Че сме удавници е повече от ясно, след като вече

Че сме удавници е повече от ясно, откакто към този момент 4 пъти за една година „ плуваме “ с паническо шляпане към избори, а пояс – друг от „ розово фламинго “, поклащащ се в басейна на лъжата, от на никое място не иде. Идат рецесии като джип 4х4, които в действителност могат да станат и 16, както някои си мислят, че с тази „ формула “ се пресмята какъв брой гуми има високопроходното возило. Ясно е, че и всякога се хващаме за сламка, която все някой, пристигнал от на никое място, ни подава та сякаш „ този път “ да не се удавим. А в действителност, да я гълтаме мътната вода, като си мислим, че е коктейл, та да се давим качествено.

Така е и в този момент в седмицата на 4-ия избор за удавници. Пак си мислим, че сме на курорт и просто се плицикаме в следващото басейнче, и веднага ще пристигна сервитьорът с безвъзмездни коктейли. Нещо като оня анекдот, в който преди време чехкиня на нашето море взела да се дави и на чист чешки закрещяла „ Топим се, топим се! “. Ама българският избавител на чист български си рекъл: „ Па топи се, нали по тази причина си пристигнала, да се натопиш у морето… “.

Хващането за сламка – готовността да се „ възползваме “ от всякаква и най-малка, само че пък за сметка на това с огромна неустановеност и с голяма ненадеждност опция, взе да ни става единственото гласоподавателно оръжие. На правилото, ще гласоподавам за сламената си шапка, под която няма нищо, което да я крепи. Или ще се върша на хвани ми сламената шапка и няма да гласоподавам.

Само дето тоя път се обрисува рецесия и в подаването на сламки. Няма! Затова следващата предизборна акция, която в действителност не е серпантина от година и половина, взе да предлага не сламки, а сАламки. Е не цели колбаси, та да се хванем за който им край си изберем, че колбасите дори и фино нарязани са инфлационно скъпи. Не, за ония саламки иде тирада, дето в нещо като тесто, клисаво забъркано и завършено на безформена топка, са набутани няколко късчета колбас „ за господ да елементарни “, които след изпичането и куче не може да ги открие, единствено някакво мазно леке приказва, че може и да са били там.

Ако някой въпреки всичко вземе в действителност да рови и да пита „ абе, къде е колбасът “, то отговорът е елементарен. В Народното събрание е, подават си ги саламените палки като щафета от един мандат на законодателния орган към идващия. Без да се коват закони, а единствено да се гризе колбасът от двата му края по едно и също време, че бързо им идва краят на тези саламени парламенти със сламени депутати. Като вземат, че захапят и властта – създадат се за малко на ръководещи, в случай че въобще го създадат, то е единствено поради още и още колбаси. После кво, ще оставят единствено крайчетата от всеки собствен колбас – тия дето им се вика „ дупенца “, но у нас се продават вакумирани като деликатес на „ национални цени “. И ще подготвят с(А)ламките за идващите избори, че да има какво да ламка гласоподавателят.

Този път саламката взеха да я оферират като да е същинска вита баница и да го засити по за дълго тоя гласоподавател, дето като ламя е отворил уста и с изключение на сламки, саламки взе доста да желае. Даже и в действителност постоянно, не налудничаво нередовно, а качествено държавно управление без розова перушина на фламинго в него, дето сграбчва колбаса и си се прибира по топлите места.

Ей я, на – и огромната с(А)ламка. Изведнъж в последните една-две седмици преди гласуването за парламент на 2 октомври, всички политпартийци заедно стопираха да приказват, че какво пък, като мине тоя избор, ей го идващия – през февруари му се пада по разписание. Изведнъж заговориха за постоянна власт, пък била тя и с „ цената “ на взаимни отстъпки. И в случай че въпреки всичко ситуацията отново се окажело толкоз „ безкомпромисно “ – сиреч не всички да седнат и единствено един колбас да си разделят в името на това да не разпарчетосват страната посредством всяка политпартийна коза на собствен колбас, то отново сме щели да вървим на следващи парламентарни избори. Но чааак наесен следващата година – дружно с изборите за локална власт, дето се задават напълно по разписание и дето ще се разпределят доста, но доста колбаси.

Та по този начин да му запушат устата на гласоподавателя с тая нова голяяяма саламка, та да си мисли че най-сетне е на несъмнено място. А в действителност отново да е под същия сламен покрив, дето, както е приказно известно, е издигнат от най-глупавото от трите глупави прасенца. И по този начин ще я вее вятъра страната, до момента в който все в миналото се усетим, че то тия прасенца в действителност стават единствено за колбас, и да си изпечем от него същински саламки. А освен да ги гледаме от избор на избор по какъв начин единствено си размахват един на различен колбасите.