„Трейс“ ще се „състезава“ с уста Кольо Фичето в Бяла
Че не можем да построим през днешния ден даже неясно сходство на това, което преди време е издигнал уста Кольо Фичето, е пределно ясно. Предстои обаче да проверим дали бихме могли да реставрираме построеното от него. Своеобразното „ съревнование “ следва да се организира в град Бяла.
Атрактивната поръчка, оповестена от управлението на община Бяла през март месец 2020-та, към този момент е финализирана. „ Трейс Груп Холд “ АД ще ремонтира 135-годишния мост над река Янтра в град Бяла против съвсем 3,9 млн. лв. без Данък добавена стойност (4,66 млн.лв. с ДДС).
Заличаването на провалите по над стогодишното оборудване, нанесени от времето, ще се извършват под зоркия небесен взор на фамозния уста Кольо Фичето. Ангажимент на компанията е да го реставрира и консервира в период от 23 месеца, или съвсем две години – време, за което гениалният занаятчия е построил моста, 1865/7 година Той се счита за постижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство.
Дълъг е 276 м и 9 метра необятен, с 14 свода, чийто отвор е 12 метра. Украсени са с релефни изображения на животни.
Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Мостът е изработен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан.
След наводнение през 1897 г. осем свода в междинната част на моста (около 130 метра) са унищожени. През 1922–23 г. оборудването е реконструирано със стоманобетонни опори и сводове, само че първичният образ е изменен.
(Архитектурно снимане на моста)
За Колю Фичето и Беленския мост Феликс Каниц (наречен Христофор Колумб на Балканите) казва: „ И тоя непретенциозен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлична сграда на Балканския полуостров отвън Цариград “.
Мостът е непокътнат като монумент на строителното изкуство. Би трябвало да е единствено пешеходен, само че не е тъкмо по този начин. Южно от него е издигнат актуален мост.
(Старият и новият мост над р. Янтра)
Той е недвижима полезност на културното завещание с национално значение. Обявен за монумент на културата, като архитектурно-художествен тип.
Какво споделя легендата за Беленския мост?
Идеята за построяването му е от 1865 година по гледище на шефа на Дунавския вилает по това време - Мидхат паша.
Когато Мидхат паша решил, че над река Янтра би трябвало да се построи мост, който да свързва Русчук /Русе/, Търново, Плевен и София, някой му споделил че има в България един занаятчия – самообразован, само че пък който работи хем хубаво, хем на ниска цена.
Мидхат паша извикал Кольо Фичето и му упълномощил задачата за моста. Майсторът изискал две седмици за калкулации.
(Част от плана за реставрация)
Върнал се в Търново, купил восъчни свещи от една църква и почнал работа. Нагрявал восъка на пламъка, след това огъвал и слепвал вощениците. Така направил модел на мост с 14 свода, от горната страна еднакъв, а не сводест като старите римски кемери, с елементарна, само че здрава структура.
Накрая, персонално пред пашата декларира, че мостът ще коства тъкмо 700 000 гроша - ни повече, ни по-малко!
Смаян от дързостта и самонадеяността на Никола Фичев, Мидхат паша още веднъж го пита дали е сигурен в думите си.
Тогава прозвучава знаменитият отговор: " Ако, Паша ефенди, не сторя моста до град Бяла за 700 000 гроша и по теркя си, вземи ми главата! "
А Уста Кольо освен извършил дадената дума, ами бил и заплатен богато от турската администрация – с медал „ Меджидие ”. Мостът, чийто градеж почнал през 1865 година, бил приключен дефинитивно през 1867 година
Консервацията и реставрацията му са финансирани с план от Оперативна стратегия „ Региони в напредък “.
В поръчката има и втора обособена позиция – за постройка и съпътстваща инфраструктура към моста. Нейната планирана стойност е 3,2 млн. лева без Данък добавена стойност, само че тя е прекъсната. Мотивът е, че подадените предложения са несъответствуващи.
Атрактивната поръчка, оповестена от управлението на община Бяла през март месец 2020-та, към този момент е финализирана. „ Трейс Груп Холд “ АД ще ремонтира 135-годишния мост над река Янтра в град Бяла против съвсем 3,9 млн. лв. без Данък добавена стойност (4,66 млн.лв. с ДДС).
Заличаването на провалите по над стогодишното оборудване, нанесени от времето, ще се извършват под зоркия небесен взор на фамозния уста Кольо Фичето. Ангажимент на компанията е да го реставрира и консервира в период от 23 месеца, или съвсем две години – време, за което гениалният занаятчия е построил моста, 1865/7 година Той се счита за постижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство.
Дълъг е 276 м и 9 метра необятен, с 14 свода, чийто отвор е 12 метра. Украсени са с релефни изображения на животни.
Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Мостът е изработен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан.
След наводнение през 1897 г. осем свода в междинната част на моста (около 130 метра) са унищожени. През 1922–23 г. оборудването е реконструирано със стоманобетонни опори и сводове, само че първичният образ е изменен.
(Архитектурно снимане на моста)
За Колю Фичето и Беленския мост Феликс Каниц (наречен Христофор Колумб на Балканите) казва: „ И тоя непретенциозен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлична сграда на Балканския полуостров отвън Цариград “.
Мостът е непокътнат като монумент на строителното изкуство. Би трябвало да е единствено пешеходен, само че не е тъкмо по този начин. Южно от него е издигнат актуален мост.
(Старият и новият мост над р. Янтра)
Той е недвижима полезност на културното завещание с национално значение. Обявен за монумент на културата, като архитектурно-художествен тип.
Какво споделя легендата за Беленския мост?
Идеята за построяването му е от 1865 година по гледище на шефа на Дунавския вилает по това време - Мидхат паша.
Когато Мидхат паша решил, че над река Янтра би трябвало да се построи мост, който да свързва Русчук /Русе/, Търново, Плевен и София, някой му споделил че има в България един занаятчия – самообразован, само че пък който работи хем хубаво, хем на ниска цена.
Мидхат паша извикал Кольо Фичето и му упълномощил задачата за моста. Майсторът изискал две седмици за калкулации.
(Част от плана за реставрация)
Върнал се в Търново, купил восъчни свещи от една църква и почнал работа. Нагрявал восъка на пламъка, след това огъвал и слепвал вощениците. Така направил модел на мост с 14 свода, от горната страна еднакъв, а не сводест като старите римски кемери, с елементарна, само че здрава структура.
Накрая, персонално пред пашата декларира, че мостът ще коства тъкмо 700 000 гроша - ни повече, ни по-малко!
Смаян от дързостта и самонадеяността на Никола Фичев, Мидхат паша още веднъж го пита дали е сигурен в думите си.
Тогава прозвучава знаменитият отговор: " Ако, Паша ефенди, не сторя моста до град Бяла за 700 000 гроша и по теркя си, вземи ми главата! "
А Уста Кольо освен извършил дадената дума, ами бил и заплатен богато от турската администрация – с медал „ Меджидие ”. Мостът, чийто градеж почнал през 1865 година, бил приключен дефинитивно през 1867 година
Консервацията и реставрацията му са финансирани с план от Оперативна стратегия „ Региони в напредък “.
В поръчката има и втора обособена позиция – за постройка и съпътстваща инфраструктура към моста. Нейната планирана стойност е 3,2 млн. лева без Данък добавена стойност, само че тя е прекъсната. Мотивът е, че подадените предложения са несъответствуващи.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ