Коронавирусът – най-силният коз и на Бойко Борисов
Че нещата с ковид не отиват на добре, към този момент наподобява ясно. Но и че много-много не се вижда по какъв начин ще тръгнат на добре май е още по-ясно.
Предвид непрекъснатото усъвършенстване на дневни върхове на инфектирани, към този момент почнаха ехидните намеци по какъв начин България станала Швеция на Балканите. Ми не, не сме. Защото шведското общество е надалеч по-отговорно от българското, по-задружно е. Т.е., по-зле сме.
Колко тъкмо българи не имат вяра, че коронавирусът е същинска заплаха? Много. След като не имат вяра, какъв брой от тях съблюдават каквито и да е ограничавания, с цел да понижат риска от разпространяване? Хич немного. А по този начин работата отива на злополука - защото в действителност не може до всеки нечестивец да има служител на реда.
Защо коронавирусът е сериозна заплаха? За мен персонално, не тъй като човек може да почине от него или да го изкара толкоз тежко, че по-късно дълго време тематиката за здравето му да е не просто съществена в живота, ами единствена. Да, това може да се случи, само че косвените спънки, които стават много елементарно директни поради COVID-19, са повече. Например:
1. Ако имаш позитивен тест, би трябвало да си седиш у дома сума време. Малко ли е да си по този начин стеснен, даже здравословно да нямаш особени терзания?
2. Ако имаш позитивен тест и контактуваш с хора с хронични болести, по какъв начин ще се почувстваш – тъй като тези хора са най-уязвими при COVID-19?
3. Ако прекомерно доста хора са потвърдено инфектирани, то страни, в които болестта не е толкоз очевидно публикувана, ще почнат да постановат ограничения против нас. Тогава – по какъв начин ще идете да работите в чужбина, откакто от това живеете? Как ще живеете, т.е.? Как ще отидете да учите? А по какъв начин ще отидете на отмора зад граница, както сте привикнали?
4. И, несъмнено, по какъв начин ще се отрази на вашата компания или на компанията, в която работите, наложени карантинни ограничения от страни, в които се намират сътрудниците на бизнеса ви и от връзките, с които бизнесът ви зависи?
В началото и разгара на пандемията през тази пролет доста постоянно в разнообразни полемики и разногласия се поставяше въпросът какво да избираме – от апетит ли да мрем или от COVID-19? Но на този свят всичко е обвързвано и то по способи, за които доста рядко си даваме сметка. COVID-19 се оказа и апетит. Не " или ". Въпросът е какъв брой - отговорът зависи от това какъв брой ни е егоизмът и с какъв брой сме подготвени да се лишим.
За България, според мен, към този момент е несъмнено – чак когато отново се уплашим, може да почнем целеустремено, като общество и страна, да гледаме на ковид като тематика номер едно на всекидневието ни. Дано единствено да не би трябвало много повече, с цел да се уплашим - и наподобява Бойко Борисов е доста наясно с това. Той знае, че обсада като тази от пролетта не можем да понесем – съвсем никоя страна не може. Не е кьорав, вижда какво се случва в Сърбия. И потребният му ход е единствено един – хората сами да се изплашен. Кой знае, може и той да помогне малко – да излезе на места с някоя по-страшно изглеждаща маска, да поноси ръкавици, за какво не и някакъв вид защитно облекло и да каже, че няма нищо ужасно, просто се пази в тежките времена, тъй като България има потребност той да е здрав. Току виж това проработи повече от каквито и да е експертни отзиви, позиции и уверения – като упорства и споделя, че няма ужасно, само че демонстрира, че има, може да се задейства отколешният български инстикт, че " отново ни лъжат нещо ".
Но в случай че в действителност се опре до " всеки самичък е най-отговорен " при още по-страшна рецесия, недай Боже, а не ръководството да поеме отговорност да ръководи рецесия, каквато му е задачата, тогава към този момент... Защото страхът елементарно минава в суматоха, а тя - в яд.
" Гласувахме доверие на българските жители, на публичните и частни институции ", сподели през вчерашния ден (9 юли) здравният министър Кирил Ананиев. Че то в случай че заслужавахме доверие българските жители, тази власт щеше ли да е на власт? Защото, нали, да подсещам ли от кой момент Южна Корея се убеди, че като отвориш нощните заведения, почва незабавно болестта да се популяризира? Нашите ръководещи обаче им трябваше да влезем в юли, че да се сетим! И на всичкото от горната страна не престават в същия дух - откакто в избрани области е сензитивно по-зле от други, за какво се постановат идентични ограничения на всички места, а не разнообразни по тежест и суровост?!
Каквото и да стане най-после, нека не е доста тежка злополука! Но по какъв начин да се надяваш, когато 30 години систематично унищожавахме всичко, което можеше да ни трансформира в общество и страна? А в този момент тъкмо общество би трябвало – заедно и сплотено, с цел да се оправи и да помогне на страната. Няма обаче – има Фейсбук! И разпасаност!
Автор: Ивайло Ачев
Предвид непрекъснатото усъвършенстване на дневни върхове на инфектирани, към този момент почнаха ехидните намеци по какъв начин България станала Швеция на Балканите. Ми не, не сме. Защото шведското общество е надалеч по-отговорно от българското, по-задружно е. Т.е., по-зле сме.
Колко тъкмо българи не имат вяра, че коронавирусът е същинска заплаха? Много. След като не имат вяра, какъв брой от тях съблюдават каквито и да е ограничавания, с цел да понижат риска от разпространяване? Хич немного. А по този начин работата отива на злополука - защото в действителност не може до всеки нечестивец да има служител на реда.
Защо коронавирусът е сериозна заплаха? За мен персонално, не тъй като човек може да почине от него или да го изкара толкоз тежко, че по-късно дълго време тематиката за здравето му да е не просто съществена в живота, ами единствена. Да, това може да се случи, само че косвените спънки, които стават много елементарно директни поради COVID-19, са повече. Например:
1. Ако имаш позитивен тест, би трябвало да си седиш у дома сума време. Малко ли е да си по този начин стеснен, даже здравословно да нямаш особени терзания?
2. Ако имаш позитивен тест и контактуваш с хора с хронични болести, по какъв начин ще се почувстваш – тъй като тези хора са най-уязвими при COVID-19?
3. Ако прекомерно доста хора са потвърдено инфектирани, то страни, в които болестта не е толкоз очевидно публикувана, ще почнат да постановат ограничения против нас. Тогава – по какъв начин ще идете да работите в чужбина, откакто от това живеете? Как ще живеете, т.е.? Как ще отидете да учите? А по какъв начин ще отидете на отмора зад граница, както сте привикнали?
4. И, несъмнено, по какъв начин ще се отрази на вашата компания или на компанията, в която работите, наложени карантинни ограничения от страни, в които се намират сътрудниците на бизнеса ви и от връзките, с които бизнесът ви зависи?
В началото и разгара на пандемията през тази пролет доста постоянно в разнообразни полемики и разногласия се поставяше въпросът какво да избираме – от апетит ли да мрем или от COVID-19? Но на този свят всичко е обвързвано и то по способи, за които доста рядко си даваме сметка. COVID-19 се оказа и апетит. Не " или ". Въпросът е какъв брой - отговорът зависи от това какъв брой ни е егоизмът и с какъв брой сме подготвени да се лишим.
За България, според мен, към този момент е несъмнено – чак когато отново се уплашим, може да почнем целеустремено, като общество и страна, да гледаме на ковид като тематика номер едно на всекидневието ни. Дано единствено да не би трябвало много повече, с цел да се уплашим - и наподобява Бойко Борисов е доста наясно с това. Той знае, че обсада като тази от пролетта не можем да понесем – съвсем никоя страна не може. Не е кьорав, вижда какво се случва в Сърбия. И потребният му ход е единствено един – хората сами да се изплашен. Кой знае, може и той да помогне малко – да излезе на места с някоя по-страшно изглеждаща маска, да поноси ръкавици, за какво не и някакъв вид защитно облекло и да каже, че няма нищо ужасно, просто се пази в тежките времена, тъй като България има потребност той да е здрав. Току виж това проработи повече от каквито и да е експертни отзиви, позиции и уверения – като упорства и споделя, че няма ужасно, само че демонстрира, че има, може да се задейства отколешният български инстикт, че " отново ни лъжат нещо ".
Но в случай че в действителност се опре до " всеки самичък е най-отговорен " при още по-страшна рецесия, недай Боже, а не ръководството да поеме отговорност да ръководи рецесия, каквато му е задачата, тогава към този момент... Защото страхът елементарно минава в суматоха, а тя - в яд.
" Гласувахме доверие на българските жители, на публичните и частни институции ", сподели през вчерашния ден (9 юли) здравният министър Кирил Ананиев. Че то в случай че заслужавахме доверие българските жители, тази власт щеше ли да е на власт? Защото, нали, да подсещам ли от кой момент Южна Корея се убеди, че като отвориш нощните заведения, почва незабавно болестта да се популяризира? Нашите ръководещи обаче им трябваше да влезем в юли, че да се сетим! И на всичкото от горната страна не престават в същия дух - откакто в избрани области е сензитивно по-зле от други, за какво се постановат идентични ограничения на всички места, а не разнообразни по тежест и суровост?!
Каквото и да стане най-после, нека не е доста тежка злополука! Но по какъв начин да се надяваш, когато 30 години систематично унищожавахме всичко, което можеше да ни трансформира в общество и страна? А в този момент тъкмо общество би трябвало – заедно и сплотено, с цел да се оправи и да помогне на страната. Няма обаче – има Фейсбук! И разпасаност!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ