Голямото сложно
Чат-пат от носталгия препитвам другари: “спомняте ли си първите месеци на 2007-а година? ” Нерядко ме поглеждат неразбиращо, поради което напомням: “България беше станала официално член на Европейски Съюз на 1 януари. Масовото разбиране на политическата класа беше, че сме влезнали в нещо като Западен руски съюз, тъй като за десет+ години договаряния никой не се беше напънал да разбере “за какво се карат тези служители ”, и всички гадове бяха свили ушите да не им ги издърпа Брюксел. Осезаем спад в престъпността, една искра на пролетна вяра в погледите на хората. Абе, дишаше се по-леко! Не единствено поради качеството на въздуха в София от този момент. После пристигна първата предизборна акция в България като държава-член на Европейски Съюз и изборите за Европейски парламент в края на май същата година. И гореспомената класа, и разните й сенчести благодетели видяха, че не било “западния руски съюз ”, а някакъв различен “съюз ”. И когато веднъж са излъгали “онези в Брюксел ”, че сме изцяло функционираща народна власт единствено с някои дребни недостатъци за изглаждане, ще си мамят и грабят както им отърва. И 11 години от този момент, все по този начин! ”
Спомнихте ли си в този момент за кое време приказвам? Нормално е да ви е неясно – тези четири месеца при започване на 2007 година с съображение бледнеят като спомен на фона на всичко, което се случи от този момент, като изгоди и загуби от това по какъв начин и до каква степен изобщо разбираме какво значи участието ни в Европейски Съюз. Но са един добър спомен. И в случай че се връщам към него, в този момент е поради претоварването последните седмици на общественото и медийно пространство с думата “председателство ”. Разбирайте, “Българското ” на Съвета на Европейския съюз.
Само ние го вършим по този начин. Хващаме се за една дума и започваме да си я повтаряме, до момента в който ни втръсне, без значение дали всеки знае защо приказва – от политиците и публицистите, до децата, учениците, и кака Ганка от баничарницата. И то да ни омръзне думата преди още интервалът на пустото председателство да е почнал. Но пък открихме събитието с над половин дузина цивилен протестни походи, манифестации, и демонстрации в столицата. Бедни, слаби и безпомощни български гласоподаватели и данъкоплатци “за ” и “против ” своите ръководещи – Вашите ръководители, елате ни вижте! Та по тази причина си спомних с горест вярата от тези първи месеци на 2007 година
Властта несъмнено не пропусна да показва одобреното си дебелокожие и се опита да потуши колкото може от негодуванието по най-демократичния прочут метод – на едните пари, на други неуважение. И билбордове за всички от сърце! За западняците – цветя и рози, и класическа музика!
Как едно факелно шествие пред НДК не се сети някой да му спретне, мозъкът ми не побира!? Щеше да е изцяло в артистичния жанр на ръководещите. С колажа на европейските комисари, подредени на терасата най-отгоре, и 30 метрови флагове на Европейски Съюз, спускащи се по стените. Патриарх Неофит с кръста в ръка, паралелно до премиера Борисов със сребриста пожарникарска каска и маркуч на рамо, водят колоните факлоносци. “Одата на насладата ” дъни с цялостна мощ от рупорите на “Гражданска отбрана ” над цяла София. Смогът над града е разчистен, с цел да се вижда осветената в синьо и жълто остаряла телевизионна кула на “Копитото ”. И заря като артилерийска подготовка – три часа. На европейците нямаше да им се има вяра – обезпечена страст за цялостен живот! Не съм сигурен кой би следвало да се нагърби с сходно безумство, само че изпуснаха момента – при сдаването на председателството в края юни ще е доста горещо за факелни ществия. Освен в случай че не закарат еврокомисарите “на море ” – “на планина ” е пожароопасно.
Но стига сме профанизирали. Поемането от България на ротационното председателство на Европейски Съюз ще сътвори, за първи и може би финален път у нас, действителна основа за изваждане на публичния спор от щраусовия седалник, в който е забит второ десетилетие. И едно почтено сравнение в идващите месеци на действителните проблеми, върху които разсъждават и позволяват страните в Европа, с блатната родна реалност, в която от духовна бедност се самонатъпкваме все по-дълбоко всяка последваща година, може да се окаже оня подтик към самочувствие на свободен, а не освободен народ, от което толкоз се нуждаем.
Разбира се, няма да стане от единствено себе си. И в случай че се случи, ще е резултат от голям брой гафове, конфузни обстановки, замазани или не излагации, и надълбоко съм уверен, купища провокации, с които да си запомним ние българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Но и които, в последна сметка, да задвижат най-сетне съществено диалога за краткосрочните и дълготрайните ни цели като общество, нация и страна.
Не ме разбирайте неправилно – не споделям, че би трябвало от всичко да разбираме или че наложително ще се изложим – нашите вътрешни проблеми са задоволително съществени, с цел да познаваме непознатите, нали!? А що се отнася до неизбежното излагане … нека да бъркам, само че то по този начин или другояче ще пристигна като разследване на предходната констатация.
Важното обаче са вероятностите, които ще има за съпоставяне и сравнение през тези шест месеци на жанр, методика, движение и отдаденост към работата сред нас и тези, които понякога ще идват да си движат делата от България – както от позиция на стотиците им сътрудници от българската държавна администрация, с които ще работят, по този начин и от тази на елементарните жители, с които ще взаимодействат по време на престоя си. Вярвайте, на последните да се огледат, залагам повече. Белким Ганьовците и Ганките от родния бранш на услугите се научат да се обличат и държат обичайно и с усмивка, когато ти вземат парите.
И като умозаключение
Председателството ще е и отлична опция за вкарване на водещите тематики от европейския дневен ред в българския обществен спор – последното ще е нелека задача поради на какво интелектуално равнище третират аудиторията си множеството електронни масмедии в България от над 20 години. Когато умишлено от мързел си приучил зрителите/избирателите на евтини дублажи и 500 думи речников ресурс, не е почтено да се цупиш на пликтоумието, което се генерира като резултат. Но за шест месеца все нещо ще се закачи, имам вяра. Хеле пък, в случай че стартират упоменатите масмедии и професионален образец да вземат от западните си сътрудници за език, държание и наложително равнище на обща просвета. Не крачка, а скок напред ще е. Защо пък не!
Спомнихте ли си в този момент за кое време приказвам? Нормално е да ви е неясно – тези четири месеца при започване на 2007 година с съображение бледнеят като спомен на фона на всичко, което се случи от този момент, като изгоди и загуби от това по какъв начин и до каква степен изобщо разбираме какво значи участието ни в Европейски Съюз. Но са един добър спомен. И в случай че се връщам към него, в този момент е поради претоварването последните седмици на общественото и медийно пространство с думата “председателство ”. Разбирайте, “Българското ” на Съвета на Европейския съюз.
Само ние го вършим по този начин. Хващаме се за една дума и започваме да си я повтаряме, до момента в който ни втръсне, без значение дали всеки знае защо приказва – от политиците и публицистите, до децата, учениците, и кака Ганка от баничарницата. И то да ни омръзне думата преди още интервалът на пустото председателство да е почнал. Но пък открихме събитието с над половин дузина цивилен протестни походи, манифестации, и демонстрации в столицата. Бедни, слаби и безпомощни български гласоподаватели и данъкоплатци “за ” и “против ” своите ръководещи – Вашите ръководители, елате ни вижте! Та по тази причина си спомних с горест вярата от тези първи месеци на 2007 година
Властта несъмнено не пропусна да показва одобреното си дебелокожие и се опита да потуши колкото може от негодуванието по най-демократичния прочут метод – на едните пари, на други неуважение. И билбордове за всички от сърце! За западняците – цветя и рози, и класическа музика!
Как едно факелно шествие пред НДК не се сети някой да му спретне, мозъкът ми не побира!? Щеше да е изцяло в артистичния жанр на ръководещите. С колажа на европейските комисари, подредени на терасата най-отгоре, и 30 метрови флагове на Европейски Съюз, спускащи се по стените. Патриарх Неофит с кръста в ръка, паралелно до премиера Борисов със сребриста пожарникарска каска и маркуч на рамо, водят колоните факлоносци. “Одата на насладата ” дъни с цялостна мощ от рупорите на “Гражданска отбрана ” над цяла София. Смогът над града е разчистен, с цел да се вижда осветената в синьо и жълто остаряла телевизионна кула на “Копитото ”. И заря като артилерийска подготовка – три часа. На европейците нямаше да им се има вяра – обезпечена страст за цялостен живот! Не съм сигурен кой би следвало да се нагърби с сходно безумство, само че изпуснаха момента – при сдаването на председателството в края юни ще е доста горещо за факелни ществия. Освен в случай че не закарат еврокомисарите “на море ” – “на планина ” е пожароопасно.
Но стига сме профанизирали. Поемането от България на ротационното председателство на Европейски Съюз ще сътвори, за първи и може би финален път у нас, действителна основа за изваждане на публичния спор от щраусовия седалник, в който е забит второ десетилетие. И едно почтено сравнение в идващите месеци на действителните проблеми, върху които разсъждават и позволяват страните в Европа, с блатната родна реалност, в която от духовна бедност се самонатъпкваме все по-дълбоко всяка последваща година, може да се окаже оня подтик към самочувствие на свободен, а не освободен народ, от което толкоз се нуждаем.
Разбира се, няма да стане от единствено себе си. И в случай че се случи, ще е резултат от голям брой гафове, конфузни обстановки, замазани или не излагации, и надълбоко съм уверен, купища провокации, с които да си запомним ние българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Но и които, в последна сметка, да задвижат най-сетне съществено диалога за краткосрочните и дълготрайните ни цели като общество, нация и страна.
Не ме разбирайте неправилно – не споделям, че би трябвало от всичко да разбираме или че наложително ще се изложим – нашите вътрешни проблеми са задоволително съществени, с цел да познаваме непознатите, нали!? А що се отнася до неизбежното излагане … нека да бъркам, само че то по този начин или другояче ще пристигна като разследване на предходната констатация.
Важното обаче са вероятностите, които ще има за съпоставяне и сравнение през тези шест месеци на жанр, методика, движение и отдаденост към работата сред нас и тези, които понякога ще идват да си движат делата от България – както от позиция на стотиците им сътрудници от българската държавна администрация, с които ще работят, по този начин и от тази на елементарните жители, с които ще взаимодействат по време на престоя си. Вярвайте, на последните да се огледат, залагам повече. Белким Ганьовците и Ганките от родния бранш на услугите се научат да се обличат и държат обичайно и с усмивка, когато ти вземат парите.
И като умозаключение
Председателството ще е и отлична опция за вкарване на водещите тематики от европейския дневен ред в българския обществен спор – последното ще е нелека задача поради на какво интелектуално равнище третират аудиторията си множеството електронни масмедии в България от над 20 години. Когато умишлено от мързел си приучил зрителите/избирателите на евтини дублажи и 500 думи речников ресурс, не е почтено да се цупиш на пликтоумието, което се генерира като резултат. Но за шест месеца все нещо ще се закачи, имам вяра. Хеле пък, в случай че стартират упоменатите масмедии и професионален образец да вземат от западните си сътрудници за език, държание и наложително равнище на обща просвета. Не крачка, а скок напред ще е. Защо пък не!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ