Защо не мога да отслабна?
Чела съм доста диети, спазвала съм дузина, само че непотребните килограми остават забранен проблем в живота ми. Свалям - качвам, не мога да задържа тежестта, при което наподобявам добре и се усещам удобно. Какво да направя, с цел да се освободя от килограмите, които ми пречат и в никакъв случай повече да не се занимавам с това? - Познато ли ви е?
За страдание, не мога да дам еднопосочен отговор - всеки случай е самостоятелен, няма универсална рецепта. Както при всяка тематика от живота на душата ни, по този начин и при тематиката за килограмите е нужно да забележим с какви вярвания, настройки, страхове, болки и отбрани сме “натоварили ” телесното си тегло.
Когато имаме податливост към напълняване, с цел да подържаме оптимално тегло са нужни осъзнатост и отговорност. Осъзнатостта е нужна, с цел да прозрем каква е повода да трупаме непотребни килограми, а отговорността - да създадем дейности и настройки, с които да се освободим от остатъка и да поддържаме това тегло, с което се усещаме леки и продуктивни.
Телесното ни тегло е обвързвано с метода, по който се усещаме и с това по какъв начин претърпяваме протичащото се в живота ни.
Хранейки се, ние освен даваме сила на тялото си, само че и:
• се сближаваме (затова организираме бизнес обеди и вечери);
• си доставяме си удоволствие;
• честваме разнообразни персонални празници;
• запълваме празнота;
• отклоняваме вниманието си от нещо мъчително или неприятно;
• трупаме ресурси, в случай че считаме, че следва тестване и така нататък
Процесът на хранене включва приемане на храна, асимилиране на хранителни субстанции и освобождение от ненужното. Символиката на този развой можем да свържем с динамичността на държанието си в обстановки, които претърпяваме като стрес, рецесия, потрес, загуба, ограничения, тествания. В метода си на хранене и поддържане на тежестта можем да открием цялостната си настройка към живота, метода, по който действаме, метода, по който партнираме (не единствено в интимните взаимоотношения, само че и в другарските и работните).
Някои от нас в обстановка на тревога протягат ръка към храната, с цел да заглушат паниката. Други, в чийто живот липсват удоволствията, ги компенсират с храна. Трети, обзети от обезсърчение, стопират да се хранят, губят тегло тъй като желаят да изчезнат, а дружно с тях и болката, която претърпяват. Има хора, които употребяват непотребните килограми, с цел да държат на разстояние обичаните, тъй като им е мъчно да осъществят непосредственост, да се свържат, да бъдат интимни, да покажат потребността си от обич.
Какво стои зад динамичността на качването и свалянето на килограми? Възможно е да е липса на съответни умения. Например, дълго време съм бил с наднормено тегло, само че слабея и наподобявам добре. Животът ми се трансформира. Появява се опция да пребивавам по различен, по-активен метод. Вече нямам проблем с тежестта, наподобявам добре, нямам причина да си заставам у дома и да се укривам. Така както променям дрешника, по този начин ще би трябвало да сменя и мисленето и държанието.
И тук пораждат въпроси като: Имам ли умения да пребивавам с “новото ” си тяло, да се демонстрирам, да ме виждат? Какво ще върша в този момент, когато е допустимо да ме виждат, харесват и избират по-често? Имам ли убеденост, че с изключение на новия си външен тип, владея и друго, което да покажа? Виждам ли цената си, правя оценка ли я? Какво от себе си в този момент, когато съм във фокуса на вниманието, ще показва на другите? Смятам ли, че съм забавен? Ако съм изгубил сътрудник, мога ли да се освободя от тази загуба и да направя място в живота си за различен човек?
Ами в случай че внезапно, свалил килограмите, това на никого не направи усещане и фантазиите ми, че хората не са ме оценявали и избягвали поради тежестта се окажат безпочвени? Възможно е и да се почувстваме слаби и да се питаме: Какво ще върша в този момент, когато нямам непотребни килограми? Какво ще ме пази? Какво ще ми придава тежест, значимост? А в случай че имам настройка, че животът е битка, сваляйки непотребните килограми, ще изгубя врага си
С какво ще се боря?
Какъв различен огромен проблем ще поканя в живота си, с цел да размени този? Имам ли потребност от огромен проблем в живота си, с цел да се усещам жив? Излишните килограми мястото на кого или на какво заемат в живота ми?
Когато реализира тежестта, с което се усещам удобно и наподобявам добре, ще си намеря ли нещо друго, което да ме тормози и да имам причина да се подлагам на критика? Дали ще се вторача в това да вардя тежестта или ще направя крачка напред към деен живот, себеосъществяване, персонално развиване. Вече имам идеалното тегло. Как се усещам в този момент? Страхувам ли се да продължа напред по пътя си? Върви ли ми се напред? Дали не избирам да нося огромен товар (на страхове, контузии, вярвания) - т.е. непотребните килограми, с цел да имам опрощение за дребното, което реализирам, и с цел да мога да имам кого и какво да упреквам за непостигнатото в живота ми?
Когато доближи мечтаното тегло и наподобявам добре, към този момент няма да ги има терзанията, че съм пълен и ще мога ли умерено да споделям тялото си с различен човек. Няма да се тормозя да се събличам, само че... Мога ли да споделя тялото си, себе си? Искам ли? Какво е за мен близостта, интимността, свързването, оставането във връзка, отдаването, обвързването? Какво е за мен физическата непосредственост? Дали си разрешавам да се избавям от насъбраното напрежение, да се развличам, да си разреша през тялото да релаксирам? Наслаждавам ли се на флирта, танца, секса?
Когато смъква килограмите и видя хубостта на тялото си, какво ще направя с нея? Мога ли да я виждам, мога ли да я призная? Или избирам да мърморя, че съм противен и природата ме е ощетила? Какво ще направя със себе си и живота си, когато съм “без забележки ”?
Много постоянно намираме решения, като сменим гледната точка. Затова през днешния ден ви предлагам да чуем и гласа на тялото си. В моята фикция той звучи по този начин:
“Докога ще се пазиш, ще носиш този позор, ще ме осъждаш и няма да ме харесваш? Докога ще гледаш непознатите тела и ще ги смяташ за по-красиви от мен? Докога ще ме държиш у дома, ще ме пазиш единствено за себе си и ще ме споделяш с друго тяло едва-едва? Докога ще ме обличаш в необятни облекла и ще отвръщаш глава от мен, когато минаваш около витрините? Трудно ми е, когато ме тъпчеш с храна, която не разграждам. Натоварвам се от количествата, които поглъщаш. Искам да ти кажа, че нуждая се освен от храна. Имам потребност да сложиш в мен грижа, обич, топло и благо отношение. Имам потребност да гледаш на мен като на сътрудник, тъй като живееш посредством мен. Искам да се движа, да търча, да скачам, да танцувам, да почивам, да се простирам, да се любувам, да се стоварвам. Имам потребност да ме харесваш и обичаш. Кой различен ще го направи за мен, в случай че не ти? Имам потребност да ме споделиш с друго тяло, с цел да се усетя стоплено и обичано. Имам потребност да махнеш от мен страховете, тайните, мъчителните мемоари, скуката, апатията, самокритиката, ниската самокритика, тревогата, значимостта, и да върнеш доверието в силите ми.
Тежи ми тежестта, което нося!
Искам да приказвам с теб, само че ти не ме чуваш. Между мен и теб има килограми и ти не ме усещаш, не можеш да разпознаеш гласа ми и посланието ми да стигне до теб. Когато се наведеш да вържеш обувките си, мъчно стигаш връзките им, нали? Ето по този начин и моите послания не могат да стигнат до теб, тъй като килограмите пречат, застанали са сред нас. И тези, които те обичат, не могат да стигнат до теб, тъй като си се защитил с компактен пласт и си неосъществим. Колко още ще живееш по този начин далечен от същинското си благополучие?
Когато почтено попитаме себе си: “Кое не ми е задоволително, кое ми е допълнително, с какво друго мога да се нахраня, с изключение на с храна? За какво съм гладен и какво в действителност ще ми даде сила? По какъв различен метод мога да се оправя, с изключение на като хапвам или недояждам. Кое е това, което желая да освободя и кое е това, което желая да запълня ”, тогава ще открием личния си отговор от какво се пазим, а дружно с това и своя метод да поддържаме оптимално тегло.
Борянка БОРИСОВА, психолог
За страдание, не мога да дам еднопосочен отговор - всеки случай е самостоятелен, няма универсална рецепта. Както при всяка тематика от живота на душата ни, по този начин и при тематиката за килограмите е нужно да забележим с какви вярвания, настройки, страхове, болки и отбрани сме “натоварили ” телесното си тегло.
Когато имаме податливост към напълняване, с цел да подържаме оптимално тегло са нужни осъзнатост и отговорност. Осъзнатостта е нужна, с цел да прозрем каква е повода да трупаме непотребни килограми, а отговорността - да създадем дейности и настройки, с които да се освободим от остатъка и да поддържаме това тегло, с което се усещаме леки и продуктивни.
Телесното ни тегло е обвързвано с метода, по който се усещаме и с това по какъв начин претърпяваме протичащото се в живота ни.
Хранейки се, ние освен даваме сила на тялото си, само че и:
• се сближаваме (затова организираме бизнес обеди и вечери);
• си доставяме си удоволствие;
• честваме разнообразни персонални празници;
• запълваме празнота;
• отклоняваме вниманието си от нещо мъчително или неприятно;
• трупаме ресурси, в случай че считаме, че следва тестване и така нататък
Процесът на хранене включва приемане на храна, асимилиране на хранителни субстанции и освобождение от ненужното. Символиката на този развой можем да свържем с динамичността на държанието си в обстановки, които претърпяваме като стрес, рецесия, потрес, загуба, ограничения, тествания. В метода си на хранене и поддържане на тежестта можем да открием цялостната си настройка към живота, метода, по който действаме, метода, по който партнираме (не единствено в интимните взаимоотношения, само че и в другарските и работните).
Някои от нас в обстановка на тревога протягат ръка към храната, с цел да заглушат паниката. Други, в чийто живот липсват удоволствията, ги компенсират с храна. Трети, обзети от обезсърчение, стопират да се хранят, губят тегло тъй като желаят да изчезнат, а дружно с тях и болката, която претърпяват. Има хора, които употребяват непотребните килограми, с цел да държат на разстояние обичаните, тъй като им е мъчно да осъществят непосредственост, да се свържат, да бъдат интимни, да покажат потребността си от обич.
Какво стои зад динамичността на качването и свалянето на килограми? Възможно е да е липса на съответни умения. Например, дълго време съм бил с наднормено тегло, само че слабея и наподобявам добре. Животът ми се трансформира. Появява се опция да пребивавам по различен, по-активен метод. Вече нямам проблем с тежестта, наподобявам добре, нямам причина да си заставам у дома и да се укривам. Така както променям дрешника, по този начин ще би трябвало да сменя и мисленето и държанието.
И тук пораждат въпроси като: Имам ли умения да пребивавам с “новото ” си тяло, да се демонстрирам, да ме виждат? Какво ще върша в този момент, когато е допустимо да ме виждат, харесват и избират по-често? Имам ли убеденост, че с изключение на новия си външен тип, владея и друго, което да покажа? Виждам ли цената си, правя оценка ли я? Какво от себе си в този момент, когато съм във фокуса на вниманието, ще показва на другите? Смятам ли, че съм забавен? Ако съм изгубил сътрудник, мога ли да се освободя от тази загуба и да направя място в живота си за различен човек?
Ами в случай че внезапно, свалил килограмите, това на никого не направи усещане и фантазиите ми, че хората не са ме оценявали и избягвали поради тежестта се окажат безпочвени? Възможно е и да се почувстваме слаби и да се питаме: Какво ще върша в този момент, когато нямам непотребни килограми? Какво ще ме пази? Какво ще ми придава тежест, значимост? А в случай че имам настройка, че животът е битка, сваляйки непотребните килограми, ще изгубя врага си
С какво ще се боря?
Какъв различен огромен проблем ще поканя в живота си, с цел да размени този? Имам ли потребност от огромен проблем в живота си, с цел да се усещам жив? Излишните килограми мястото на кого или на какво заемат в живота ми?
Когато реализира тежестта, с което се усещам удобно и наподобявам добре, ще си намеря ли нещо друго, което да ме тормози и да имам причина да се подлагам на критика? Дали ще се вторача в това да вардя тежестта или ще направя крачка напред към деен живот, себеосъществяване, персонално развиване. Вече имам идеалното тегло. Как се усещам в този момент? Страхувам ли се да продължа напред по пътя си? Върви ли ми се напред? Дали не избирам да нося огромен товар (на страхове, контузии, вярвания) - т.е. непотребните килограми, с цел да имам опрощение за дребното, което реализирам, и с цел да мога да имам кого и какво да упреквам за непостигнатото в живота ми?
Когато доближи мечтаното тегло и наподобявам добре, към този момент няма да ги има терзанията, че съм пълен и ще мога ли умерено да споделям тялото си с различен човек. Няма да се тормозя да се събличам, само че... Мога ли да споделя тялото си, себе си? Искам ли? Какво е за мен близостта, интимността, свързването, оставането във връзка, отдаването, обвързването? Какво е за мен физическата непосредственост? Дали си разрешавам да се избавям от насъбраното напрежение, да се развличам, да си разреша през тялото да релаксирам? Наслаждавам ли се на флирта, танца, секса?
Когато смъква килограмите и видя хубостта на тялото си, какво ще направя с нея? Мога ли да я виждам, мога ли да я призная? Или избирам да мърморя, че съм противен и природата ме е ощетила? Какво ще направя със себе си и живота си, когато съм “без забележки ”?
Много постоянно намираме решения, като сменим гледната точка. Затова през днешния ден ви предлагам да чуем и гласа на тялото си. В моята фикция той звучи по този начин:
“Докога ще се пазиш, ще носиш този позор, ще ме осъждаш и няма да ме харесваш? Докога ще гледаш непознатите тела и ще ги смяташ за по-красиви от мен? Докога ще ме държиш у дома, ще ме пазиш единствено за себе си и ще ме споделяш с друго тяло едва-едва? Докога ще ме обличаш в необятни облекла и ще отвръщаш глава от мен, когато минаваш около витрините? Трудно ми е, когато ме тъпчеш с храна, която не разграждам. Натоварвам се от количествата, които поглъщаш. Искам да ти кажа, че нуждая се освен от храна. Имам потребност да сложиш в мен грижа, обич, топло и благо отношение. Имам потребност да гледаш на мен като на сътрудник, тъй като живееш посредством мен. Искам да се движа, да търча, да скачам, да танцувам, да почивам, да се простирам, да се любувам, да се стоварвам. Имам потребност да ме харесваш и обичаш. Кой различен ще го направи за мен, в случай че не ти? Имам потребност да ме споделиш с друго тяло, с цел да се усетя стоплено и обичано. Имам потребност да махнеш от мен страховете, тайните, мъчителните мемоари, скуката, апатията, самокритиката, ниската самокритика, тревогата, значимостта, и да върнеш доверието в силите ми.
Тежи ми тежестта, което нося!
Искам да приказвам с теб, само че ти не ме чуваш. Между мен и теб има килограми и ти не ме усещаш, не можеш да разпознаеш гласа ми и посланието ми да стигне до теб. Когато се наведеш да вържеш обувките си, мъчно стигаш връзките им, нали? Ето по този начин и моите послания не могат да стигнат до теб, тъй като килограмите пречат, застанали са сред нас. И тези, които те обичат, не могат да стигнат до теб, тъй като си се защитил с компактен пласт и си неосъществим. Колко още ще живееш по този начин далечен от същинското си благополучие?
Когато почтено попитаме себе си: “Кое не ми е задоволително, кое ми е допълнително, с какво друго мога да се нахраня, с изключение на с храна? За какво съм гладен и какво в действителност ще ми даде сила? По какъв различен метод мога да се оправя, с изключение на като хапвам или недояждам. Кое е това, което желая да освободя и кое е това, което желая да запълня ”, тогава ще открием личния си отговор от какво се пазим, а дружно с това и своя метод да поддържаме оптимално тегло.
Борянка БОРИСОВА, психолог
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ