Чехът Давид Тешински нарича себе си независим фотограф на истории.

Чехът Давид Тешински назовава себе си самостоятелен фотограф на истории. Предпочита да пътува самичък и безусловно да се слива със средата. Снима сатанисти в Чехия, ирански дами, които демонстрират междинен пръст на режима на аятоласите, рапъри в Детройт, Ню Йорк и Балтимор, жертви на умишлени пожари в Амазония, деца, работещи непостижимо в Гана, митове на регето в Ямайка, заспали по улиците японски предприемачи, травестити в Куба.Не понася стандартите и не желае да го дефинират като фотограф на хората от низините. Снимам и щастливи хора, само че в рискови обстановки, споделя Давид, който гостува в София за откриването на своя галерия в Чешкия център. Изложбата се споделя „ Различната хубост “, като излязлата книга с негови фотографии. Усещането, когато ги видите, е, че Давид ви е хванал за яката и ви раздрусва, с цел да прогледнете и да видите света в цялата му необятна мизерия и хубост. Самият той го формулира по този начин: „ Считам, че фотографията е оръжие, което може да унищожи стандартите, лекарство, което може да отвори очите, и сладкиш, който може да ви накара да се почувствате добре “.Негови фотографии са оповестени в „ Гардиън “, „ Вайс “, „ Льо Монд “, „ Венити Феър “, „ Щерн “, „ Шпигел “, „ Ла Република “. От 2018 година преподава „ Фотожурналистика “ в Prague College. Смущаващо откровен, разтревожен, даже ядосан, надарен.

Постоянно иронизирате сякаш „ лекотата на битието “ – по този начин разгадавам серията „ Животът е прекрасен “, в която хора падат в река, заливат се с кока-кола и бира, седят голи на покрив. Това е единствената ми недокументална серия. Реакциите на хората на протичащото се обаче е същинска. Исках да осмивам стандартите на всекидневието посредством обстановки, когато в града, на улицата, се случва нещо извънредно. Как реагираха хората на дамата, която пада във Вълтава? За мен беше учудващо, че по никакъв начин. Околните го възприемаха като хепънинг. Това се случваше в центъра на Прага, а все едно нищо не ставаше – просто някаква жена пада във водата. На кого демонстрират междинен пръст младите дами в Иран? Срещнах тези девойки на едно незаконно празненство в Техеран. Алкохолът е неразрешен, само че всички пиеха. Там е неразрешено и да си хомосексуален. Тези девойки ми споделиха, че не харесват държавното управление, че системата в Иран няма нищо общо с исляма, който разрешава доста повече неща като метод на живот (снимките са правени, преди да стартират огромните юношески митинги, б.р.). Снимали сте членове на Чехословашката черква на Сатаната – това от кое място се взе? Намерих ги в интернет. Не са възрастни, само че не са и някакви 20-годишни хора. Един от основателите е примерно на 48. Бяха харесали мои фотографии и по тази причина ме позволиха на техен сеанс. И за какво имат червени носове? Това е един от ритуалите им. Клоунското им облекло ги разграничава от индивидите. Отиват по този начин на гробищата да приканват мъртвите. Не приказват, единствено танцуват. Малко различен сатанизъм е, тъй като вместо прясна девича кръв пият алкохол. Нормални индивиди са, не вредят нито на хора, нито на животни. Правят го и като митинг против лицемерието на християнската черква, където се проповядва едно, а се прави друго, спомняте си свадите с изнасилването на деца от свещеници. Имате изявления в международни медии. Какво се търси сега на пазара при тази пренаситеност на снимка? Как изпъква човек? Ето в този момент има война в Украйна, само че фотографиите оттова са посредствени, обаче ги разгласяват в „ Ню Йорк Таймс “. Това ме демотивира, тъй като виждам, че през днешния ден всичко се разгласява. Човек прави план, забавни фотоси, само че му споделят, че това не прави работа. А различен сътворява някаква идиотщина и му заплащат. Така че сега имам отрицателно отношение към медиите. Да вървят по дяволите, не им изпращам фотоси. Как си почивате от фотографията? Като работя по фотографиите или пия бира. Най-често го върша по едно и също време. Семейството ми даже ме пращаше в клиника за зависимости. Наскоро снимах гангстери в Хондурас. Казах си, че нищо по-лошо няма да ми се случи. Но след това отидох в Сан Франциско и там предозирах с дрога, 16 часа бях в болница на системи и се борех за живота си. Книгата, която издадох – „ Различната хубост “, е като граница на последните 10 години бохемски живот, свързани с алкохол, с разгул, опиати. Сега желая да стартира нов интервал, само че пиенето на бира ми остана. Факт, пия бира съвсем непрекъснато, до момента съм изпил 8 бири (часът беше 4 следобяд, б.р.) и се чувствам добре. Чувствам обаче, че би трябвало да направя едно изчистване на организма и на душевния си мир. Снимали сте спящи по улиците пияни предприемачи в Япония. За мен това бяха едни от най-потискащите ваши фрагменти. Това беше трагикомично. Те работят по 14 часа дневно. В петък и събота отиват да пият, а имат азиатски метаболизъм. Една бира за мен се равнява на три за тях, почервеняват, вършат нелепости, повръщат. Нямат пари за такси през цяло Токио, с цел да ги прибере у дома. А и са толкоз пияни, че просто заспиват на улицата. Те са като овце на корпорациите.