Асен Разцветников - приказният писател на нашето детство
Част от детските стихотворения и приказки, без които не можем, са тези на великия Ален Разцветников.
Той е от този вид създатели, които наложително би трябвало да четем понякога и като огромни.
Не за друго, а с цел да си спомним по какъв начин сме разбирали живота тогава и по какъв начин го разбираме в този момент.
Защото нищо не е по-важно от това по какъв начин си възприел света в детството, с цел да знаеш по какъв начин да го разбираш като възрастен.
В далечната 1924 година при редактора на списание „ Детска радост” Ран Босилек, идва млад и строен мъж, който носи няколко свои детски стихотворения.
Те са подписани с красивия псевдоним Разцветников. Щом ги прочита именитият публицист схваща, че на небосклона на българската детска литература е изгряла нова звезда. Това е Асен Разцветников.
Оттогава съвсем във всеки брой на списанието се появяват къси, само че завладяващи със своята богата изразност, благозвучност, шеговитост и необикновено възприятие за комизъм произведения от Асен Разцветников. Само за няколко години той става любим на хиляди български деца.
Асен Разцветников, псевдоним на Асен Петков Коларов, е роден на 2 ноември 1897 година в село Драганово, Великотърновско. Баща му е преподавател. Майка му – приета в селото певица – умира, когато момчето е едвам на четири години.
Втората му майка го обиква и отглежда като роден наследник. Тя му вдъхва обич към националните песни и приказки. Докато пасе бащините волове, той чете следващата брошура или пък рее взор в далечните върхове на Стара планина, а игривите звуци на глинената му окарина огласят простора.
Веднъж, когато играят на брега на река Янтра, Асен вижда по какъв начин пакостливо момче улучва с прашката си пойна птичка. Синът на учителя прогонва злосторника, погребва птичето и даже му прави „ паметник”, на който написва: „ Тук, под сухата тревичка, спи убита пойна птичка! А пееше тя за нас с чудния си сладостен глас.”
Така се ражда първото стихотворение на бъдещия огромен стихотворец. Асен Разцветников стартира да разгласява свои хумористични стихотворения за възрастни още като гимназист, само че защото не харесвал рожденото си име, още първите си стихове лирикът подписвал като Хенри Фей, Множко Гладнев, Кент, Пчела…
Thinkstock
Докато на хоризонта не се появява виновника за псевдонима му. Това е Райна Савова, млада учителка от родното му село, с която той се среща на една вечеринка, където тя му сервира една тава със сладки през 1918 година Двамата си дават обет в никакъв случай да не се свързват в фамилии, само че и в никакъв случай да не прекрачват прага на същинското другарство, защото и двамата са заболели от неизлечимата тогава белодробна туберкулоза. Една заран поетът отишъл блестящ при Райна и ѝ споделил: „ Измислих си псевдоним – Светлоструйников!”, а тя му отвърнала: „ Луд ли си? Я се чуй – струи от мене светлина! Голяма глупост… Разцветников! Това е твоето име!”.
Ето и една част от нещо негово, което вечно остава обичано наше:
Тръгнал кос
с дълъг нос
през гората
гол и необут.
Тупа крайник —
так-так-так,
като същ левент.
Ходил, ходил,
па се спрял,
три кола мухи изял,
тупнал крайник,
тръгнал отново —
бре-бре, че левент!
Thinkstock
Той е от този вид създатели, които наложително би трябвало да четем понякога и като огромни.
Не за друго, а с цел да си спомним по какъв начин сме разбирали живота тогава и по какъв начин го разбираме в този момент.
Защото нищо не е по-важно от това по какъв начин си възприел света в детството, с цел да знаеш по какъв начин да го разбираш като възрастен.
В далечната 1924 година при редактора на списание „ Детска радост” Ран Босилек, идва млад и строен мъж, който носи няколко свои детски стихотворения.
Те са подписани с красивия псевдоним Разцветников. Щом ги прочита именитият публицист схваща, че на небосклона на българската детска литература е изгряла нова звезда. Това е Асен Разцветников.
Оттогава съвсем във всеки брой на списанието се появяват къси, само че завладяващи със своята богата изразност, благозвучност, шеговитост и необикновено възприятие за комизъм произведения от Асен Разцветников. Само за няколко години той става любим на хиляди български деца.
Асен Разцветников, псевдоним на Асен Петков Коларов, е роден на 2 ноември 1897 година в село Драганово, Великотърновско. Баща му е преподавател. Майка му – приета в селото певица – умира, когато момчето е едвам на четири години.
Втората му майка го обиква и отглежда като роден наследник. Тя му вдъхва обич към националните песни и приказки. Докато пасе бащините волове, той чете следващата брошура или пък рее взор в далечните върхове на Стара планина, а игривите звуци на глинената му окарина огласят простора.
Веднъж, когато играят на брега на река Янтра, Асен вижда по какъв начин пакостливо момче улучва с прашката си пойна птичка. Синът на учителя прогонва злосторника, погребва птичето и даже му прави „ паметник”, на който написва: „ Тук, под сухата тревичка, спи убита пойна птичка! А пееше тя за нас с чудния си сладостен глас.”
Така се ражда първото стихотворение на бъдещия огромен стихотворец. Асен Разцветников стартира да разгласява свои хумористични стихотворения за възрастни още като гимназист, само че защото не харесвал рожденото си име, още първите си стихове лирикът подписвал като Хенри Фей, Множко Гладнев, Кент, Пчела…
Thinkstock Докато на хоризонта не се появява виновника за псевдонима му. Това е Райна Савова, млада учителка от родното му село, с която той се среща на една вечеринка, където тя му сервира една тава със сладки през 1918 година Двамата си дават обет в никакъв случай да не се свързват в фамилии, само че и в никакъв случай да не прекрачват прага на същинското другарство, защото и двамата са заболели от неизлечимата тогава белодробна туберкулоза. Една заран поетът отишъл блестящ при Райна и ѝ споделил: „ Измислих си псевдоним – Светлоструйников!”, а тя му отвърнала: „ Луд ли си? Я се чуй – струи от мене светлина! Голяма глупост… Разцветников! Това е твоето име!”.
Ето и една част от нещо негово, което вечно остава обичано наше:
Тръгнал кос
с дълъг нос
през гората
гол и необут.
Тупа крайник —
так-так-так,
като същ левент.
Ходил, ходил,
па се спрял,
три кола мухи изял,
тупнал крайник,
тръгнал отново —
бре-бре, че левент!
Thinkstock Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ