Челе де Булгерия: Свързаха брата на Хан Аспарух и син

Челе де Булгерия: Свързаха брата на Хан Аспарух и наследник на Хан Кубрат със Северна Италия. Това не е легенда, а доказани и безспорни исторически обстоятелства.

Чували ли сте за град Челе ди Булгерия в Италия? А за планински масив Монте Булгeрия?

Монте Булгерия е дребен планински масив в провинция Салерно, Южна Италия. Той е единствено на няколко километра от Средиземно море, а в подножието му се намира и китният град Челе де Булгерия.

Челе де Булгерия

Челе ди Булгерия е село в район Кампания, провинция Салерно с население 1800 души. Смята се, че негови основатели са български заселници, обитавали тези земи през 6-ти век.

На италиански в дословен превод името означава  “Българските килии “.

То идва от легендата, че тук е имало манастир с български монаси. Жителите на Челе де Булгерия се гордеят с произхода си. Някои локални семейства носят името на България в корените си – Булгарини, Булгарели, Булгаро, Булгаручи.

Предполага се, че през 7-ми век хан Алцек стига до планината, която през днешния ден носи името Булгерия. Според някои учени първите българи са пристигнали в Италия с лангобардите (германско племе) през 568 година

Кой е Алцек?

Алцек е най-малкият наследник на хан Кубрат и брат на хан Аспарух. Той няма никакви шансове да стане държател, по тази причина още към 665 година потегля на запад към Панония. Надява се да притегли на своя страна локалните българи и да промени ръководството в Аварския хаганат. Алцек е в обтегнати връзки с най-големия брат Баян, който поема престола.

Затова оставането на Алцек става невероятно и той се заселва в земите на Лангобардското кралство. Следван е от българи, които са бежанци от Аварския хаганат, подложени на гонения във Франкската страна в Бавария, приели да се съюзят с лангобардите, които по това време водят война с византийците в Южна Италия.

Ето какво написа за Алцек франкският летописец Фредегар в историческите летописи:

“В това време българският воевода на име Алцеко, който бе напуснал своя народ незнайно по кои аргументи, спокойно достигнал до Италия и отишъл с цялата си армия при крал Гримуалд, като му обещавал, че ще му служи и ще живее в неговото царство. Гримуалд, като го изпратил при сина си Ромуалд в Беневент, заповядал на последния да дефинира местоживевища на Алцеко с неговия народ. Ромуалд го приел благосклонно и им назначил разпръснати места за поселение, които до тогава били пусти, а точно: Sepinum, Bovianum et Iserniam, и по други градове в своята територия, а самаго Алцеко, като изменил името на достолепието му, заповядал вместо водач (воевода, dux) да се назовава gastaldius-управител. “

Алцек се открива в днешна Италия и получава купата “гасталд “ – ръководещ административен окръг. Българите, които той води, се заселват в Селино, Бояно и Изерния в район Болизе, Централна Италия. След разпадането на Римската империя, тези земи опустяват. Според Теофан Изповедник, преди да се заселят там, българите на Алцек минават през Равена и Пентиполи.

Българската диря в Италия

През 1942 година доктор Винценцо Д’Амико прави изследване за Алцек и българската диря в Италия.

Той написа за заселване на българи в страната още през 5-ти век, когато Атила завзема територии в северната част на Апенинския полуостров. В Италия хан Алцек заема по-ниско място в йерархията от Ромуалд, само че остава водач на своите хора и реализира военно и политическо застъпничество, както и административна автономност.

Българите на хан Алцек резервират своите религиозни обичаи и по-късно одобряват християнството под въздействие на лангобардските, франкските и църковните феодали. След приемане на християнството, измежду тях се популяризират манихейството и богомилството, ереси, които са добре познати в България.

Паметник на хан Алцек в Челе ди Булгерия

През 2016 година в италианското село Челе ди Булгерия е открит монумент на хан Алцек. Статуята е висока съвсем 3 м и се намира в самия център на селото. Идеята за паметника е подкрепена от локалното население и тогавашния български дипломат в Италия. Според основателите, величественият монумент би трябвало да припомня за общите корени на българския и италианския народ