Какво се случва с нашия мозък, когато учим с ChatGPT
ChatGPT и други AI чатботове все по-често изместват търсачките. Вместо да се ровиш из източници и да сглобяваш самичък картината, тези мощни езикови модели ти сервират подготвен отговор — с дребната, само че действителна заплаха той да е изцяло фиктивен.
Прочетете още
Оказва се, че има още един проблем: колкото и комфортно да е, този път към знанието не води до по-дълбоко схващане, демонстрира ново проучване в PNAS Nexus.
„ Когато хората разчитат огромни езикови модели да им обобщават информация по дадена тематика, те усвояват по-повърхностно познание, в сравнение с при общоприетоо търсене в Гугъл “, написа съавторката Шири Мелумад, професор във „ Уортън “ към Университета на Пенсилвания, в текст за The Conversation.
Изводите са на база седем изследвания с над 10 000 участници. Хората получават задача да научат нещо по избрана тематика и на инцидентен принцип попадат в две групи — едните могат да употребяват единствено AI чатбот като ChatGPT, а другите търсят по обичаен метод с Гугъл. В края всички би трябвало да напишат съвет към другар за наученото.
Резултатът е явен. Групата, която разчита на AI, дава по-кратки и по-общи рекомендации, с по-малко фактическа компактност. Участниците, които търсят през Гугъл, формулират по-подробни и по-смислени насоки. Разликата остава даже когато откривателите изравняват изискванията — да вземем за пример дават на двете групи идентична информация или управляват инструментите, които употребяват.
„ Данните потвърдиха, че даже при идентични обстоятелства и платформа, ученето от синтезирани отговори на първата група води до по-плитко познание в съпоставяне със независимото събиране, пояснение и обобщаване през общоприети уеб линкове “, изяснява Мелумад.
Дългосрочните резултати на AI върху мозъка занапред се обясняват, само че натрупващите се доказателства към този момент подсказват тревожни трендове. Голямо проучване на екипи от „ Карнеги Мелън “ и Microsoft демонстрира, че при хората, които одобряват AI за непогрешим, сериозното мислене стартира да отслабва. Друго изследване свързва тежката взаимозависимост на студенти от ChatGPT с по-слаба памет и по-ниски оценки.
„ Един от базовите правила на ученето е, че усвояваме най-добре, когато интензивно работим с материала “, акцентира Мелумад. „ Търсенето в Гугъл основава повече „ търкане “. Оваряме разнообразни линкове, четем, съпоставяме, тълкуваме и сами синтезираме информацията. “
При сляпа разчитане на AI този труд се прави вместо потребителя, което го трансформира в процеса от деен в въздържан, прибавя тя.
Докато учените не престават да изследват рисковете, технологията към този момент навлиза бързо в образованието и се употребява всеобщо за преписване и измами. OpenAI, Microsoft и Anthropic влагат милиони в образования за учители по какъв начин да работят с AI в клас, а университети си партнират с тези компании, с цел да построяват лични чатботове за студенти — да вземем за пример планът на Университета „ Дюк “ с OpenAI, наименуван „ DukeGPT “.
Прочетете още
Оказва се, че има още един проблем: колкото и комфортно да е, този път към знанието не води до по-дълбоко схващане, демонстрира ново проучване в PNAS Nexus.
„ Когато хората разчитат огромни езикови модели да им обобщават информация по дадена тематика, те усвояват по-повърхностно познание, в сравнение с при общоприетоо търсене в Гугъл “, написа съавторката Шири Мелумад, професор във „ Уортън “ към Университета на Пенсилвания, в текст за The Conversation.
Изводите са на база седем изследвания с над 10 000 участници. Хората получават задача да научат нещо по избрана тематика и на инцидентен принцип попадат в две групи — едните могат да употребяват единствено AI чатбот като ChatGPT, а другите търсят по обичаен метод с Гугъл. В края всички би трябвало да напишат съвет към другар за наученото.
Резултатът е явен. Групата, която разчита на AI, дава по-кратки и по-общи рекомендации, с по-малко фактическа компактност. Участниците, които търсят през Гугъл, формулират по-подробни и по-смислени насоки. Разликата остава даже когато откривателите изравняват изискванията — да вземем за пример дават на двете групи идентична информация или управляват инструментите, които употребяват.
„ Данните потвърдиха, че даже при идентични обстоятелства и платформа, ученето от синтезирани отговори на първата група води до по-плитко познание в съпоставяне със независимото събиране, пояснение и обобщаване през общоприети уеб линкове “, изяснява Мелумад.
Дългосрочните резултати на AI върху мозъка занапред се обясняват, само че натрупващите се доказателства към този момент подсказват тревожни трендове. Голямо проучване на екипи от „ Карнеги Мелън “ и Microsoft демонстрира, че при хората, които одобряват AI за непогрешим, сериозното мислене стартира да отслабва. Друго изследване свързва тежката взаимозависимост на студенти от ChatGPT с по-слаба памет и по-ниски оценки.
„ Един от базовите правила на ученето е, че усвояваме най-добре, когато интензивно работим с материала “, акцентира Мелумад. „ Търсенето в Гугъл основава повече „ търкане “. Оваряме разнообразни линкове, четем, съпоставяме, тълкуваме и сами синтезираме информацията. “
При сляпа разчитане на AI този труд се прави вместо потребителя, което го трансформира в процеса от деен в въздържан, прибавя тя.
Докато учените не престават да изследват рисковете, технологията към този момент навлиза бързо в образованието и се употребява всеобщо за преписване и измами. OpenAI, Microsoft и Anthropic влагат милиони в образования за учители по какъв начин да работят с AI в клас, а университети си партнират с тези компании, с цел да построяват лични чатботове за студенти — да вземем за пример планът на Университета „ Дюк “ с OpenAI, наименуван „ DukeGPT “.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ