Част от северното крило на стар сегмент от Националната художествена

Част от северното крило на остарял сегмент от Националната художествена академия (НХА) откъм ул. „ Оборище “ в София остава в историята.

Събарянето е в ход, а акцията провокира неодобрение и въпроси.

И в това няма изненада - не една или две исторически здания в центъра на столицата изчезнаха, оставени са да се разрушават, с цел да изчезнат, или образът им беше унищожен, вместо да бъдат реставрирани.

Често на тяхно място се появяват нови, които не пазят духа на града.

Актуалният случай, станал мотив за полемики, обаче наподобява по-различен.

Събарянето на част от постройка, която се употребява от НХА, в действителност е втори стадий от дълготраен план за реорганизация и уголемение на висшето учебно заведение.



фотография: Красимир Коцинов

Преди време в първия стадий от плана беше ремонтирана постройката на ъгъла на бул. " Васил Левски " и ул. " Оборище ".

Сега следва обновяване на прилежащите постройки по продължението на " Оборище " към катедралата " Св. Александър Невски ".



Идеята за цялостна реорганизация и уголемение на постройките на НХА е остаряла, само че върви постепенно.

Първият план е още от 2005 година, само че не е признат добре - съгласно него трябваше да реконструират и достроят общо 28 000 кв. м повърхност, в това число и част от съществуващи в този момент зелени зони към Академията.

Този вид е отритнат, а и няма задоволително финансиране за реализацията му.



Следва втори конкурс и нов утвърден план - 2016 година

Именно неговата реализация стартира в този момент - със събарянето на част от страда.

Той е много по-обран - с едвам 7900 кв. м застрояване, където и в този момент има здания.

И двата състезанието са извоювани от арх. Стефан Добрев и екипа му. Неговото студио стои и зад планове като " Сан Стефано Плаза " против централата на Българската национална телевизия в столичния център.

Там наред с модерния комплекс беше непокътната част от фасадата на остарялата пивоварна на братята Прошек.

Актуалният план за НХА предлага визия, която да си " приказва " с историческата постройка на висшето учебно заведение - тази на ъгъла на ул. " Шипка " и бул. " Васил Левски ", приключена през 1907 година

Тя е монумент на културата - за разлика от частта, която в този момент се събаря.



Част от демонтираната структура е разпозната от историци и преподаватели като оживял сегмент от художествено-занаятчийската изложбена зала, проектирана през 1937 година от арх. Виктория Ангелова-Винарова.

Тя е измежду най-изявените архитекти в България при започване на XX в. Независимо че проектира на доста места из страната, е очебийно софийски проектант.

Изложбената постройка, основана от Ангелова-Винарова, е съвсем изцяло разрушена при бомбардировките в София през януари 1944 година по време на Втората международна война. Запазената част след това е включена към университетския комплекс на НХА. Използвала се е за ателиета.

В формалната информация от НХА се показва, че реставрацията включва опазване на основното стълбище, сграфито на проф. Илия Илиев, вратите на скулптурните ателиета и истинските плочки от началото на XX век. Академията акцентира и нуждата от подсилване и адаптиране на постройката към модерни условия.

Проектът от 2016 година включва запазване на носещите фасадни стени, създаване на нови преградни структури, надстрояване с две равнища и прибавяне на нова информационна ос откъм ул. „ Оборище “.

За целия план има оповестена още през 2024 година и извоювана социална поръчка за осъществяване.

Според документите ремонтът и строителството ще костват малко под 16 млн. лева Има и определен реализатор - строителната компания е " Стреза " ЕООД, а срокът ѝ за работа е към 900 дни.

Началото на дейностите след години очакване беше и публично оповестено през юни - тогава социална реакция нямаше.

Тя се появи с багерите.

И с комплициране, че се осъществя планът от 2005 година,, а друг от 2016 година Визуализация на блогъра Боян Юруков, който следи застрояването на София и съумява да сигнализира за доста нередности, сподели вид за огромно застрояване, само че настоящ към 2005 година. Лидерът на " Спаси София " също направи отпратка към неактуалния план.

Културният управител Мартина Стефанова написа: „ Добре е, че Академията ще се уголемява, само че липсва обществена изясненост. Сградата, която се събаря, е от 1937 година и нейното унищожаване през юли няма по какъв начин да остане неусетно. “

Журналистката Йоанна Левиева-Сойър - щерка на художника Йоан Левиев, също разяснява протичащото се: „ Главната постройка (на НХА), която е монумент на културата, ще наподобява като джудже до новия размер. И в случай че отстраняваме част от постройката на Виктория Ангелова без възобновяване и без спор – това е проблем. “

В отговор заместник-кметът на регион „ Оборище “ Милена Алексиева съобщи, че се отстранява единствено западната част, която е в неприятно положение, до момента в който останалата конструкция ще бъде укрепена и надградена.

По думите ѝ планът е минал през всички нужни съгласувания с Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН), Министерството на културата и други способени органи.

Думите ѝ удостоверяват и документите по издаденото през 2024 година позволение за градеж за плана, подписан от основния проектант на София.

Не липсват ли реакции с противоположен знак, които съпоставят действителния план с това, което има сега на мястото за реорганизация и ремонт:

Очевидно неналичието на своевременен обществен спор поражда терзания – както за съответния случай, по този начин и в подтекста на одобрена процедура в България здания с архитектурна или културно-историческа стойност да бъдат разрушавани или печално трансформирани.