Иван Калчев, който се бие в Украйна: Отвръщаме на огъня с оръжие на съюзниците, неуважаеми господин Президент
Че модерацията на фейса е пробита и инфилтрирана знаем от дълго време. По време на предизборните акции предходната година половината Демократична България бяхме с някакви рестрикции за издание.
А това на фотографията са шрапнели. След като последно писах, че всички легионери сме живи и здрави, попаднахме под артилерийски и минометен обстрел. Двама мъже, жители на западноевропейски страни, починаха от такива части стомана. Светла им памет...
Ние тук войната ще я спечелим с или без българско оръжие. Оръжие имаме задоволително. Въпросът е кардинален - дали като общество можем да взимаме решения, учредени на морал и разсъдък, или излъчваме некомпетентност на най-високо равнище.
Но нямам визия по какъв начин да спечелим хибридната война. От двата типа война, хибридната е по-опасна, тъй като шрапнелите просто те убиват, до момента в който пропагандата убива човещината и трансформира жертвите си в политически зомбита. Веднъж зомбирана, жертвата няма по какъв начин да бъде излекувана, тъй като против сляпата религия никакви рационални причини нямат мощ. Конспиративните теории оферират по-проста и разбираема картина на света - че някакви тъмни сили някъде вземат решение ориста ти, а ти, елементарния човечец, е по-добре да си сведеш главата пред господаря и да се надяваш на милостта му. Обратното - да осъзнаваш, че носиш част от моралната отговорност какъв свят ще оставим на поколенията след нас, изисква мощ и воля, и кураж, и жертвоготовност.
Обществото ни в този момент е поляризирано - белокоси джентълмени се боксират по подлезите, а по майданите всякакви групички си викат през кордоните. На пръв взор - разцепление, неприятно. А в действителност полюсите оказват помощ на стрелката на компаса да ти демонстрира посоката, тъй че да можеш да тръгнеш по верния азимут. От конфликта на противоположности може да се роди нещо - я визия, я логаритъм за постигането й. Вярно, може и нищо да не се роди, само че от апатията сигурно нищо не може.
Противостоенето сред групичките по площадите за някои може би наподобява като загуба на социална сила, само че в действителност е сериозно значимо ватенките и зомбитата да усещат, че нямат накъде да настъпват. У нас, за благополучие, по майданите се стреляме със знаци, не с патрони.
Да влизаш в разговор с твърдото ядро, вярващо че се бори с рептило-илюминатите, които ту инжектират петже чипове, ту създават маймунска хуйня в мазето на поликлиниката, е неефикасно. Както и да отговаряш във фейса на троловете от фабриката. От тези, които за 10 стотинки слагат усмивка под вест за изнасилени деца, ни дели както информационна, по този начин и морална бездна. " Това е просто работа, различен взима решенията и носи моралната отговорност " си споделил някой, и замахнал с брадвата или отвъртял кранчето на газовата камера.
За хората по средата, които имат способността и потенциала да разсъждават и разграничават, е мъчно да намерят ориентир, откакто в последното десетилетие безусловно всички всеобщи медии станаха рупори за агитация на мафиотското ръководство. Сега от тв приемника споделят същото, каквото споделя едната от площадните групички. Нормално е хората да се съмняват. Пътят нагоре от 112-тото място е доста по-труден от пропадането. Още по-трудно е да се интернализира медийната независимост и да се върне доверието.
Аз нямам логаритъм за постигането на политическите и геополитическите цели. Имам единствено честен компас. На него полюсът на злото е елементарно постижим - задоволително е за един мандат положителните хора да изпаднат в незаинтересованост, с цел да може злото да надделее и страната да тръгне по пътя на тоталитаризма, репресиите и концлагерите. Полюсът на положителното е по формулировка неосъществим. Но ти оказва помощ да намираш посоката.
Сега имаме шанса да използваме силата на поляризацията, с цел да стартираме да вършим стъпките в вярната посока. Да довършим каквото започнахме през 90-те. Бяхме си дали обещание лустрация, нали? Има го записано в декларацията от 1997-ма, призната от всички парламентарни партии. Службите щяхме да реформираме, нали - и вътрешните, и външните. И най-много - образованието. Докато учебното заведение преподава материал, вместо да основава мислещи хора, и часовникът ни все ще изостава, и компаса няма да можем да разберем, и по картата няма да съумеем да се ориентираме.
Ние тук се пазим от стоманените шрапнели с каски и бронежилетки. И ОТВРЪЩАМЕ НА ОГЪНЯ С ОРЪЖИЕ ОТ СЪЮЗНИЦИТЕ, НЕУВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ. А против хибридните шрапнели пасивната отбрана не оказва помощ. Реактивната би трябвало да сработва безотказно - и по площадите, и в медиите, а за цялостно обезвреждане са нужни и дейни дейности. Всеки ден.
Иван Калчев - Глиги, който се бие на страната на Украйна, Facebook
А това на фотографията са шрапнели. След като последно писах, че всички легионери сме живи и здрави, попаднахме под артилерийски и минометен обстрел. Двама мъже, жители на западноевропейски страни, починаха от такива части стомана. Светла им памет...
Ние тук войната ще я спечелим с или без българско оръжие. Оръжие имаме задоволително. Въпросът е кардинален - дали като общество можем да взимаме решения, учредени на морал и разсъдък, или излъчваме некомпетентност на най-високо равнище.
Но нямам визия по какъв начин да спечелим хибридната война. От двата типа война, хибридната е по-опасна, тъй като шрапнелите просто те убиват, до момента в който пропагандата убива човещината и трансформира жертвите си в политически зомбита. Веднъж зомбирана, жертвата няма по какъв начин да бъде излекувана, тъй като против сляпата религия никакви рационални причини нямат мощ. Конспиративните теории оферират по-проста и разбираема картина на света - че някакви тъмни сили някъде вземат решение ориста ти, а ти, елементарния човечец, е по-добре да си сведеш главата пред господаря и да се надяваш на милостта му. Обратното - да осъзнаваш, че носиш част от моралната отговорност какъв свят ще оставим на поколенията след нас, изисква мощ и воля, и кураж, и жертвоготовност.
Обществото ни в този момент е поляризирано - белокоси джентълмени се боксират по подлезите, а по майданите всякакви групички си викат през кордоните. На пръв взор - разцепление, неприятно. А в действителност полюсите оказват помощ на стрелката на компаса да ти демонстрира посоката, тъй че да можеш да тръгнеш по верния азимут. От конфликта на противоположности може да се роди нещо - я визия, я логаритъм за постигането й. Вярно, може и нищо да не се роди, само че от апатията сигурно нищо не може.
Противостоенето сред групичките по площадите за някои може би наподобява като загуба на социална сила, само че в действителност е сериозно значимо ватенките и зомбитата да усещат, че нямат накъде да настъпват. У нас, за благополучие, по майданите се стреляме със знаци, не с патрони.
Да влизаш в разговор с твърдото ядро, вярващо че се бори с рептило-илюминатите, които ту инжектират петже чипове, ту създават маймунска хуйня в мазето на поликлиниката, е неефикасно. Както и да отговаряш във фейса на троловете от фабриката. От тези, които за 10 стотинки слагат усмивка под вест за изнасилени деца, ни дели както информационна, по този начин и морална бездна. " Това е просто работа, различен взима решенията и носи моралната отговорност " си споделил някой, и замахнал с брадвата или отвъртял кранчето на газовата камера.
За хората по средата, които имат способността и потенциала да разсъждават и разграничават, е мъчно да намерят ориентир, откакто в последното десетилетие безусловно всички всеобщи медии станаха рупори за агитация на мафиотското ръководство. Сега от тв приемника споделят същото, каквото споделя едната от площадните групички. Нормално е хората да се съмняват. Пътят нагоре от 112-тото място е доста по-труден от пропадането. Още по-трудно е да се интернализира медийната независимост и да се върне доверието.
Аз нямам логаритъм за постигането на политическите и геополитическите цели. Имам единствено честен компас. На него полюсът на злото е елементарно постижим - задоволително е за един мандат положителните хора да изпаднат в незаинтересованост, с цел да може злото да надделее и страната да тръгне по пътя на тоталитаризма, репресиите и концлагерите. Полюсът на положителното е по формулировка неосъществим. Но ти оказва помощ да намираш посоката.
Сега имаме шанса да използваме силата на поляризацията, с цел да стартираме да вършим стъпките в вярната посока. Да довършим каквото започнахме през 90-те. Бяхме си дали обещание лустрация, нали? Има го записано в декларацията от 1997-ма, призната от всички парламентарни партии. Службите щяхме да реформираме, нали - и вътрешните, и външните. И най-много - образованието. Докато учебното заведение преподава материал, вместо да основава мислещи хора, и часовникът ни все ще изостава, и компаса няма да можем да разберем, и по картата няма да съумеем да се ориентираме.
Ние тук се пазим от стоманените шрапнели с каски и бронежилетки. И ОТВРЪЩАМЕ НА ОГЪНЯ С ОРЪЖИЕ ОТ СЪЮЗНИЦИТЕ, НЕУВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ. А против хибридните шрапнели пасивната отбрана не оказва помощ. Реактивната би трябвало да сработва безотказно - и по площадите, и в медиите, а за цялостно обезвреждане са нужни и дейни дейности. Всеки ден.
Иван Калчев - Глиги, който се бие на страната на Украйна, Facebook
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ