Ядрените оръжия не могат да се използват в ограничена степен
Часовникът на Страшния съд още веднъж приближи стрелките си към среднощ. Ядрената борба през днешния ден е по-близо, в сравнение с по време на Карибската рецесия. Между тези обстановки има огромна разлика не в интерес на актуалната.
Първо, водачите на нуклеарните сили от това време бяха доста по-отговорни хора, даже единствено тъй като те самите или участваха в най-ужасната война на човечеството по това време, или видяха следствията от нея със личните си очи. За сегашните европейски бюрократи и изключително за вашингтонските ястреби-либерали (самото комбиниране наподобява неуместно, само че все пак) това са единствено страници от учебниците по история, освен това многократно пренаписвани за сгода на момента.
Второ, по това време доминираше теорията за „ нуклеарната зима “, съгласно която размяната на нуклеарни удари означаваше обезпечено цялостно взаимно заличаване и необратими естествени бедствия, вследствие на които човечеството или щеше да изчезне изцяло, или да бъде захвърлено обратно във времето на мамутите. Сега тази доктрина се слага под въпрос и доста специалисти и военни към този момент не са доста шумни, само че започнаха да позволяват разнообразни разновидности за по този начин наречените лимитирани нуклеарни спорове и селективни удари с нуклеарни оръжия. Ядреният въпрос престана да бъде безусловно табу.
Ако си спомняте, преди няколко години НАТО и Съединени американски щати започнаха да разполагат осъвременени нуклеарни оръжия в Европа. Шумът беше необикновен. И доста ястреби, изключително в интернет, внезапно започнаха да приказват съществено за това, което е било под цялостна възбрана през всички следвоенни години - за теоретичната опция за целеустремено потребление на нуклеарни оръжия с понижена мощ. Разбира се, не става дума за мощни бойни глави на стратегически ракети, които могат да носят заряди до 500 килотона и да заличат 20 Хирошима едновременно, а за по този начин наречените дребни заряди - от 1 до 10 килотона, както и свръхмалките, от 0,1 до 1 килотона. При този сюжет страните от нуклеарния клуб неотложно ще придобият голямо преимущество пред всички, които се държат непристойно. Имаше единствено един колорит, който пречи. Суперсилите се намесват в съвсем всички районни спорове. И в случай че някой от тях се изкуши да удари някой азиатски крал с нуклеарен заряд, с цел да пречупи съпротивата му, тогава вероятността да нарани същински геополитически съперник е прекомерно висока. Невъзможно е да се планува какво ще последва. В случая с Украйна нещата са още по-лоши. Това е гъсто обитаема европейска територия, където освен ползите, само че и ресурсите на борещите се страни са преплетени, а вероятността да се засегне врага (не Украйна, тя към този момент не интересува никого) клони към 100%.
На 19 септември президентът Путин приказва за вероятното потребление на всевъзможен тип оръжие за отбрана на нашата територия. В близко бъдеще четири района на някогашна Украйна ще станат част от Руската федерация. Тоест Въоръжените сили на Украйна ще бъдат на територията на Русия. И ние ще защитим нашата територия. Това радикално трансформира политическата картина, а на Запад към този момент започнаха да приказват, че „ Путин е заречен да удари Украйна с нуклеарно оръжие “. Показателно е, че нито нашите политици, нито даже медиите заекват и дума за вероятно потребление на нуклеарно оръжие. Америка, както нормално, знае по-добре от нас какво ще вършим. Вероятно са сигурни, че сме мобилизирали 300 000 бойци, единствено с цел да ги изпратим да се пекат под нуклеарни гъби “.
Във всеки случай нервността, като непрестанно положение на американския естаблишмънт, не можеше да не се отрази в тяхната изразителност. Самият Блинкен, войнствено извивайки глас, сподели, че в случай че Русия употребява нуклеарно оръжие, Съединени американски щати ще я ударят в отговор. Но безшумно. Така да вземем за пример ще потопят целия ни Черноморски флот с неядрени „ Томахоук “. Да оставим настрани фантастичната " успеваемост " на тези „ томахавки “, показани в Сирия, когато стотици ракети летяха към сирийското военно летище и два часа след офанзивата самолетите още веднъж започнаха да летят оттова. Войнственият Блинкен някак не помни, че в отговор на това над Вашингтон ще завали, освен това не еквивалент на „ Томахоук “. Важното е, че американците не водят разговор с нас, а със себе си. Някои американци плашат личните си жители с съветски нуклеарни ракети от малкия екран, други американци първи дават отговор какво ще създадат. А от Русия гледат с нямо учудване тези превъзбудени господа.
Но да се върнем към хипотетичното потребление на тактическо нуклеарно оръжие в Украйна. Когато неспециалистите приказват за лимитираното потребление на тактическите нуклеарни оръжия, те най-често ги бъркат с ракетите със междинен и по-малък обхват. Тактическите нуклеарни оръжия са точно оръжията на бойното поле. Тоест още от самата дума " тактически " би трябвало да е ясно, че това е оръжие, благодарение на което се вземат решение тактически, а не стратегически задания. Това са свободно падащи авиационни бомби, артилерийски снаряди, противопехотни мини, портативни муниции вид раница. Американското устройство се назовава Mк-54 САДМ. Пакетът с гола бойна глава е 23 кила цилиндър. Мощност на заряда - от 10 до 1000 в тротилов еквивалент. В Съединени американски щати беше неразрешено да се вършат сходни раници, само че от 2008 година още веднъж са позволени. Някога, по време на нуклеарна неуравновесеност в Германия, по аутобаните бяха изкопани кладенци, където поставяха нуклеарни мини, ако съветските танкове минат по тях към Ламанша. Тоест всички тези неща с потенциал до килотон. За съпоставяне, Хирошима беше разрушена от 13 килотона бомба.
Но всичко това не е нищо повече от пожелателно мислене. Невъзможно е да се употребяват нуклеарни оръжия без най-голям риск от извеждане на местен спор или даже война на световно равнище. Ядрените оръжия остават оръжието на последния късмет. Или по-скоро оръжие за възмездие. Ядрените оръжия са страшни не сами по себе си, а заради вероятността от солиден ответен удар. Само вманиачен може да се надява, че може да изстреля пет ракети по Москва, Мурманск, Ню Йорк или Хюстън и да не се получат в отговор няколкостотин бойни глави с цялостна маса.
Понякога се споделя, че врагът може да удря единствено стратегически цели, а цивилното население надали ще пострада. О, добре. За угнетяване на съпротивата, да вземем за пример на Русия, ще е належащо да се унищожат командни пунктове, връзки и стратегически инфраструктурни уреди. Трудно мога да си показва по какъв начин Кремъл, Курчатовският институт, оборудванията в института „ Корольов “ могат да бъдат унищожени, тъй че „ популацията да не страда “. Плюс това ще би трябвало да се „ извадят от строя “ военни и нуклеарни уреди в цялата страна – Томск, Новосибирск, Екатеринбург, Калининград – всичко това са цели номер едно. Шахти и мобилни съоръжения в цялата страна. Какво е това " точково бомбардиране "? Това е пълноценна война на заличаване. И отговорът няма да се забави.
Съединени американски щати са също толкоз уязвими, а Европа още повече, заради гъстото си население. Като цяло Китай е " нападател самоубиец " в това отношение - по-голямата част от милиарда и половина поданици живеят един върху различен на източния бряг. Обезглавяването на Русия с един удар също няма да сработи. Гарант за това е системата " Периметър ", галено наричана на Запад " Мъртвешката ръка ". Ответен удар с всички налични сили ще има, даже в случай че цялото управление на страната и командването на армията ненадейно изчезнат. И никаква ПРО няма да ги избави - това е мираж и средство за бъркане в бюджета.
Хората са привикнали да показват нуклеарната война и нейните последствия от филми като " Терминатор " или " Лудия Макс ". Всъщност всичко е доста по-прозаично и по-страшно. Първо, нуклеарните супербомби могат да изтрият цели градове от лицето на земята, сега не са на въоръжение. Но това се изкупува от многочислените снаряди.
Второ, неспециалистът си показва нуклеарна война по този начин: изниква нуклеарна гъба, градът се трансформира в пламтящи руини, а шест месеца по-късно единствено кучета с две глави и орди от плъхове бродят измежду мрачните руини. Всичко това неверно. Ударната вълна даже на мощна бомба от няколкостотин килотона води до тежки пострадвания на човек на разстояние единствено 1,5 километра. В рамките на видимостта е. Това е обсег на стандартен патрон от картечница. А постройките в допълнение ще отслабят ударната вълна. Вярно е, че вторичните увреждащи фактори ще влязат в деяние под формата на пострадвания от срутващи се и горящи здания.
Няма потребност да кимаме към Хирошима - това е едноетажен град, състоящ се от леки здания от бамбукова хартия. Просто пламва като кибрит. А с цел да се унищожи мегаполис като Москва или Ню Йорк са нужни от 20 до 40 съвременни нуклеарни бойни глави. Но даже и освен това постройките са изцяло унищожени единствено в непосредствена непосредственост до епицентровете на детонациите. Повечето от къщите ще останат релативно непокътнати. Но това няма да помогне на оживелите. Проникващата радиация ще ги убие бързо и задоволително мъчително. И няма да има светещи мутанти със специфични качества. Това значи, че хората ще умират рано, а децата им ще се раждат слаби и нежизнеспособни.
Друга история на ужасите от Студената война е нуклеарната зима. Според учените това надали ще се случи. Ако има нещо, то ще бъде по-скоро нуклеарна есен и ще продължи единствено няколко години. Това значи ли, че човечеството ще оцелее? Най-вероятно да, само че ще бъде върнат обратно с няколкостотин години. Това се изяснява просто: ще бъдат наранени най-развитите райони на Земята, където е съсредоточен индустриалният и културният капацитет. Бушмените от Южна Африка и полинезийците нямат от какво да се опасяват.
По този метод, в случай че се изравним с киното, тогава картината ще бъде по-скоро като британския ефирен сериал „ Нишки “ или кино лентата „ На последния бряг “, който споделя за тихото и тъмно изгубване на цивилизацията в Австралия, оживяла след бедствието, само че обреченd.
Да, нуклеарната злополука няма да наподобява по този начин, както ни я показват. Но след неs единствено Нова Зеландия и Мадагаскар ще могат да се борят за купата на суперсили. Нашите водачи схващат това и по тази причина не вършат глупави и безотговорни изказвания пред обществото. Но дали Блинкен и Байдън разбираттова?
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Първо, водачите на нуклеарните сили от това време бяха доста по-отговорни хора, даже единствено тъй като те самите или участваха в най-ужасната война на човечеството по това време, или видяха следствията от нея със личните си очи. За сегашните европейски бюрократи и изключително за вашингтонските ястреби-либерали (самото комбиниране наподобява неуместно, само че все пак) това са единствено страници от учебниците по история, освен това многократно пренаписвани за сгода на момента.
Второ, по това време доминираше теорията за „ нуклеарната зима “, съгласно която размяната на нуклеарни удари означаваше обезпечено цялостно взаимно заличаване и необратими естествени бедствия, вследствие на които човечеството или щеше да изчезне изцяло, или да бъде захвърлено обратно във времето на мамутите. Сега тази доктрина се слага под въпрос и доста специалисти и военни към този момент не са доста шумни, само че започнаха да позволяват разнообразни разновидности за по този начин наречените лимитирани нуклеарни спорове и селективни удари с нуклеарни оръжия. Ядреният въпрос престана да бъде безусловно табу.
Ако си спомняте, преди няколко години НАТО и Съединени американски щати започнаха да разполагат осъвременени нуклеарни оръжия в Европа. Шумът беше необикновен. И доста ястреби, изключително в интернет, внезапно започнаха да приказват съществено за това, което е било под цялостна възбрана през всички следвоенни години - за теоретичната опция за целеустремено потребление на нуклеарни оръжия с понижена мощ. Разбира се, не става дума за мощни бойни глави на стратегически ракети, които могат да носят заряди до 500 килотона и да заличат 20 Хирошима едновременно, а за по този начин наречените дребни заряди - от 1 до 10 килотона, както и свръхмалките, от 0,1 до 1 килотона. При този сюжет страните от нуклеарния клуб неотложно ще придобият голямо преимущество пред всички, които се държат непристойно. Имаше единствено един колорит, който пречи. Суперсилите се намесват в съвсем всички районни спорове. И в случай че някой от тях се изкуши да удари някой азиатски крал с нуклеарен заряд, с цел да пречупи съпротивата му, тогава вероятността да нарани същински геополитически съперник е прекомерно висока. Невъзможно е да се планува какво ще последва. В случая с Украйна нещата са още по-лоши. Това е гъсто обитаема европейска територия, където освен ползите, само че и ресурсите на борещите се страни са преплетени, а вероятността да се засегне врага (не Украйна, тя към този момент не интересува никого) клони към 100%.
На 19 септември президентът Путин приказва за вероятното потребление на всевъзможен тип оръжие за отбрана на нашата територия. В близко бъдеще четири района на някогашна Украйна ще станат част от Руската федерация. Тоест Въоръжените сили на Украйна ще бъдат на територията на Русия. И ние ще защитим нашата територия. Това радикално трансформира политическата картина, а на Запад към този момент започнаха да приказват, че „ Путин е заречен да удари Украйна с нуклеарно оръжие “. Показателно е, че нито нашите политици, нито даже медиите заекват и дума за вероятно потребление на нуклеарно оръжие. Америка, както нормално, знае по-добре от нас какво ще вършим. Вероятно са сигурни, че сме мобилизирали 300 000 бойци, единствено с цел да ги изпратим да се пекат под нуклеарни гъби “.
Във всеки случай нервността, като непрестанно положение на американския естаблишмънт, не можеше да не се отрази в тяхната изразителност. Самият Блинкен, войнствено извивайки глас, сподели, че в случай че Русия употребява нуклеарно оръжие, Съединени американски щати ще я ударят в отговор. Но безшумно. Така да вземем за пример ще потопят целия ни Черноморски флот с неядрени „ Томахоук “. Да оставим настрани фантастичната " успеваемост " на тези „ томахавки “, показани в Сирия, когато стотици ракети летяха към сирийското военно летище и два часа след офанзивата самолетите още веднъж започнаха да летят оттова. Войнственият Блинкен някак не помни, че в отговор на това над Вашингтон ще завали, освен това не еквивалент на „ Томахоук “. Важното е, че американците не водят разговор с нас, а със себе си. Някои американци плашат личните си жители с съветски нуклеарни ракети от малкия екран, други американци първи дават отговор какво ще създадат. А от Русия гледат с нямо учудване тези превъзбудени господа.
Но да се върнем към хипотетичното потребление на тактическо нуклеарно оръжие в Украйна. Когато неспециалистите приказват за лимитираното потребление на тактическите нуклеарни оръжия, те най-често ги бъркат с ракетите със междинен и по-малък обхват. Тактическите нуклеарни оръжия са точно оръжията на бойното поле. Тоест още от самата дума " тактически " би трябвало да е ясно, че това е оръжие, благодарение на което се вземат решение тактически, а не стратегически задания. Това са свободно падащи авиационни бомби, артилерийски снаряди, противопехотни мини, портативни муниции вид раница. Американското устройство се назовава Mк-54 САДМ. Пакетът с гола бойна глава е 23 кила цилиндър. Мощност на заряда - от 10 до 1000 в тротилов еквивалент. В Съединени американски щати беше неразрешено да се вършат сходни раници, само че от 2008 година още веднъж са позволени. Някога, по време на нуклеарна неуравновесеност в Германия, по аутобаните бяха изкопани кладенци, където поставяха нуклеарни мини, ако съветските танкове минат по тях към Ламанша. Тоест всички тези неща с потенциал до килотон. За съпоставяне, Хирошима беше разрушена от 13 килотона бомба.
Но всичко това не е нищо повече от пожелателно мислене. Невъзможно е да се употребяват нуклеарни оръжия без най-голям риск от извеждане на местен спор или даже война на световно равнище. Ядрените оръжия остават оръжието на последния късмет. Или по-скоро оръжие за възмездие. Ядрените оръжия са страшни не сами по себе си, а заради вероятността от солиден ответен удар. Само вманиачен може да се надява, че може да изстреля пет ракети по Москва, Мурманск, Ню Йорк или Хюстън и да не се получат в отговор няколкостотин бойни глави с цялостна маса.
Понякога се споделя, че врагът може да удря единствено стратегически цели, а цивилното население надали ще пострада. О, добре. За угнетяване на съпротивата, да вземем за пример на Русия, ще е належащо да се унищожат командни пунктове, връзки и стратегически инфраструктурни уреди. Трудно мога да си показва по какъв начин Кремъл, Курчатовският институт, оборудванията в института „ Корольов “ могат да бъдат унищожени, тъй че „ популацията да не страда “. Плюс това ще би трябвало да се „ извадят от строя “ военни и нуклеарни уреди в цялата страна – Томск, Новосибирск, Екатеринбург, Калининград – всичко това са цели номер едно. Шахти и мобилни съоръжения в цялата страна. Какво е това " точково бомбардиране "? Това е пълноценна война на заличаване. И отговорът няма да се забави.
Съединени американски щати са също толкоз уязвими, а Европа още повече, заради гъстото си население. Като цяло Китай е " нападател самоубиец " в това отношение - по-голямата част от милиарда и половина поданици живеят един върху различен на източния бряг. Обезглавяването на Русия с един удар също няма да сработи. Гарант за това е системата " Периметър ", галено наричана на Запад " Мъртвешката ръка ". Ответен удар с всички налични сили ще има, даже в случай че цялото управление на страната и командването на армията ненадейно изчезнат. И никаква ПРО няма да ги избави - това е мираж и средство за бъркане в бюджета.
Хората са привикнали да показват нуклеарната война и нейните последствия от филми като " Терминатор " или " Лудия Макс ". Всъщност всичко е доста по-прозаично и по-страшно. Първо, нуклеарните супербомби могат да изтрият цели градове от лицето на земята, сега не са на въоръжение. Но това се изкупува от многочислените снаряди.
Второ, неспециалистът си показва нуклеарна война по този начин: изниква нуклеарна гъба, градът се трансформира в пламтящи руини, а шест месеца по-късно единствено кучета с две глави и орди от плъхове бродят измежду мрачните руини. Всичко това неверно. Ударната вълна даже на мощна бомба от няколкостотин килотона води до тежки пострадвания на човек на разстояние единствено 1,5 километра. В рамките на видимостта е. Това е обсег на стандартен патрон от картечница. А постройките в допълнение ще отслабят ударната вълна. Вярно е, че вторичните увреждащи фактори ще влязат в деяние под формата на пострадвания от срутващи се и горящи здания.
Няма потребност да кимаме към Хирошима - това е едноетажен град, състоящ се от леки здания от бамбукова хартия. Просто пламва като кибрит. А с цел да се унищожи мегаполис като Москва или Ню Йорк са нужни от 20 до 40 съвременни нуклеарни бойни глави. Но даже и освен това постройките са изцяло унищожени единствено в непосредствена непосредственост до епицентровете на детонациите. Повечето от къщите ще останат релативно непокътнати. Но това няма да помогне на оживелите. Проникващата радиация ще ги убие бързо и задоволително мъчително. И няма да има светещи мутанти със специфични качества. Това значи, че хората ще умират рано, а децата им ще се раждат слаби и нежизнеспособни.
Друга история на ужасите от Студената война е нуклеарната зима. Според учените това надали ще се случи. Ако има нещо, то ще бъде по-скоро нуклеарна есен и ще продължи единствено няколко години. Това значи ли, че човечеството ще оцелее? Най-вероятно да, само че ще бъде върнат обратно с няколкостотин години. Това се изяснява просто: ще бъдат наранени най-развитите райони на Земята, където е съсредоточен индустриалният и културният капацитет. Бушмените от Южна Африка и полинезийците нямат от какво да се опасяват.
По този метод, в случай че се изравним с киното, тогава картината ще бъде по-скоро като британския ефирен сериал „ Нишки “ или кино лентата „ На последния бряг “, който споделя за тихото и тъмно изгубване на цивилизацията в Австралия, оживяла след бедствието, само че обреченd.
Да, нуклеарната злополука няма да наподобява по този начин, както ни я показват. Но след неs единствено Нова Зеландия и Мадагаскар ще могат да се борят за купата на суперсили. Нашите водачи схващат това и по тази причина не вършат глупави и безотговорни изказвания пред обществото. Но дали Блинкен и Байдън разбираттова?
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ