само че вместо съревнование (което постоянно приключва с тежки контузии за доста от участниците), този път след нея ще тича единствено идеолога на събитието Джем Уакман.

Ако се питате що за събитие е изобщо това, и англичаните към този момент не помнят - най-вероятно е обвързвано с догонването на личната ни храна, само че от дълго време се е трансформирало по-скоро в забавление със състезателен темперамент и опрощение за хората да пият бира навън.

Постите на Рамадан

Свещеният месец за мюсюлманите тази година стартира на 23 април и сега повдига съществени въпроси в почитателите на исляма в целия свят.

Един от най-важните детайли на празника е постът (така нареченото говеене), който се състои във въздържането от храна и питиета от изгрев до залез. Дали обаче той би трябвало да се съблюдава прецизно във време на пандемия е въпрос, който разделя духовенството и политическия хайлайф в множеството страни.

Taка да вземем за пример някогашният началник на Партията на алжирското обновяване (PRA) разгласява във фейсбук публикация със заглавие " Коронавирус и цивилизации ", в която приканва за пропускането на тазгодишните пости поради разпространяването на COVID-19.

" Мюсюлманите би трябвало да преустановят гладуването, тъй като гладното тяло е уязвимо и подтиква разпространяването на вируса ", написа той.

Мнението му провокира вълна от спорни отзиви в страната, само че въпросът не е коментиран нито от Министерството на вероизповеданията нито от други религиозни органи в страната.

В същото време в Египет министърът по въпросите за вярата Мохамед Мохтар Гома съобщи, че е разискал въпроса с министъра на опазването на здравето и двамата са стигнали до решението, че пациентите с ковид не трябва да постят, само че останалите би трябвало да се лишават от храна и питиета, както биха го създали всяка друга година.

Според Корана въпреки всичко говеенето не е наложително за малолетни, заболели, възрастни и родилки, тъй че заплахата тяхното здраве да бъде в допълнение застрашено, е изключена по време на постите.

Засега управляващите и духовенството в мюсюлманските страни обаче са стиснали ръцете си във връзка с въпроса за наличието в храмовете, като джамиите остават затворени за поклонници.

Остава обаче още един забранен въпрос - значима част от празника са и по този начин наречените всеобщи вечери (ифтар), които по-богатите провеждат, с цел да нахранят бедните, само че обичаят в този момент също е заплашен поради ограниченията за обществена информация, а по какъв начин ще се реши този въпрос към момента не излиза наяве.

Идеята, към която по-голямата част от вярващите мюсюлмани е обединено, е храната да се опакова и да се доставя пред домовете на нуждаещите се.