Европейска отбрана - само там, където НАТО не иска
Част от тематиката Бъдещето на Европейски Съюз
Как да се ръководи миграцията
Реформите в Европейски Съюз няма по какъв начин да подминат общата политика към приемането и разпределянето на бежанци и мигранти
Новите проекти за еврото
Еврозоната може да има обособен бюджет, финансов министър и ЕВФ, само че в действителност няма да се промени съществено. И това е добре за България
Какво ще стане с Европейски Съюз след немските избори
Заедно с френския президент Еманюел Макрон Меркел ще стартира деликатни промени в еврозоната, защитата и финансите на съюза
Големите упоритости желаят и доста пари
Разнопосочните хрумвания за нови политики на Европейски Съюз ще окажат сериозен напън върху средствата, получавани от страни като България
Неизбежната канцлерка и нейният сътрудник
Решението на Меркел с кого да ръководи в четвъртия си мандат ще повлияе на промените в Европейски Съюз
Още по тематиката
Юмрукът на меката мощ
Различията в Европейския съюз ще попречат да се направи същинска обща войска, само че някаква по-голяма интеграция ще има.
27 май 2017
Енигмата " Тръмп "
Новоизбраният американски президент продължава да обърква света с спорни сигнали за своите стратегически планове
20 яну 2017
Малко желязо за глинените крайници на Европейски Съюз
В момента Европейски Съюз е боен исполин, само че действителната му мощ е незначителна
9 дек 2016
Една от най-често неправилно интерпретираните хрумвания, които валят в последната година от Брюксел и столиците на страните членки, е за така наречен Съюз за сигурност. Особено в евроскептична Англия той звучи като предвестител на бъдещата европейска войска, която ще набива крайник под синьото знаме с петнайсетте звезди и звуците на " Одата на насладата ".
" Добре, за какво не си създадем обща европейска войска. Какво по–просто от това ", даже си помечта преди няколко месеца българският министър председател Бойко Борисов.
Проблемът е, че няма нищо по-сложно от това. Ако със основаването на еврозоната – най-амбициозния план на страните членки до момента, те рискуваха да накърнят своите финанси, общата европейска войска действително би сложила под риск живота на техните жители. " В момента за нов защитителен съюз няма консенсус освен сред 27-те, няма даже сред Берлин и Париж ", споделя Даниел Киоейн от " Центъра за проучвания в региона на сигурността " в Цюрих.
На оръжие, еврократи
За обща европейска защита се приказва даже преди да бъде основан първообразът на днешния Европейски Съюз - Европейската общественост за въглища и стомана. Настоящата идея беше дефинирана от Европейската комисия още през 2014 година, само че едвам когато Германия и Франция заговориха на съществено през 2016 година дебатът се разгоря още веднъж. Двете страни оферират главно три неща: страните членки да обединят запаси, с цел да закупуват въоръжение по-ефективно, да могат да изпращат взаимно военни задачи в трети страни и тези, които желаят да си сътрудничат по-тясно, да могат да създадат това в границите на Европейски Съюз.
Повечето нови оферти в действителност могат да бъдат реализирани и без нови политики или начинания. Например взаимното основаване и закупуване на оръжие е остаряла процедура – от изтребителите " Ягуар ", " Торнадо " и " Тайфун ", през вертолетите " Тигър " и така нататък Новостта (или трикът, както биха определили евроскептиците) е, че тези политики ще станат общностни. Тоест ще се финансират от всички в Европейски Съюз.
Вече беше основан Европейският защитителен фонд, който ще черпи пари от европейския бюджет – нещо, което до неотдавна беше анатема. Във фонда са планувани 5.5 милиарда евро, въпреки че за тази година са планувани мизерните 25 млн. евро - дребна част от парите, които страните членки към този момент харчат за взаимни планове и сега. Важното е, че за финансиране могат да аплайват единствено групи страни. По-този метод Европейска комисия се надява да се спестят пари на страните членки, като се избягнат дублиращи стратегии, или закупуването на прекалено много и разнообразни оръжейни системи.
По-интересното в тази ситуация е, че водачите в отбранителната промишленост Германия и Франция (изключая напускащата Европейски Съюз Великобритания) осъзнават, че към този момент не могат да развиват съвременни оръжия единствено със лични сили и средства. Например появилите се при започване на новото хилядолетие европейски изтребители " Рафал " и " Тайфун " към този момент наподобяват остарели като идея спрямо американските им съперници и от новопоявяващите се китайски или съветски машини. Затова един от първите взаимни планове, който беше разгласен през лятото на тази година от френския президент Еманюел Макрон и немския канцлер Ангела Меркел, е за общоевропейски изтребител от пето потомство.
Рискът за България е, че тя мъчно ще може да се пребори за присъединяване в сходни планове. И до момента в който европейската отбранителна промишленост се интегрира, българската ще би трябвало да разчита на продължаващите спорове в Близкия изток. Подобни опасения към този момент бяха изказани от президента Румен Радев след срещата му с френския му сътрудник Макрон във Варна през август. Разбира се, не е изключена и кооперация сред източноевропейските страни, само че както сподели опитът с ремонта на съветските МиГ в Полша, това не е по никакъв начин елементарно.
Подобна е и обстановката с изпращането на задачи в чужбина. На доктрина, в случай че една задача се признае за общоевропейска, то всички страни членки, даже и да не вземат участие в нея, би трябвало да допринесат финансово (ако не сте чували за механизма " Атенѐ ", простено ви е). Това обаче не става. Вероятно Франция и Германия ще окажат напън върху източноевропейските страни тази обстановка да се промени, защото не може единствено те да носят тежестта на тези интервенции. Още повече че методът да се изпращат военни в Африка, с цел да се лимитира бежанската вълна към Европа, би трябвало да откри последователи както в Будапеща, по този начин и във Варшава.
Разбира се, във въздуха витаят доста повече хрумвания. Например преди малко учредения с самоувереност щаб със звучното име " Способността за обмисляне и осъществяване на военни интервенции " да се трансформира в действителна основна квартира на европейската защита. В момента щабът по-скоро наподобява на " кол-център ", както присмехулно го назовават английските медии. Той се състои от девет души, които и до момента са били на работа в постройката на Съвета на Европейски Съюз в Брюксел. Но на различен етаж.
Предпоставки за такова развиване има. В последните години визиите за заканите на европейците се сближиха – тероризъм и миграция са водещи, което допуска и общ отговор.
Но ще докара ли всичко това до обща войска – изрично не. Точно колкото енергийният съюз ще реализира идентични цени на газа за всички консуматори в страните, членки на Европейски Съюз, или пък колкото общественият съюз би направил приходите на германци и българи идентични, толкоз и Съюзът за сигурност ще реализира обща защита. Засега европейските сили в най-хубавия случай ще би трябвало да се задоволят с интервенции в Африка, а огромните закани ще би трябвало да бъдат оставени на НАТО.
Как да се ръководи миграцията
Реформите в Европейски Съюз няма по какъв начин да подминат общата политика към приемането и разпределянето на бежанци и мигранти
Новите проекти за еврото
Еврозоната може да има обособен бюджет, финансов министър и ЕВФ, само че в действителност няма да се промени съществено. И това е добре за България
Какво ще стане с Европейски Съюз след немските избори
Заедно с френския президент Еманюел Макрон Меркел ще стартира деликатни промени в еврозоната, защитата и финансите на съюза
Големите упоритости желаят и доста пари
Разнопосочните хрумвания за нови политики на Европейски Съюз ще окажат сериозен напън върху средствата, получавани от страни като България
Неизбежната канцлерка и нейният сътрудник
Решението на Меркел с кого да ръководи в четвъртия си мандат ще повлияе на промените в Европейски Съюз
Още по тематиката
Юмрукът на меката мощ
Различията в Европейския съюз ще попречат да се направи същинска обща войска, само че някаква по-голяма интеграция ще има.
27 май 2017
Енигмата " Тръмп "
Новоизбраният американски президент продължава да обърква света с спорни сигнали за своите стратегически планове
20 яну 2017
Малко желязо за глинените крайници на Европейски Съюз
В момента Европейски Съюз е боен исполин, само че действителната му мощ е незначителна
9 дек 2016
Една от най-често неправилно интерпретираните хрумвания, които валят в последната година от Брюксел и столиците на страните членки, е за така наречен Съюз за сигурност. Особено в евроскептична Англия той звучи като предвестител на бъдещата европейска войска, която ще набива крайник под синьото знаме с петнайсетте звезди и звуците на " Одата на насладата ".
" Добре, за какво не си създадем обща европейска войска. Какво по–просто от това ", даже си помечта преди няколко месеца българският министър председател Бойко Борисов.
Проблемът е, че няма нищо по-сложно от това. Ако със основаването на еврозоната – най-амбициозния план на страните членки до момента, те рискуваха да накърнят своите финанси, общата европейска войска действително би сложила под риск живота на техните жители. " В момента за нов защитителен съюз няма консенсус освен сред 27-те, няма даже сред Берлин и Париж ", споделя Даниел Киоейн от " Центъра за проучвания в региона на сигурността " в Цюрих.
На оръжие, еврократи
За обща европейска защита се приказва даже преди да бъде основан първообразът на днешния Европейски Съюз - Европейската общественост за въглища и стомана. Настоящата идея беше дефинирана от Европейската комисия още през 2014 година, само че едвам когато Германия и Франция заговориха на съществено през 2016 година дебатът се разгоря още веднъж. Двете страни оферират главно три неща: страните членки да обединят запаси, с цел да закупуват въоръжение по-ефективно, да могат да изпращат взаимно военни задачи в трети страни и тези, които желаят да си сътрудничат по-тясно, да могат да създадат това в границите на Европейски Съюз.
Повечето нови оферти в действителност могат да бъдат реализирани и без нови политики или начинания. Например взаимното основаване и закупуване на оръжие е остаряла процедура – от изтребителите " Ягуар ", " Торнадо " и " Тайфун ", през вертолетите " Тигър " и така нататък Новостта (или трикът, както биха определили евроскептиците) е, че тези политики ще станат общностни. Тоест ще се финансират от всички в Европейски Съюз.
Вече беше основан Европейският защитителен фонд, който ще черпи пари от европейския бюджет – нещо, което до неотдавна беше анатема. Във фонда са планувани 5.5 милиарда евро, въпреки че за тази година са планувани мизерните 25 млн. евро - дребна част от парите, които страните членки към този момент харчат за взаимни планове и сега. Важното е, че за финансиране могат да аплайват единствено групи страни. По-този метод Европейска комисия се надява да се спестят пари на страните членки, като се избягнат дублиращи стратегии, или закупуването на прекалено много и разнообразни оръжейни системи.
По-интересното в тази ситуация е, че водачите в отбранителната промишленост Германия и Франция (изключая напускащата Европейски Съюз Великобритания) осъзнават, че към този момент не могат да развиват съвременни оръжия единствено със лични сили и средства. Например появилите се при започване на новото хилядолетие европейски изтребители " Рафал " и " Тайфун " към този момент наподобяват остарели като идея спрямо американските им съперници и от новопоявяващите се китайски или съветски машини. Затова един от първите взаимни планове, който беше разгласен през лятото на тази година от френския президент Еманюел Макрон и немския канцлер Ангела Меркел, е за общоевропейски изтребител от пето потомство.
Рискът за България е, че тя мъчно ще може да се пребори за присъединяване в сходни планове. И до момента в който европейската отбранителна промишленост се интегрира, българската ще би трябвало да разчита на продължаващите спорове в Близкия изток. Подобни опасения към този момент бяха изказани от президента Румен Радев след срещата му с френския му сътрудник Макрон във Варна през август. Разбира се, не е изключена и кооперация сред източноевропейските страни, само че както сподели опитът с ремонта на съветските МиГ в Полша, това не е по никакъв начин елементарно.
Подобна е и обстановката с изпращането на задачи в чужбина. На доктрина, в случай че една задача се признае за общоевропейска, то всички страни членки, даже и да не вземат участие в нея, би трябвало да допринесат финансово (ако не сте чували за механизма " Атенѐ ", простено ви е). Това обаче не става. Вероятно Франция и Германия ще окажат напън върху източноевропейските страни тази обстановка да се промени, защото не може единствено те да носят тежестта на тези интервенции. Още повече че методът да се изпращат военни в Африка, с цел да се лимитира бежанската вълна към Европа, би трябвало да откри последователи както в Будапеща, по този начин и във Варшава.
Разбира се, във въздуха витаят доста повече хрумвания. Например преди малко учредения с самоувереност щаб със звучното име " Способността за обмисляне и осъществяване на военни интервенции " да се трансформира в действителна основна квартира на европейската защита. В момента щабът по-скоро наподобява на " кол-център ", както присмехулно го назовават английските медии. Той се състои от девет души, които и до момента са били на работа в постройката на Съвета на Европейски Съюз в Брюксел. Но на различен етаж.
Предпоставки за такова развиване има. В последните години визиите за заканите на европейците се сближиха – тероризъм и миграция са водещи, което допуска и общ отговор.
Но ще докара ли всичко това до обща войска – изрично не. Точно колкото енергийният съюз ще реализира идентични цени на газа за всички консуматори в страните, членки на Европейски Съюз, или пък колкото общественият съюз би направил приходите на германци и българи идентични, толкоз и Съюзът за сигурност ще реализира обща защита. Засега европейските сили в най-хубавия случай ще би трябвало да се задоволят с интервенции в Африка, а огромните закани ще би трябвало да бъдат оставени на НАТО.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ