Няма такава държава – има, ама се казва Туркменистан
Часът е девет без три минути, след залез, дисплеят на тв приемника демонстрира часовник, като че ли ще стартира “По света и у нас ”, а тя – емисията вести – в действителност стартира. Точно в девет, с издържана и раздвижена заставка в зелено, непокътнатото зелено на Туркменистан, на сцената има глас зад кадър, а в кадър е президентът-икона на Туркменистан.
Снимка: Константин Вълков
Тръгва тийзър на първите три вести, които – естествено – са свързани с Гурбангули Бердимухамедов, уважаемият президент. Две разяснения – преди името му постоянно се прецизира, че е “уважаем ”, а незабавно след името се ръкопляска, без значение дали е в края или средата на изречението. Не бурно, само че със съответното отношение.
Оказа се, че през днешния ден „ уважаемият “ е провел разширена среща с министрите от кабинета, на която всички стоят прави и записват неговите директиви в зелени тетрадки със зелени писалки, до момента в който той седи в комфортно кресло зад обшит в златно фолио преносим компютър. След това (или преди това) е карал колело в туристическа зона Аваза, целият в бяло – бели маратонки, бял панталон с борд и бял поло-шърт. А за похлупак е провел някакви срещи с чужденци, забравих кои – мъж и жена, по мотив Първи каспийски стопански конгрес, който стартира на следващия ден, неделя, във въпросната туристическа зона Аваза. Заради този конгрес сме в Туркменистан, отразяваме визитата на премиера Бойко Борисов.
Снимка: Константин Вълков-->
Зоната е едно от “чудесата ” на Туркменистан, бутафорен летен парадайс пар ексаланс. Аваза е летен курорт без летовници. В хотелите, които явно са въодушевени от Дубай, всичко е лъснато до искра, само че разкази на почиващи чужденци потвърждават моите впечатления – в множеството от стаите човешки крайник стъпва за първи път.
Снимка: Константин Вълков
Каспийско море, което в действителност е затворено море, безотточно, е студено и солено, не чак приятно за плуване, да не приказваме, че наоколо има рафинерия, което вгорчава удоволствието. За да стигнете до Аваза, в случай че по някакво непреодолимо и необичайно предпочитание ви се почива тъкмо там, кацате в 70-хилядното градче Туркменбаши на десетина километра от курорта.
Снимка: Константин Вълков
Снимка: Константин Вълков
Пътят от града до Аваза би могъл да бъде обект на обособен роман – нова автомагистрала, сребристи светофари, улични лампи с орнаменти и низ от дървета с поливни системи; защото към пътя се ширнала пустиня, не вирее нищо. Разбира се, въпросните дървета с поливни системи също не виреят и постоянно умират, тъй като вятърът брули мощно, слънцето е безпощадно, а почвата не се поддава на каквито и да е поливни системи и човешки старания. През стотина метра има по едно момче, говорещо по телефона, облечено в тениска и панталон, спретнато, което носи и радиостанция, това са така наречен “люди гуляет ”: всичко друго, само че не и елементарни хора. Тук-таме са скупчени повече, за почит, с костюми и бели ризи.
Снимка: Константин Вълков
Ако въпреки всичко търсите елементарни хора, вероятно единствените, които ще видите са дамите, почистващи автобусните спирки в курорта. Спирките блестят, въоръжени са с съвременни лед екрани, които демонстрират температурата, времето до идващия рейс и всякакви други недотам забавни неща. Автобуси има, празни, само че те въртят на ненужен ход, животът е прелестен, хора по улиците няма, като под “няма ” разбирайте няма нито един човек. Desert rose.
Снимка: Константин Вълков
Снимка: Константин Вълков
По груби планове курорт Аваза коства към 2 милиарда лв., а неналичието на интерес към него не стопира уважаемия Гурбангули Бердимухамедов да го развива. Изкуствен канал с лодки, нови хотели, нови увеселителни паркове, нова спортна зала, нов конгресен център. Белият мрамор господства както и в столицата Ашгабад, а италианците вероятно честват непрестанно и пеят канцонетно и фалцетно и всячески “la vita e bella ”. Туркменистан е най-големият вносител на италиански мрамор в света.
Снимка: Константин Вълков
Гурбангули Бердимухамедов е сегашен президент на Туркменистан, в този момент на 62 години. Има четири деца. Бивш министър на опазването на здравето, персонален доктор и ортодонт на предходния водач на страната Сапармурад Ниязов.
Самият Ниязов е диктаторът на диктаторите, застава отпред на страната след отделянето й от Съветския съюз на 27 октомври 1991 година. Самообявил се за “туркменбаши ”, водач на всички туркменци, Ниязов е деспот от върховен ешалон, който прави „ чудеса “, до момента в който е на власт. Ниязов е руско отроче, руски гражданин, руски артикул, надскочил проектите на господаря. Назначен е за първи секретар на локалната комунистическата партия през 1985 година от Горбачов.
Снимка: Константин Вълков
Твърде е евентуално да сте чували най-малко за някои от безкрайните му изстъпления, до момента в който доминира в страната. Дори и да не сте чували за Ниязов, той още живее в мозъците на хората – забележим е отвред, ликът му се появява от стени и калкани, а кръстовища и площади са осеяни с негови златни скулптури. Ключова скулптура е “Арката на неутралността ”, издигната през 1998 година, позлатена, издържана съвсем в действителен растеж. За да е целуната от слънцето, както би трябвало, арката се въртяла напълно постепенно, с цел да може слънчевите лъчи да озаряват лика на Ниязов. Когато актуалният президент Гурбангули Бердимухамедов демонтирал статуята след гибелта на Ниязов, хората си помислили, че слънцето ще озари и тях, че идва време обикновено, че ерата на поклонението свършва, но уви. След известно време позлатеният Ниязов се появил отново, качен на фундамент, по-висок и по-внушителен отпреди.
Снимка: Константин Вълков
Самият Ниязов, самоопределил се за президент “до живот ”, се развихрял по всички фронтове – от смяна имената на месеците и дните (за да може някои от тях да съответстват с имената на членовете на фамилията му) до възбрана на опера и балет, както и радио в колата, тъй като по какъв начин по този начин ще шофирате и слушате радио по едно и също време. Когато през 1997 година претърпял сърдечен удар и се наложило да спре да пуши, Ниязов автоматизирано забранил на министрите и държавните чиновници да пушат. За утешение на масите, Ниязов оповестил, че до 2030 година никой няма да заплаща сметки за ток и газ (доскоро това важеше, само че Бердимухамедов вкара възнаграждение на такса ползване, заради влошеното икономическо положение на страната). За похлупак – жителите не можело да имат златни пломби (вероятно под въздействие на самия Бердимухамедов, ортодонт все пак).
Снимка: Константин Вълков
Ниязов написал и книга, с цел да е картината цялостна. Трудът му, след като междувременно затворил библиотеките в припадък на ненавист към писателите, се изучавал в учебно заведение, държал се изпит върху него и въобще бил нещо като формалната библия на страната. Въпросната книга, Рухнама, освен се знаела наизуст, само че всяко образователно занимание заран започвало с нея. Навярно се употребила и като приказка за лека нощ, кой знае.
След опита за ликвидиране на Ниязов през 2002 година, режимът се стегнал и репресивните ограничения нараснали стремително. Дори телефонните диалози се ограничавали, какво остава за полети в чужбина, достъп до Интернет. Дори тези дни, години по-късно, интензивно се приказва, че има негласна възбрана млади мъже на възраст до 30 години да пътуват със аероплан отвън страната, защото са зачестили бягствата. Простете, неотдавна нараснали възрастта до 40 години, за всеки случай.
Снимка: Константин Вълков
Когато ние идваме в страната, въоръжени с телефонно самообладание и телефонна подготвеност за рестрикции, в действителност откриваме, че рестриктивните мерки са по-големи от предстоящото. Малко са уеб страниците, които работят, за обществени мрежи и дума не може да става. Освен това, споделят ни, понякога, до момента в който сме на Първия каспийски стопански конгрес, примката ще бъде разхлабена, така че да сме щастливи. Дори за минута се появява Фейсбук, след това разумно изчезва.
Снимка: Константин Вълков
Снимка: Константин Вълков
Към нас е прикрепена млада дама, служителка на външното им министерство; един юноша, чиновник на някакво друго министерство и асистентка на дамата, евентуално стажант. Сблъсъкът сред нас ескалира още в първите часове на „ взаимните ни пътувания “, когато заявяваме, че излизаме с такси до града – очевидно дамата е инструктирана да прави всичко допустимо това да не се случва. А градът, заспалият пристанищен Туркменбаши, който се намира на десетина минути от курорта, е наведен в цялостна форумна подготвеност – измазани са стените на старите постройки; издигнати са високи пана, с цел да закрият по-бедните къщи и е обезпечена цялостна видимост към новите здания и многобройните детски площадки, инсталирани по продължение на пътя, по който минават формалните рейсове на делегатите, участващи във форума. Толкова детски площадки надали има и на ревю за детски площадки, само че тук, в крайните елементи на Туркменбаши, на път за пристанището, стоят необезпокоявани, непокътнати, неизползвани.
Снимка: Константин Вълков
За да стигнеш до града ти трябват локални пари, манати, един лев е еднакъв на два маната, естествено в нашия хотел никой не обменя манати. Естествено, в случай че повикаме такси, няма по какъв начин да платим с долари или с евро, тъй като таксиметровите водачи не одобряват задгранична валута. Закон. Да не приказваме, че биха ни откарали до курорта, само че няма да има кой да ни върне, защото курортът е затворен. И по този начин нататък.
Снимка: Константин Вълков
В лобито на хотела, в който единствено ние сме посетители, има какви ли не забавни персонажи от вида “люди гуляет ” – един с риза, различен със спортни облекла, трети си гледа в телефона, четвърти снове сред нас, пети пуши цигара извън.
Снимка: Константин Вълков
“Вечеряйте тук, храната е хубава, сготвено е, ” споделят ни, до момента в който ние настояваме да вечеряме на открито.
“Не ви съветваме, няма рейсове след 10 вечерта, такситата може и да не ви върнат, “ натъртват, до момента в който ние отново настояваме.
“Горе има и чорба, има вкусни неща. Бира има насреща в бара. ”
Местната бира в действителност е насреща в един запустял бар, отворен особено за нас. Барманът твърди, че има и водка, въпреки да не се вижда нито водка, нито бира.
Когато поръчваме бира, той се шмугва някъде и по-късно идва с едно черно найлоново пликче, в което има бири. Гушнал е бутилките с ръце. Радостно афишира цена от 25 маната, това е ситуацията. Дванадесет лв..
Снимка: Константин Вълков
Плажът на открито е запустял, уважаемият президент е наредил още на 5 август да се опразни курорта, само че няма и чадъри, няма шезлонги, няма и малко доказателство, че някой е летувал тук, почивал, изтягал се, плувал. Възможно е курортът да се цялостни в някакви моменти; дамата, работеща в Министерството на външните работи твърди, че почиват тук с мъжа си, само че по-скоро не ми се има вяра. Повечето фамилии вървят на отмора в Турция – заможните, несъмнено. Там е и по-евтино. Дванадесет лв. за бира?
Снимка: Константин Вълков
Хрумва ми, че мога да се отдръпва с чаша бира и да прочета от книгите на президента, това би било висшо курортно наслаждение.
Снимка: Константин Вълков
Уважаемият нов президент, за разлика от предшественика си Ниязов, написа доста книги, а освен една; написа, та дим се подвига. Успявам да се сдобия с една от книгите му, които не че се мъчно налични, само че въпреки всичко – нито книжарница има наоколо, нито виждам метод да се отскубна от строгата милиционерска прегръдка и да диря такава. В една от стаите, готови за срещи на форума, има негови книги, една по-малко – надали ще се забележи. Тежкото издание е “Turkmenistan – heart of the great silk road ” и явно показва “истинската ” история на страната. Представена преди две години, книгата е “връх на полиграфическото изкуство и е предопределена за необятен кръг читатели. ” Прибирам я прилежно в багажа си.
Снимка: Константин Вълков
Господин президентът има много книги, в действителност много, а на скорошно разпределяне на награди за най-хубави книги в Туркменистан, което се назовава “Изкуството на книгата ”, неговите произведения обрали премиите. Безапелационно. Това запознат съм уебсайт, който е отворен и зарежда бързо.
Гурбангули Бердимухамедов, да не останете с неправилно усещане, не е единствено създател на книги, той също по този начин пее (често по малкия екран се показват записи на негови визити в звукозаписно студио). Свири и на музикални принадлежности. Когато не язди някой от конете си, кара колело. Когато не се вози на някоя от колите си, може да бъде забелязан на яхтата си, акостирала близо до хотела ни, на брега на Каспийско море. Да се вижда отсякъде. Президентската яхта е горделивост за страната, въпреки уважаемият Бердимухамедов да желал “като на Абрамович ”, само че за зла орис каналите на Каспийско море са негодни за такава лодка, та се наложило по-малка. “По-малката ” е 59-метрова Benetti, подобаваща за 12 посетители и 15-членен екипаж. Когато получил яхтата като “подарък ” от съветската газова компания “Итера ”, президентът толкоз се зарадвал, че провел съвещание на министрите на борда. Но макар безусловните преимущества на яхтата, съществуването на хеликоптерна площадка даже, тя е едвам една трета от дължината на тази на Абрамович. Навярно по тази причина уважаемият президент на Туркменистан употребявал лодката все по-рядко.
Снимка: Константин Вълков
На идната заран, неделя, след първа нощ на брега на Каспийско море в празния хотел Hasyl, ставаме рано, поради “изключителните ограничения за сигурност ”. Телефонът алармира в пет и половина, закуската е от шест, а незабавно по-късно тръгваме за Туркменбаши – градчето, където ще бъде първата част от Каспийския стопански конгрес, наречена “Международна каспийска галерия за новаторски технологии и туркменска Сахра – 2019г. ” Въпросната новаторска галерия в действителност съставлява хале, в което са ситуирани щандове на страните-участници, сред които Узбекистан, Азербайджан, Русия, Иран, Казахстан и домакините Туркменистан. В съседство – щандове за хранителни артикули. Консерви, колбаси, пресни плодове, а директно до тях и автомобилно ревю, където са всички от Mercedes до Lada. Навън има хеликоптер, селскостопанска техника и прелестни гледки от новото пристанище на града, намерено неотдавна, лъснато и блестящо, бутафорен трик за слисване на масите.
Снимка: Константин Вълков
По време на пътуването от Аваза до пристанището на Туркменбаши обстановката е като предходния ден – рейсовете на делегацията ни не срещат и една кола, по улиците няма хора, с изключение на по един регулировчик на кръстовище, което по този начин или другояче е празно. Светофарите работят, жилищните здания са със спуснати завеси и гледката е по-скоро сюрреалистична, кино. Когато в далечината се виждат хора, двама-трима, не можеш да прецениш дали са естествени поданици на Туркменбаши или нови служители на реда и регулировчици, свързани с това да изчистят оптимално мястото. Оказва се, че са от нашите момчета, “люди гуляет ”.
Пристанището в Туркменбаши, намерено предходната година, е строено в продължение на пет години, на стойност съвсем три милиарда лв.. Не излиза наяве по какъв начин тъкмо изолираният Туркменистан (има години, в които в страната едвам влизат по 4-5 хиляди чужденци, какво остава за благоприятни условия за карго-товари) ще се трансформира в карго-хъб, единственият късмет за някаква търговия е Китай. Пристанището има и пътнически терминал, може да приема по 300 хиляди пасажери годишно. Досущ като новото летище в столицата Ашгабад, което има годишен потенциал от 17 милиона пасажери, но в действителност стои празно.
Туркменистан е исторически обвързван с Китай още от времето на “Пътя на коприната ”, а днешните връзки с китайците в действителност обезпечават съществуването на Туркменистан като страна. След като Русия стопира да купува газ преди няколко години, Туркменистан пренасочва експорта си извънредно към Китай. Към днешна дата Туркменистан изнася сред 30 и 40 милиарда кубически метра газ за Китай през газопровода “Централна Азия – Китай ”, издигнат с пари на китайците. През 2009 Китай даде заем от 3 милиарда $ на Туркменистан за създаване на самия газопровод и изследване на газовите залежи. Внимание – като резултат от това огромна част от днешните доходи от продажбата на газ на Китай отиват за покриване на този заем. Номерът на китайката. Каквото остане в Туркменистан, в случай че въобще остане, се харчи за мегаломанските планове на уважаемия президент. Хм.
Снимка: Константин Вълков
Преди няколко месеца бе обявено, че Русия възобновява замразените доставки на газ от Туркменистан. Добра вест за страната. И въпреки да се приказва, че контрактуваната цена е “обидно ниска ”, за Туркменистан е значимо да има още един клиент. В миг, когато неофициални изночници твърдят, че в Туркменистан – на книга четвъртата страна в света по газови залежи – има към 70 % безработни и хора се редят за брашно, пазаруването на газ от Русия би могло да стабилизира обстановката. В допълнение към това цените на природен газ претърпяха спад, което се отрази тежко. Бездомните се усилват, заетостта на мраморните и скъпи комплекси в столицата е оскъдна (единствено държавни чиновници могат да си разрешат апартамент и то против пожизнен заем). Малцина са обезщетените за градежа на новите мегаломански планове – мраморните здания са на мястото на остарели хрушчовки (блокове от по пет етажа, строени не изключително добре през 60-те и 70-те години на предишния век), а когато съборят жилището ти не получаваш обезщетение.
Снимка: Константин Вълков
Същият следобяд по малкия екран дават репортажи за осъществяване на проекти – преизпълнение на жътвата, преизпълнение на брането на памук. Добивите се повишават, повишават се и други неща. Цените на зеленчуците в Туркменистан – едно кило домати към този момент е 2,50 лева; чушките са по три лева; краставиците по лев и 50. На две от бензиностанциите в града бензин А-95 e 75 стотинки. Казват, че в градовете, които са по-близки до столицата, постоянно идват хора от огромния град, с цел да теглят пари от банкоматите. Има дефицит на работещи такива в Ашгабад.
Докато сме в Туркменбаши и за известно време отварят по-широко достъпа до Интернет, с цел да могат публицистите да пратят материалите си, попадам на клюки за гибелта на президента на страната. Това, несъмнено, не е правилно – той е на форума и спи в прилежащия хотел. Вярно е обаче, че след усилването на тези клюки, контролът върху Интернет се е засилил.
Вместо достъп до Интернет, отивам да ревизира питателните качества на локалните пъпеши. Така се случва, че това е втората неделя на август, а всяка втора неделя на август е празник на пъпеша. Истински народен празник, одобрен с декрет, въведен още при властването на Сапармурад Ниязов. През вековете в страната са отглеждани към 400 типа пъпеши, този плод е значим за народа. Уцелих националния празник на пъпешите, само че с два месеца съм пропуснал националния празник на конете, който се организира през април. Пъпешите може доста да завиждат на конете. Вярно, че пъпешите си имат народен празник, само че пък конете си имат министерство. Министерство на конете.
Снимка: Константин Вълков
И с цел да бъде картинката цялостна, в един от вестниците, които са ситуирани в лоби-бара на хотела, виждам фотография на Гурбангули Бердимухамедов на кон. Но не жив президент и жив кон. Това е фотография на първата златна скулптура на уважаемия президент, ситуирана в столицата. Президент на кон. Отсечена от бронз и обгърната с 24-каратово злато, статуята свети на 20-метрова височина, сложена върху бял мраморен фундамент. Статуята е основана по избор на хората и “аз се вслушах в техния глас ”, споделя Гурбангули Бердимухамедов през 2014, когато стартира построяването й. След това се оглеждам и в лоби-бара виждам картини на коне и негова фотография, прелестен кадър на уважаемия президент. Дори се фотографирам до една от фотосите, става все по-нелепо. Междувременно разбирам, че неговата скулптура не се върти, с цел да улавя лъчите на слънцето, а в края на предходната година статуята на Ниязов също спряла да се върти. Уважаемият разпоредил по този начин.
На идващият ден, понеделник, е голямото официално разкриване на Първия каспийски конгрес, идва Дмитрий Медведев и всичко ще бъде наред. Яхтата на Бердимухамедов е още там, в морето няма никой, слънцето залязва с червеникав нюанс, а бирата в един от другите хотели към този момент е 50 маната. Двадесет и пет лв. за бира.
Колко хубаво.
Снимка: Константин Вълков Тръгва тийзър на първите три вести, които – естествено – са свързани с Гурбангули Бердимухамедов, уважаемият президент. Две разяснения – преди името му постоянно се прецизира, че е “уважаем ”, а незабавно след името се ръкопляска, без значение дали е в края или средата на изречението. Не бурно, само че със съответното отношение.
Оказа се, че през днешния ден „ уважаемият “ е провел разширена среща с министрите от кабинета, на която всички стоят прави и записват неговите директиви в зелени тетрадки със зелени писалки, до момента в който той седи в комфортно кресло зад обшит в златно фолио преносим компютър. След това (или преди това) е карал колело в туристическа зона Аваза, целият в бяло – бели маратонки, бял панталон с борд и бял поло-шърт. А за похлупак е провел някакви срещи с чужденци, забравих кои – мъж и жена, по мотив Първи каспийски стопански конгрес, който стартира на следващия ден, неделя, във въпросната туристическа зона Аваза. Заради този конгрес сме в Туркменистан, отразяваме визитата на премиера Бойко Борисов.
Снимка: Константин Вълков--> Зоната е едно от “чудесата ” на Туркменистан, бутафорен летен парадайс пар ексаланс. Аваза е летен курорт без летовници. В хотелите, които явно са въодушевени от Дубай, всичко е лъснато до искра, само че разкази на почиващи чужденци потвърждават моите впечатления – в множеството от стаите човешки крайник стъпва за първи път.
Снимка: Константин Вълков Каспийско море, което в действителност е затворено море, безотточно, е студено и солено, не чак приятно за плуване, да не приказваме, че наоколо има рафинерия, което вгорчава удоволствието. За да стигнете до Аваза, в случай че по някакво непреодолимо и необичайно предпочитание ви се почива тъкмо там, кацате в 70-хилядното градче Туркменбаши на десетина километра от курорта.
Снимка: Константин Вълков Снимка: Константин Вълков Пътят от града до Аваза би могъл да бъде обект на обособен роман – нова автомагистрала, сребристи светофари, улични лампи с орнаменти и низ от дървета с поливни системи; защото към пътя се ширнала пустиня, не вирее нищо. Разбира се, въпросните дървета с поливни системи също не виреят и постоянно умират, тъй като вятърът брули мощно, слънцето е безпощадно, а почвата не се поддава на каквито и да е поливни системи и човешки старания. През стотина метра има по едно момче, говорещо по телефона, облечено в тениска и панталон, спретнато, което носи и радиостанция, това са така наречен “люди гуляет ”: всичко друго, само че не и елементарни хора. Тук-таме са скупчени повече, за почит, с костюми и бели ризи.
Снимка: Константин Вълков Ако въпреки всичко търсите елементарни хора, вероятно единствените, които ще видите са дамите, почистващи автобусните спирки в курорта. Спирките блестят, въоръжени са с съвременни лед екрани, които демонстрират температурата, времето до идващия рейс и всякакви други недотам забавни неща. Автобуси има, празни, само че те въртят на ненужен ход, животът е прелестен, хора по улиците няма, като под “няма ” разбирайте няма нито един човек. Desert rose.
Снимка: Константин Вълков Снимка: Константин Вълков По груби планове курорт Аваза коства към 2 милиарда лв., а неналичието на интерес към него не стопира уважаемия Гурбангули Бердимухамедов да го развива. Изкуствен канал с лодки, нови хотели, нови увеселителни паркове, нова спортна зала, нов конгресен център. Белият мрамор господства както и в столицата Ашгабад, а италианците вероятно честват непрестанно и пеят канцонетно и фалцетно и всячески “la vita e bella ”. Туркменистан е най-големият вносител на италиански мрамор в света.
Снимка: Константин Вълков Гурбангули Бердимухамедов е сегашен президент на Туркменистан, в този момент на 62 години. Има четири деца. Бивш министър на опазването на здравето, персонален доктор и ортодонт на предходния водач на страната Сапармурад Ниязов.
Самият Ниязов е диктаторът на диктаторите, застава отпред на страната след отделянето й от Съветския съюз на 27 октомври 1991 година. Самообявил се за “туркменбаши ”, водач на всички туркменци, Ниязов е деспот от върховен ешалон, който прави „ чудеса “, до момента в който е на власт. Ниязов е руско отроче, руски гражданин, руски артикул, надскочил проектите на господаря. Назначен е за първи секретар на локалната комунистическата партия през 1985 година от Горбачов.
Снимка: Константин Вълков Твърде е евентуално да сте чували най-малко за някои от безкрайните му изстъпления, до момента в който доминира в страната. Дори и да не сте чували за Ниязов, той още живее в мозъците на хората – забележим е отвред, ликът му се появява от стени и калкани, а кръстовища и площади са осеяни с негови златни скулптури. Ключова скулптура е “Арката на неутралността ”, издигната през 1998 година, позлатена, издържана съвсем в действителен растеж. За да е целуната от слънцето, както би трябвало, арката се въртяла напълно постепенно, с цел да може слънчевите лъчи да озаряват лика на Ниязов. Когато актуалният президент Гурбангули Бердимухамедов демонтирал статуята след гибелта на Ниязов, хората си помислили, че слънцето ще озари и тях, че идва време обикновено, че ерата на поклонението свършва, но уви. След известно време позлатеният Ниязов се появил отново, качен на фундамент, по-висок и по-внушителен отпреди.
Снимка: Константин Вълков Самият Ниязов, самоопределил се за президент “до живот ”, се развихрял по всички фронтове – от смяна имената на месеците и дните (за да може някои от тях да съответстват с имената на членовете на фамилията му) до възбрана на опера и балет, както и радио в колата, тъй като по какъв начин по този начин ще шофирате и слушате радио по едно и също време. Когато през 1997 година претърпял сърдечен удар и се наложило да спре да пуши, Ниязов автоматизирано забранил на министрите и държавните чиновници да пушат. За утешение на масите, Ниязов оповестил, че до 2030 година никой няма да заплаща сметки за ток и газ (доскоро това важеше, само че Бердимухамедов вкара възнаграждение на такса ползване, заради влошеното икономическо положение на страната). За похлупак – жителите не можело да имат златни пломби (вероятно под въздействие на самия Бердимухамедов, ортодонт все пак).
Снимка: Константин Вълков Ниязов написал и книга, с цел да е картината цялостна. Трудът му, след като междувременно затворил библиотеките в припадък на ненавист към писателите, се изучавал в учебно заведение, държал се изпит върху него и въобще бил нещо като формалната библия на страната. Въпросната книга, Рухнама, освен се знаела наизуст, само че всяко образователно занимание заран започвало с нея. Навярно се употребила и като приказка за лека нощ, кой знае.
След опита за ликвидиране на Ниязов през 2002 година, режимът се стегнал и репресивните ограничения нараснали стремително. Дори телефонните диалози се ограничавали, какво остава за полети в чужбина, достъп до Интернет. Дори тези дни, години по-късно, интензивно се приказва, че има негласна възбрана млади мъже на възраст до 30 години да пътуват със аероплан отвън страната, защото са зачестили бягствата. Простете, неотдавна нараснали възрастта до 40 години, за всеки случай.
Снимка: Константин Вълков Когато ние идваме в страната, въоръжени с телефонно самообладание и телефонна подготвеност за рестрикции, в действителност откриваме, че рестриктивните мерки са по-големи от предстоящото. Малко са уеб страниците, които работят, за обществени мрежи и дума не може да става. Освен това, споделят ни, понякога, до момента в който сме на Първия каспийски стопански конгрес, примката ще бъде разхлабена, така че да сме щастливи. Дори за минута се появява Фейсбук, след това разумно изчезва.
Снимка: Константин Вълков Снимка: Константин Вълков Към нас е прикрепена млада дама, служителка на външното им министерство; един юноша, чиновник на някакво друго министерство и асистентка на дамата, евентуално стажант. Сблъсъкът сред нас ескалира още в първите часове на „ взаимните ни пътувания “, когато заявяваме, че излизаме с такси до града – очевидно дамата е инструктирана да прави всичко допустимо това да не се случва. А градът, заспалият пристанищен Туркменбаши, който се намира на десетина минути от курорта, е наведен в цялостна форумна подготвеност – измазани са стените на старите постройки; издигнати са високи пана, с цел да закрият по-бедните къщи и е обезпечена цялостна видимост към новите здания и многобройните детски площадки, инсталирани по продължение на пътя, по който минават формалните рейсове на делегатите, участващи във форума. Толкова детски площадки надали има и на ревю за детски площадки, само че тук, в крайните елементи на Туркменбаши, на път за пристанището, стоят необезпокоявани, непокътнати, неизползвани.
Снимка: Константин Вълков За да стигнеш до града ти трябват локални пари, манати, един лев е еднакъв на два маната, естествено в нашия хотел никой не обменя манати. Естествено, в случай че повикаме такси, няма по какъв начин да платим с долари или с евро, тъй като таксиметровите водачи не одобряват задгранична валута. Закон. Да не приказваме, че биха ни откарали до курорта, само че няма да има кой да ни върне, защото курортът е затворен. И по този начин нататък.
Снимка: Константин Вълков В лобито на хотела, в който единствено ние сме посетители, има какви ли не забавни персонажи от вида “люди гуляет ” – един с риза, различен със спортни облекла, трети си гледа в телефона, четвърти снове сред нас, пети пуши цигара извън.
Снимка: Константин Вълков “Вечеряйте тук, храната е хубава, сготвено е, ” споделят ни, до момента в който ние настояваме да вечеряме на открито.
“Не ви съветваме, няма рейсове след 10 вечерта, такситата може и да не ви върнат, “ натъртват, до момента в който ние отново настояваме.
“Горе има и чорба, има вкусни неща. Бира има насреща в бара. ”
Местната бира в действителност е насреща в един запустял бар, отворен особено за нас. Барманът твърди, че има и водка, въпреки да не се вижда нито водка, нито бира.
Когато поръчваме бира, той се шмугва някъде и по-късно идва с едно черно найлоново пликче, в което има бири. Гушнал е бутилките с ръце. Радостно афишира цена от 25 маната, това е ситуацията. Дванадесет лв..
Снимка: Константин Вълков Плажът на открито е запустял, уважаемият президент е наредил още на 5 август да се опразни курорта, само че няма и чадъри, няма шезлонги, няма и малко доказателство, че някой е летувал тук, почивал, изтягал се, плувал. Възможно е курортът да се цялостни в някакви моменти; дамата, работеща в Министерството на външните работи твърди, че почиват тук с мъжа си, само че по-скоро не ми се има вяра. Повечето фамилии вървят на отмора в Турция – заможните, несъмнено. Там е и по-евтино. Дванадесет лв. за бира?
Снимка: Константин Вълков Хрумва ми, че мога да се отдръпва с чаша бира и да прочета от книгите на президента, това би било висшо курортно наслаждение.
Снимка: Константин Вълков Уважаемият нов президент, за разлика от предшественика си Ниязов, написа доста книги, а освен една; написа, та дим се подвига. Успявам да се сдобия с една от книгите му, които не че се мъчно налични, само че въпреки всичко – нито книжарница има наоколо, нито виждам метод да се отскубна от строгата милиционерска прегръдка и да диря такава. В една от стаите, готови за срещи на форума, има негови книги, една по-малко – надали ще се забележи. Тежкото издание е “Turkmenistan – heart of the great silk road ” и явно показва “истинската ” история на страната. Представена преди две години, книгата е “връх на полиграфическото изкуство и е предопределена за необятен кръг читатели. ” Прибирам я прилежно в багажа си.
Снимка: Константин Вълков Господин президентът има много книги, в действителност много, а на скорошно разпределяне на награди за най-хубави книги в Туркменистан, което се назовава “Изкуството на книгата ”, неговите произведения обрали премиите. Безапелационно. Това запознат съм уебсайт, който е отворен и зарежда бързо.
Гурбангули Бердимухамедов, да не останете с неправилно усещане, не е единствено създател на книги, той също по този начин пее (често по малкия екран се показват записи на негови визити в звукозаписно студио). Свири и на музикални принадлежности. Когато не язди някой от конете си, кара колело. Когато не се вози на някоя от колите си, може да бъде забелязан на яхтата си, акостирала близо до хотела ни, на брега на Каспийско море. Да се вижда отсякъде. Президентската яхта е горделивост за страната, въпреки уважаемият Бердимухамедов да желал “като на Абрамович ”, само че за зла орис каналите на Каспийско море са негодни за такава лодка, та се наложило по-малка. “По-малката ” е 59-метрова Benetti, подобаваща за 12 посетители и 15-членен екипаж. Когато получил яхтата като “подарък ” от съветската газова компания “Итера ”, президентът толкоз се зарадвал, че провел съвещание на министрите на борда. Но макар безусловните преимущества на яхтата, съществуването на хеликоптерна площадка даже, тя е едвам една трета от дължината на тази на Абрамович. Навярно по тази причина уважаемият президент на Туркменистан употребявал лодката все по-рядко.
Снимка: Константин Вълков На идната заран, неделя, след първа нощ на брега на Каспийско море в празния хотел Hasyl, ставаме рано, поради “изключителните ограничения за сигурност ”. Телефонът алармира в пет и половина, закуската е от шест, а незабавно по-късно тръгваме за Туркменбаши – градчето, където ще бъде първата част от Каспийския стопански конгрес, наречена “Международна каспийска галерия за новаторски технологии и туркменска Сахра – 2019г. ” Въпросната новаторска галерия в действителност съставлява хале, в което са ситуирани щандове на страните-участници, сред които Узбекистан, Азербайджан, Русия, Иран, Казахстан и домакините Туркменистан. В съседство – щандове за хранителни артикули. Консерви, колбаси, пресни плодове, а директно до тях и автомобилно ревю, където са всички от Mercedes до Lada. Навън има хеликоптер, селскостопанска техника и прелестни гледки от новото пристанище на града, намерено неотдавна, лъснато и блестящо, бутафорен трик за слисване на масите.
Снимка: Константин Вълков По време на пътуването от Аваза до пристанището на Туркменбаши обстановката е като предходния ден – рейсовете на делегацията ни не срещат и една кола, по улиците няма хора, с изключение на по един регулировчик на кръстовище, което по този начин или другояче е празно. Светофарите работят, жилищните здания са със спуснати завеси и гледката е по-скоро сюрреалистична, кино. Когато в далечината се виждат хора, двама-трима, не можеш да прецениш дали са естествени поданици на Туркменбаши или нови служители на реда и регулировчици, свързани с това да изчистят оптимално мястото. Оказва се, че са от нашите момчета, “люди гуляет ”.
Пристанището в Туркменбаши, намерено предходната година, е строено в продължение на пет години, на стойност съвсем три милиарда лв.. Не излиза наяве по какъв начин тъкмо изолираният Туркменистан (има години, в които в страната едвам влизат по 4-5 хиляди чужденци, какво остава за благоприятни условия за карго-товари) ще се трансформира в карго-хъб, единственият късмет за някаква търговия е Китай. Пристанището има и пътнически терминал, може да приема по 300 хиляди пасажери годишно. Досущ като новото летище в столицата Ашгабад, което има годишен потенциал от 17 милиона пасажери, но в действителност стои празно.
Туркменистан е исторически обвързван с Китай още от времето на “Пътя на коприната ”, а днешните връзки с китайците в действителност обезпечават съществуването на Туркменистан като страна. След като Русия стопира да купува газ преди няколко години, Туркменистан пренасочва експорта си извънредно към Китай. Към днешна дата Туркменистан изнася сред 30 и 40 милиарда кубически метра газ за Китай през газопровода “Централна Азия – Китай ”, издигнат с пари на китайците. През 2009 Китай даде заем от 3 милиарда $ на Туркменистан за създаване на самия газопровод и изследване на газовите залежи. Внимание – като резултат от това огромна част от днешните доходи от продажбата на газ на Китай отиват за покриване на този заем. Номерът на китайката. Каквото остане в Туркменистан, в случай че въобще остане, се харчи за мегаломанските планове на уважаемия президент. Хм.
Снимка: Константин Вълков Преди няколко месеца бе обявено, че Русия възобновява замразените доставки на газ от Туркменистан. Добра вест за страната. И въпреки да се приказва, че контрактуваната цена е “обидно ниска ”, за Туркменистан е значимо да има още един клиент. В миг, когато неофициални изночници твърдят, че в Туркменистан – на книга четвъртата страна в света по газови залежи – има към 70 % безработни и хора се редят за брашно, пазаруването на газ от Русия би могло да стабилизира обстановката. В допълнение към това цените на природен газ претърпяха спад, което се отрази тежко. Бездомните се усилват, заетостта на мраморните и скъпи комплекси в столицата е оскъдна (единствено държавни чиновници могат да си разрешат апартамент и то против пожизнен заем). Малцина са обезщетените за градежа на новите мегаломански планове – мраморните здания са на мястото на остарели хрушчовки (блокове от по пет етажа, строени не изключително добре през 60-те и 70-те години на предишния век), а когато съборят жилището ти не получаваш обезщетение.
Снимка: Константин Вълков Същият следобяд по малкия екран дават репортажи за осъществяване на проекти – преизпълнение на жътвата, преизпълнение на брането на памук. Добивите се повишават, повишават се и други неща. Цените на зеленчуците в Туркменистан – едно кило домати към този момент е 2,50 лева; чушките са по три лева; краставиците по лев и 50. На две от бензиностанциите в града бензин А-95 e 75 стотинки. Казват, че в градовете, които са по-близки до столицата, постоянно идват хора от огромния град, с цел да теглят пари от банкоматите. Има дефицит на работещи такива в Ашгабад.
Докато сме в Туркменбаши и за известно време отварят по-широко достъпа до Интернет, с цел да могат публицистите да пратят материалите си, попадам на клюки за гибелта на президента на страната. Това, несъмнено, не е правилно – той е на форума и спи в прилежащия хотел. Вярно е обаче, че след усилването на тези клюки, контролът върху Интернет се е засилил.
Вместо достъп до Интернет, отивам да ревизира питателните качества на локалните пъпеши. Така се случва, че това е втората неделя на август, а всяка втора неделя на август е празник на пъпеша. Истински народен празник, одобрен с декрет, въведен още при властването на Сапармурад Ниязов. През вековете в страната са отглеждани към 400 типа пъпеши, този плод е значим за народа. Уцелих националния празник на пъпешите, само че с два месеца съм пропуснал националния празник на конете, който се организира през април. Пъпешите може доста да завиждат на конете. Вярно, че пъпешите си имат народен празник, само че пък конете си имат министерство. Министерство на конете.
Снимка: Константин Вълков И с цел да бъде картинката цялостна, в един от вестниците, които са ситуирани в лоби-бара на хотела, виждам фотография на Гурбангули Бердимухамедов на кон. Но не жив президент и жив кон. Това е фотография на първата златна скулптура на уважаемия президент, ситуирана в столицата. Президент на кон. Отсечена от бронз и обгърната с 24-каратово злато, статуята свети на 20-метрова височина, сложена върху бял мраморен фундамент. Статуята е основана по избор на хората и “аз се вслушах в техния глас ”, споделя Гурбангули Бердимухамедов през 2014, когато стартира построяването й. След това се оглеждам и в лоби-бара виждам картини на коне и негова фотография, прелестен кадър на уважаемия президент. Дори се фотографирам до една от фотосите, става все по-нелепо. Междувременно разбирам, че неговата скулптура не се върти, с цел да улавя лъчите на слънцето, а в края на предходната година статуята на Ниязов също спряла да се върти. Уважаемият разпоредил по този начин.
На идващият ден, понеделник, е голямото официално разкриване на Първия каспийски конгрес, идва Дмитрий Медведев и всичко ще бъде наред. Яхтата на Бердимухамедов е още там, в морето няма никой, слънцето залязва с червеникав нюанс, а бирата в един от другите хотели към този момент е 50 маната. Двадесет и пет лв. за бира.
Колко хубаво.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ