Частните болници не следва да бъдат включвани в обхвата на Закона за обществените поръчки, според Българската болнична асоциация
Частните лечебни заведения не съставляват публично-правни организации, заради което не следва да бъдат включвани в обсега на Закона за публичните поръчки. Това декларират в отворено писмо от Българската болнична асоциация, изпратено до Европейската комисия, до Европейския парламент, до Народното събрание, до Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и до медиите. Отвореното писмо е във връзка (СЕС) по отношение на нарушаване на разпоредбите на Европейски Съюз за публичните поръчки.
Действащата формулировка в националния закон е изцяло съобразена с член 2, пар. 1, т. 4 от Директива 2014/24/ЕС и е доказана от Съд на Европейския съюз с Определение от 26 септември 2024 година по дело C-550/23. Съдът ясно акцентира правото на страните членки да приспособяват законодателството си съгласно спецификата на своята здравна система, допълват от асоциацията.
Съгласно трайната процедура на Съд на Европейския съюз, с цел да бъде даден индивид публичноправна организация, той не би трябвало да работи в изискванията на пазарна стопанска система. Частните лечебни заведения обаче действат като търговски сдружения, които поемат цялостен финансов риск; образуват резултат, надлежно загуба според от личната си дейност; получават средства от НЗОК като насрещно възнаграждение за осъществени услуги, а не като форма на бюджетна издръжка; имат голям брой източници на доходи, а не единствен обществен запас, показват още от болничната асоциация. Тази характерност е приета и от националните съдилища. В Решение №5915/2022 година Върховният административен съд приема, че частните лечебни заведения не се устоят от страната, а дават услуги на търговски принцип, заради което тяхната активност е пазарна и не носи белезите на потребности от общ интерес без индустриален или търговски темперамент.
Прилагането на Закона за публичните поръчки към частни лечебни заведения би довело до редица на практика и систематични проблеми, несъвместими с естеството им на пазарни оператори – закъснение и блокиране на снабдяването с лекарства и медицински произведения, несъразмерни тежести за субекти, които не получават бюджетно финансиране, парламентарен и систематичен проблем – интервенция в свободната стопанска самодейност, се показва в отвореното писмо.
Според Българската болнична асоциация, в случай че страната упорства за належащо да вкара спомагателни гаранции за бистрота, без да се изкривява правната рамка, това следва да стане посредством пропорционални механизми, каквито са централизиран търг на Министерството на здравеопазването за медицински произведения, условие за най-малко три съпоставими предложения, обществено оповестени. Тези принадлежности биха обезпечили бистрота без да постановат неупотребим и нездравословен режим като Закона за публичните поръчки, прибавиха от асоциацията. България разполага с безапелационни правни и в действителност причини да отбрани пред съда позицията, че частните лечебни заведения не попадат в категорията на публично-правните организации, което би било в полза на страната, на системата и на пациентите, показват още от асоциацията.
По-рано през днешния ден от желанието измененията в Закона за публичните поръчки, засягащи статута на частните лечебни заведения, да бъдат прегледани на второ четене. През май т. година депутатите одобриха на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните поръчки, импортиран от парламентарната група на „ Продължаваме промяната – Демократична България “. Промените плануват и частните лечебни заведения да купуват медикаменти след процедура по Закона за публичните поръчки.
Действащата формулировка в националния закон е изцяло съобразена с член 2, пар. 1, т. 4 от Директива 2014/24/ЕС и е доказана от Съд на Европейския съюз с Определение от 26 септември 2024 година по дело C-550/23. Съдът ясно акцентира правото на страните членки да приспособяват законодателството си съгласно спецификата на своята здравна система, допълват от асоциацията.
Съгласно трайната процедура на Съд на Европейския съюз, с цел да бъде даден индивид публичноправна организация, той не би трябвало да работи в изискванията на пазарна стопанска система. Частните лечебни заведения обаче действат като търговски сдружения, които поемат цялостен финансов риск; образуват резултат, надлежно загуба според от личната си дейност; получават средства от НЗОК като насрещно възнаграждение за осъществени услуги, а не като форма на бюджетна издръжка; имат голям брой източници на доходи, а не единствен обществен запас, показват още от болничната асоциация. Тази характерност е приета и от националните съдилища. В Решение №5915/2022 година Върховният административен съд приема, че частните лечебни заведения не се устоят от страната, а дават услуги на търговски принцип, заради което тяхната активност е пазарна и не носи белезите на потребности от общ интерес без индустриален или търговски темперамент.
Прилагането на Закона за публичните поръчки към частни лечебни заведения би довело до редица на практика и систематични проблеми, несъвместими с естеството им на пазарни оператори – закъснение и блокиране на снабдяването с лекарства и медицински произведения, несъразмерни тежести за субекти, които не получават бюджетно финансиране, парламентарен и систематичен проблем – интервенция в свободната стопанска самодейност, се показва в отвореното писмо.
Според Българската болнична асоциация, в случай че страната упорства за належащо да вкара спомагателни гаранции за бистрота, без да се изкривява правната рамка, това следва да стане посредством пропорционални механизми, каквито са централизиран търг на Министерството на здравеопазването за медицински произведения, условие за най-малко три съпоставими предложения, обществено оповестени. Тези принадлежности биха обезпечили бистрота без да постановат неупотребим и нездравословен режим като Закона за публичните поръчки, прибавиха от асоциацията. България разполага с безапелационни правни и в действителност причини да отбрани пред съда позицията, че частните лечебни заведения не попадат в категорията на публично-правните организации, което би било в полза на страната, на системата и на пациентите, показват още от асоциацията.
По-рано през днешния ден от желанието измененията в Закона за публичните поръчки, засягащи статута на частните лечебни заведения, да бъдат прегледани на второ четене. През май т. година депутатите одобриха на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните поръчки, импортиран от парламентарната група на „ Продължаваме промяната – Демократична България “. Промените плануват и частните лечебни заведения да купуват медикаменти след процедура по Закона за публичните поръчки.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ