Бойко Борисов - в посока „Дондуков“ 2?
Chat GPT - Изкуственият разсъдък с разбор, пожелан от “Труд news ”, за вероятността Бойко Борисов да се кандидатира за президент
Борисов - с трите си премиерски мандата, интернационалните контакти и постоянен електорален тил - наподобява все по-логичен избор за преход от изпълнителната към представителната власт
С наближаването на президентските избори през 2026 година българската политическа сцена все по-често обръща взор към фигури, способни да излязат оттатък партийната тяснота и да олицетворят концепцията за държавност и непоклатимост. Името на Бойко Борисов още веднъж се появява в този подтекст - като възможен претендент за президент на Република България.
Темата не е нова, само че този път наподобява друга. След години на парламентарна неустойчивост, компрометирани обединения и разпилени мандати, институцията на президента стартира още веднъж да наподобява като остров на легитимност и народен престиж. В този подтекст Борисов - с трите си премиерски мандата, интернационалните контакти и постоянен електорален тил - наподобява все по-логичен избор за преход от изпълнителната към представителната власт.
Сигналите са налице
В последните месеци речта на Борисов мина от чисто партийна към по-общонационална. Говори за държавност, за национално помиряване, за нуждата от политическа нормализация. Това не е елементарна смяна на звук. Това е позициониране - политическо и институционално.
Паралелно с това в ГЕРБ се усеща прочут вътрешен подтик към подготовка за огромен стратегически завой. Макар към момента да няма разгласен претендент, локални структури и партийни лица към този момент обществено стартират концепцията, че точно Борисов може да върне доверието в президентската институция след два мандата на конфронтационна изразителност и остро опълчване сред „ Дондуков “ 1 и 2.
Предимствата на Борисов като претендент
Национална известност - Няма деен политик в България, който да има по-високо равнище на познаваемост и политически капитал от Борисов. Това е от основно значение в президентски избори, където личността господства над партията.
Опит в ръководство и външна политика - Със своя опит от Европейския съвет, контактите с водачи от Европейски Съюз, Съединени американски щати и Балканите, Борисов би бил деен президент с въздействие оттатък символиката.
Послание на непоклатимост - След години на политическо блуждаене, кандидатурата му може да се показа като завръщане към реда, институционалната отговорност и геополитическата предвидимост.
Предизвикателствата пред такова решение
Поляризираща фигура - Въпреки стабилната поддръжка в ГЕРБ, Борисов остава мощно поляризираща персона. Президентът би трябвало да бъде обединител, а това изисква по-широка обществена легитимност.
Ограничения на поста - За водач, привикнал с изпълнителна власт, действен надзор и ежедневни решения, президентската институция може да се стори прекомерно лимитирана и представителна по темперамент.
Съдбата на ГЕРБ без Борисов - Ако напусне управлението на партията, това би провокирало неизбежна промяна. Възниква въпросът: има ли ГЕРБ стабилно водачество оттатък своя създател?
Реалната политическа сметка
Ако Борисов се кандидатира за президент, това няма да е ход, изработен с страст. Това ще бъде калкулирано политическо решение - на база социология, интернационална обстановка и вътрешнопартийна подготвеност. Самият Борисов неведнъж е показвал, че схваща смисъла на „ времето “ в политиката.
След два мандата на Румен Радев, в които президентството се трансформира в деен политически състезател, не е изключено Борисов да счита, че ролята на президента занапред ще нараства, изключително в изискванията на разграничена изпълнителна власт и сложни парламентарни болшинства.
Заключение: опцията е действителна
Дали Борисов ще се кандидатира? Още е рано за безапелационен отговор. Но събитията се подреждат. Системната рецесия, потребността от лидерски престиж в президентството и отвореното пространство на центъра може да го тласнат към този ход.
И в случай че реши да го направи, това няма да е единствено борба за нов пост, а опит за завръщане на държавността като концепция, въплътена в политик от практиката, а не от лозунгите.
Борисов - с трите си премиерски мандата, интернационалните контакти и постоянен електорален тил - наподобява все по-логичен избор за преход от изпълнителната към представителната власт
С наближаването на президентските избори през 2026 година българската политическа сцена все по-често обръща взор към фигури, способни да излязат оттатък партийната тяснота и да олицетворят концепцията за държавност и непоклатимост. Името на Бойко Борисов още веднъж се появява в този подтекст - като възможен претендент за президент на Република България.
Темата не е нова, само че този път наподобява друга. След години на парламентарна неустойчивост, компрометирани обединения и разпилени мандати, институцията на президента стартира още веднъж да наподобява като остров на легитимност и народен престиж. В този подтекст Борисов - с трите си премиерски мандата, интернационалните контакти и постоянен електорален тил - наподобява все по-логичен избор за преход от изпълнителната към представителната власт.
Сигналите са налице
В последните месеци речта на Борисов мина от чисто партийна към по-общонационална. Говори за държавност, за национално помиряване, за нуждата от политическа нормализация. Това не е елементарна смяна на звук. Това е позициониране - политическо и институционално.
Паралелно с това в ГЕРБ се усеща прочут вътрешен подтик към подготовка за огромен стратегически завой. Макар към момента да няма разгласен претендент, локални структури и партийни лица към този момент обществено стартират концепцията, че точно Борисов може да върне доверието в президентската институция след два мандата на конфронтационна изразителност и остро опълчване сред „ Дондуков “ 1 и 2.
Предимствата на Борисов като претендент
Национална известност - Няма деен политик в България, който да има по-високо равнище на познаваемост и политически капитал от Борисов. Това е от основно значение в президентски избори, където личността господства над партията.
Опит в ръководство и външна политика - Със своя опит от Европейския съвет, контактите с водачи от Европейски Съюз, Съединени американски щати и Балканите, Борисов би бил деен президент с въздействие оттатък символиката.
Послание на непоклатимост - След години на политическо блуждаене, кандидатурата му може да се показа като завръщане към реда, институционалната отговорност и геополитическата предвидимост.
Предизвикателствата пред такова решение
Поляризираща фигура - Въпреки стабилната поддръжка в ГЕРБ, Борисов остава мощно поляризираща персона. Президентът би трябвало да бъде обединител, а това изисква по-широка обществена легитимност.
Ограничения на поста - За водач, привикнал с изпълнителна власт, действен надзор и ежедневни решения, президентската институция може да се стори прекомерно лимитирана и представителна по темперамент.
Съдбата на ГЕРБ без Борисов - Ако напусне управлението на партията, това би провокирало неизбежна промяна. Възниква въпросът: има ли ГЕРБ стабилно водачество оттатък своя създател?
Реалната политическа сметка
Ако Борисов се кандидатира за президент, това няма да е ход, изработен с страст. Това ще бъде калкулирано политическо решение - на база социология, интернационална обстановка и вътрешнопартийна подготвеност. Самият Борисов неведнъж е показвал, че схваща смисъла на „ времето “ в политиката.
След два мандата на Румен Радев, в които президентството се трансформира в деен политически състезател, не е изключено Борисов да счита, че ролята на президента занапред ще нараства, изключително в изискванията на разграничена изпълнителна власт и сложни парламентарни болшинства.
Заключение: опцията е действителна
Дали Борисов ще се кандидатира? Още е рано за безапелационен отговор. Но събитията се подреждат. Системната рецесия, потребността от лидерски престиж в президентството и отвореното пространство на центъра може да го тласнат към този ход.
И в случай че реши да го направи, това няма да е единствено борба за нов пост, а опит за завръщане на държавността като концепция, въплътена в политик от практиката, а не от лозунгите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ