Посещение в японското царство на елените
Часът е 14:13 ч. в нетолкова безоблачен неделен ден. Седнала съм в комбини (бел. ред. - дребни денонощни магазини) и похапвам онигири (бел. ред. - оризов триъгълник, завит във водорасли, с заряд от риба, зеленчуци или слива умебоши), наслаждавайки се на гледката към намиращия се в съседство парк. Забелязвам обаче, че в единия завършек на тази картина се прокрадва едно светлокафяво леке, прошарено от бели точки, направени като че ли със размах на четка върху платно.
Оказва се, че това е група сърни и елени, които постепенно и грациозно стъпкват влажната зеленина и се разполагат върху нея. Необезпокоявани, те се чистят и излежават, други пасат, а минувачите ги заобикалят, без да им обръщат изключително внимание. И по този начин обядът ми продължава с мен, седейки в комбини, и сърните, лежешком в отсрещния градски парк.
Колкото и магическо да звучи, сходна панорама е повече от нормална за японския град Нара, където тези чифтокопитни обикалят свободно и може да бъдат забелязани даже в тунелите, водещи към метрото. Днес над 1000 свободно обикалящи сърни и елени притеглят туристи към своето царство Нара, тогавашна столица на Япония, където те биват поздравявани с поклони и шепи, цялостни с вкусни бисквити.
Храмът на благословията Кофуку-джи
Нара не може да се похвали с големи небостъргачи, футуристични пейзажи или изключително напреднали технологии, само че за сметка на това, градът крие в прегръдките си храмове и светилища, които са част от листата на Световното културно завещание на ЮНЕСКО.
Обиколката ми стартира с посещаване на храма Кофуку-джи – един от най-древните будистки храмове на Япония, над 1300-годишен културен и молитвен център. Името му се превежда като „ храма, от който извират благословии “. Това не е инцидентно – в хода на времето, Кофуку-джи бива погубен от поредност пожари, само че все пак впечатляващ брой скъпи будистки изображения и други културни артефакти се резервират цели и до ден-днешен са изложени там.
Обектът се състои от няколко здания, част от които носят в името си думата „ златна “, да вземем за пример Централна златна зала или Западна златна зала. Този термин се отнася за здания, чиято съществена функционалност е да приютява една или повече будистки икони. Тъй като тези облици нормално са позлатени, светлината от свещите и маслените лампи, поднасяни като блага, се отразява в телата им, карайки постройката да излъчва златист искра, който се съпоставя с будисткото обучение, озаряващо света със светлината на мъдростта.
В Централната златна зала се намира златна скулптура на историческия Буда, носещ японското име Шака Ньорай. Снимките вътре са неразрешени, по тази причина е значимо да се вгледате в детайлите, защото те ще ви разкрият значимо обръщение.
Така да вземем за пример в централната постройка дясната ръка на статуята е вдигната с длан към посетителя, до момента в който лявата е сложена върху скута ѝ. Това разположение не е инцидентно – в будизма разположението на ръцете носи значение, тъй като всеки жест разкрива съответно мисловно положение и канализира сила. Това несъмнено разположение цели да отстрани страха и да внесе утешение в човешките разум и душа.
Освен утешение, в гърдите на посетителя се прокрадва и още едно възприятие или по-скоро осъзнаване, че индивидът е една дребна точка във вселената, чиито избори обаче също носят своята тежест.
А по какъв начин да се отблагодарим за това чувство? Докато в шинто пляскането с ръце е метод да се „ призоват “ божествата, в будизма то има пресеклив резултат и носи какофония, нарушава молитвата. Затова в случай че посещавате будистки храм, най-добре е да се поклоните в символ на почитание и безшумно да допрете длани в безмълвна молитва.
Следваща спирка: Тодай-джи
Продължавайки разходката си със сърните в Нара, идната ми спирка е храмът Тодай-джи. Основан през интервала Нара (710-784), когато градът служи като столица на Япония, през днешния ден той е дом на Дайбуцу – или това е голяма скулптура на Буда, издигаща се на височина от към 15 метра. Според Националната организация за туризъм на Япония, били нужни към 2.6 млн. души, с цел да се построи статуята на Буда. Залата, в която тя се обитава, също е специфична – тя е избрана за национално богатство и през днешния ден е една от най-големите дървени зали в света.
Интересно е да се означи, че в началото структурата се издигала на височина от 88 метра, само че в процеса на реорганизация е била смалена до 57 метра в резултат на финансови усложнения.
Градина върху водата
В непосредственост до Тодай-джи се намира градина в обичаен японски жанр Исуйен. В превод, името на мястото значи „ градина, основана върху водата “, а повода за това е, че езерата ѝ се „ зареждат “ от река Йошикигава.
Важно е да се означи, че в японския обичаен дом градината не е обособен съставен елемент, а част от цялото. Тя не е парченце природа, тя е самата природа, за което свидетелства и флората, определена по този начин, че да откроява хубостта на всеки сезон.
Три основни детайла в градината са дървото, камъкът и водата. Подредбата им не е на инцидентен принцип – главната концепция е отдих, медитация и връзка с природата и божественото.
Същото се отнася и за дребните постройки за японска чаена гала. Тя не е просто развой на пиянство на чай, а е надълбоко духовно прекарване, коренящо се в дзен-будизма.
Церемонията е форма на медитация в придвижване, при която се търси положение на вътрешен мир и умишлено наличие сега. Тя пречиства мозъка и духа. Неслучайно входът за чаената къща е невисок и изисква навеждане – въпреки и за момент, по този начин всички стават равни, до момента в който въпреки това, това не разрешава на носещите оръжие да го вкарат скрито. То би трябвало да остане отвън рамките на стаята.
За посетителите, неговорещи японски, градината предлага гратис гид на британски език, за който не е нужна предварителна резервация. От него може да научите повече за определените растения, за разположението на дърветата, за чаените къщи и въобще за историята на Исуйен.
Значението на забавянето
Краткото ми еднодневно посещаване в Нара не ми разреши да видя всички хубости, които градът предлага. Въпреки това си потеглих с значим урок от града, а точно, че най-хубавите неща се виждат, когато човек забави темпото и сходно на сърните и елените стартира грациозно и търпеливо да се разхожда из градините на живота.
Едва тогава ще можем да се насладим на зеления цвят на дърветата, на шумоленето на реката или на умеенето, с което е издигната голямата скулптура на Буда. Или както гласи лозунгът на Нара:
Стара история, нови открития ",
тъй като да, градът има доста исторически обекти, само че има и съвременна страна, която си заслужава да бъде забелязана. А за какво това да не е мотив за вашето посещаване на японското царство на елените?
Япония пътешествия туристически обиколки градини Буда
Оказва се, че това е група сърни и елени, които постепенно и грациозно стъпкват влажната зеленина и се разполагат върху нея. Необезпокоявани, те се чистят и излежават, други пасат, а минувачите ги заобикалят, без да им обръщат изключително внимание. И по този начин обядът ми продължава с мен, седейки в комбини, и сърните, лежешком в отсрещния градски парк.
Колкото и магическо да звучи, сходна панорама е повече от нормална за японския град Нара, където тези чифтокопитни обикалят свободно и може да бъдат забелязани даже в тунелите, водещи към метрото. Днес над 1000 свободно обикалящи сърни и елени притеглят туристи към своето царство Нара, тогавашна столица на Япония, където те биват поздравявани с поклони и шепи, цялостни с вкусни бисквити.
Храмът на благословията Кофуку-джи
Нара не може да се похвали с големи небостъргачи, футуристични пейзажи или изключително напреднали технологии, само че за сметка на това, градът крие в прегръдките си храмове и светилища, които са част от листата на Световното културно завещание на ЮНЕСКО.
Обиколката ми стартира с посещаване на храма Кофуку-джи – един от най-древните будистки храмове на Япония, над 1300-годишен културен и молитвен център. Името му се превежда като „ храма, от който извират благословии “. Това не е инцидентно – в хода на времето, Кофуку-джи бива погубен от поредност пожари, само че все пак впечатляващ брой скъпи будистки изображения и други културни артефакти се резервират цели и до ден-днешен са изложени там.
Обектът се състои от няколко здания, част от които носят в името си думата „ златна “, да вземем за пример Централна златна зала или Западна златна зала. Този термин се отнася за здания, чиято съществена функционалност е да приютява една или повече будистки икони. Тъй като тези облици нормално са позлатени, светлината от свещите и маслените лампи, поднасяни като блага, се отразява в телата им, карайки постройката да излъчва златист искра, който се съпоставя с будисткото обучение, озаряващо света със светлината на мъдростта.
В Централната златна зала се намира златна скулптура на историческия Буда, носещ японското име Шака Ньорай. Снимките вътре са неразрешени, по тази причина е значимо да се вгледате в детайлите, защото те ще ви разкрият значимо обръщение.
Така да вземем за пример в централната постройка дясната ръка на статуята е вдигната с длан към посетителя, до момента в който лявата е сложена върху скута ѝ. Това разположение не е инцидентно – в будизма разположението на ръцете носи значение, тъй като всеки жест разкрива съответно мисловно положение и канализира сила. Това несъмнено разположение цели да отстрани страха и да внесе утешение в човешките разум и душа.
Освен утешение, в гърдите на посетителя се прокрадва и още едно възприятие или по-скоро осъзнаване, че индивидът е една дребна точка във вселената, чиито избори обаче също носят своята тежест.
А по какъв начин да се отблагодарим за това чувство? Докато в шинто пляскането с ръце е метод да се „ призоват “ божествата, в будизма то има пресеклив резултат и носи какофония, нарушава молитвата. Затова в случай че посещавате будистки храм, най-добре е да се поклоните в символ на почитание и безшумно да допрете длани в безмълвна молитва.
Следваща спирка: Тодай-джи
Продължавайки разходката си със сърните в Нара, идната ми спирка е храмът Тодай-джи. Основан през интервала Нара (710-784), когато градът служи като столица на Япония, през днешния ден той е дом на Дайбуцу – или това е голяма скулптура на Буда, издигаща се на височина от към 15 метра. Според Националната организация за туризъм на Япония, били нужни към 2.6 млн. души, с цел да се построи статуята на Буда. Залата, в която тя се обитава, също е специфична – тя е избрана за национално богатство и през днешния ден е една от най-големите дървени зали в света.
Интересно е да се означи, че в началото структурата се издигала на височина от 88 метра, само че в процеса на реорганизация е била смалена до 57 метра в резултат на финансови усложнения.
Градина върху водата
В непосредственост до Тодай-джи се намира градина в обичаен японски жанр Исуйен. В превод, името на мястото значи „ градина, основана върху водата “, а повода за това е, че езерата ѝ се „ зареждат “ от река Йошикигава.
Важно е да се означи, че в японския обичаен дом градината не е обособен съставен елемент, а част от цялото. Тя не е парченце природа, тя е самата природа, за което свидетелства и флората, определена по този начин, че да откроява хубостта на всеки сезон.
Три основни детайла в градината са дървото, камъкът и водата. Подредбата им не е на инцидентен принцип – главната концепция е отдих, медитация и връзка с природата и божественото.
Същото се отнася и за дребните постройки за японска чаена гала. Тя не е просто развой на пиянство на чай, а е надълбоко духовно прекарване, коренящо се в дзен-будизма.
Церемонията е форма на медитация в придвижване, при която се търси положение на вътрешен мир и умишлено наличие сега. Тя пречиства мозъка и духа. Неслучайно входът за чаената къща е невисок и изисква навеждане – въпреки и за момент, по този начин всички стават равни, до момента в който въпреки това, това не разрешава на носещите оръжие да го вкарат скрито. То би трябвало да остане отвън рамките на стаята.
За посетителите, неговорещи японски, градината предлага гратис гид на британски език, за който не е нужна предварителна резервация. От него може да научите повече за определените растения, за разположението на дърветата, за чаените къщи и въобще за историята на Исуйен.
Значението на забавянето
Краткото ми еднодневно посещаване в Нара не ми разреши да видя всички хубости, които градът предлага. Въпреки това си потеглих с значим урок от града, а точно, че най-хубавите неща се виждат, когато човек забави темпото и сходно на сърните и елените стартира грациозно и търпеливо да се разхожда из градините на живота.
Едва тогава ще можем да се насладим на зеления цвят на дърветата, на шумоленето на реката или на умеенето, с което е издигната голямата скулптура на Буда. Или както гласи лозунгът на Нара:
Стара история, нови открития ",
тъй като да, градът има доста исторически обекти, само че има и съвременна страна, която си заслужава да бъде забелязана. А за какво това да не е мотив за вашето посещаване на японското царство на елените?
Япония пътешествия туристически обиколки градини Буда
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ