Да преодолеем трафика в Пловдив с колело - колко струва и предпочитат ли го пловдивчани?
Час пик - загуба на време, псуване, клаксони. Общо взето такава е настоящата обстановката с трафика в Пловдив. И преди си беше зле, само че откогато ограничиха придвижването по основни булеварди поради поправки, ситуацията напълно се забатачи. Сега пловдивчани отделят доста повече време, с цел да стигнат до работа, а живеещите в кварталите „ Кючук Париж “ и „ Христо Смирненски “ прекарват най-малко 40 минути в трафика – един път заран и един път вечер.
Прочетете още
За да си визиите сериозността на обстановката ще кажем, че най-минималната загуба са нервите и времето. Съвсем различен въпрос е какъв е резултатът от всичките тези изгорели газове, отделяни от колите в тапите. А в случай че отделиме миг да анализирате, ще забележите, че във всичките тези коли - има по един до двама души.
Всичкият този транспортен безпорядък, който е погълнал Пловдив, може доста елементарно да бъде преодолян. Това няма да стане с новаторски способи, а в противен случай – с нещо просто и измислено преди десетилетия. Ако даже една трета от жителите зарежат транспорта на четири колела и вместо това се качат на две – незабавно ще се усети усъвършенстване . Всъщност подобрението ще бъде най-много за самите жители, предпочели различен транспорт. Този на велосипедите!
А дали пловдивчани ще изискат да се избавят от обстановката и ще се качат на колело?
За начало следва да споменем, че Пловдив разполага с една от по-добрите веломрежи в страната. Самата инфраструктура има доста пропуски и сериозна потребност от усъвършенстване, само че за тях ще ви разкажем по-късно. Въпреки минусите, градът е относително стилен и дава опцията да стигнеш до разнообразни точни за приблизително време от 10 до 20 минути. Примери – от Съдийски до бул. „ Васил Априлов “ лишава 10 минути. От „ Каменица 2 “ до Гребна база 20 минути. От „ Тракия “ до Капана – 25 минути. От „ Коматево “ до Центъра – 30-35 минути.
От друга страна, разноските, които ще би трябвало да отделите за този тип превоз, са незначителни. Особено съпоставени с тези, които водачите отделят след повишаване на горивата.
Ако към този момент разполагате с велосипед, то значи би трябвало да инвестирате двуцифрена сума за профилактика и ремонт. В случай обаче, че би трябвало занапред да закупите колело, то несъмнено ще би трябвало да отделите по-сериозна сума на фона на тези, с които се търгуваше преди години.
„ Инфлацията удари и нашия бранш. При някои колела, профилираните планински байкове да вземем за пример, цените скочиха с по 1000лв. Така колела, които костваха 4000, към този момент са 5000лв.. При градските колела също има нарастване, сред 10 и 30% “, споделя Иван, монтьор в магазин и сервиз за колела на бул. „ Мария Луиза “ в Пловдив.
Оказва се, с цел да се сдобиете с ново и качествено колело, ще би трябвало да отделите бюджет сред 1000 и 2000лв.. Затова и доста от потребителите избират да заложат на колела втора употреба, споделя Панайот – притежател на сервиз за ремонт и сглобяване на нови колела под тепетата. Такива има доста на пазара и цените за непокътнати и качествени стартират от 500-600лв.
„ В случай, че заложите на колело втора употреба, би трябвало да сте деликатни. Не се изкушавайте по такива, които костват 200лв., защото ще се наложи да инвестирате доста пари в ремонт по-късно “, поучава той. Много от неговите клиенти към този момент идват без избрани искания за цвят или модел на колело, а по-скоро към този момент разясняват с приоритет положителната цена.
Повлияха ли ремонтите и тежкият трафик върху разбирането на пловдивчани за различен превоз?
Проверка на TrafficNews демонстрира, че няма никакво усилване на интереса към пазаруване на нови или втора употреба колела. Дори доста по-добра опция в актуалната обстановка, карането на колело не се оказва желан вид за живеещите под тепетата.
От началото на годината досега продажбите са незначителни – освен това освен за огромни, само че и за детски колела. Това споделя пред медията ни Георги, притежател на магазин и сервиз за колела на бул. „ Христо Ботев “ в Пловдив. Локацията на магазина му разрешава да следи всеки ден засилващите се тапи, които заключват водачите в капан.
Макар усложнения трафик тази година Георги е продал не повече от десетина колела, множеството от тях за деца. Опитът му го е направил по-скептичен по отношение на приемането на „ западняшкия “ модел на велосипедиране, т.е. всеобщо потребление на колелото като главен прийом за напредване в градска среда:
„ Пловдив няма добра мрежа от велоалеи. Така нямам по какъв начин да създадем у хората културата на велосипедисти! Трябва да се почне от учебните заведения, лечебни заведения, пощи, институции – местата, на които пловдивчани вървят, с цел да обслужват ежедневни задължения. Тук има алейки от някъде, до някъде – нищо повече. И несъмнено, тапите ще бъдат огромни, няма по какъв начин да е другояче. Можеше да сме добре, само че нямаме воля. Освен това самите ръководещи режат опцията да възпитаме в пловдивчани просвета на колоездачи, когато не основават условия “, споделя Георги, до момента в който беседваме допустимо ли е скоро пловдивчани да погледнат на велосипеда като транспортно средство, а не такова за забавление.
„ Ремонтите в Пловдив няма да накарат пловдивчани да трансформират навиците си. Хората недоволстват, сърдят се, само че това няма да ги качи на колело. Българинът е привикнал даже до магазина да върви с колата си. Така няма да се променим “, заключва той.
Не на това мнение обаче е сътрудника му Панайот, за който споменахме по-рано. Той споделя, че последните години прекарва главно на колело, въпреки семейството му да разполага с няколко автомобила. Според него в последните години има смяна в навиците на пловдивчани и броя на колоездачите се е нараснал. Но не може да каже същото за последните няколко месеца, откогато поправки блокират улици и булеварди. Малцина са тези, които са прибягнали до ремонт на колелото си по това време от годината и това са главно хора в велосипедна просвета, които знаят че профилактика е по-добре да се направи отвън дейния велосезон.
Той обаче счита, че Пловдив разполага е прилична по положение мрежа от алеи. Отчита обаче потребността, тя да стига до повече местоположения в града и отвън него – изключително индустриални зони. Припомняме, че такова предложение към този момент е входирано на по самодейност на велосипедисти в Пловдив и региона. По него обаче към момента не е водено разискване от страна на градската управи и общинския съвет.
Повече за това къде Пловдив бърка в метода си да стимулира жителите да изберат различен метод на напредване, очаквайте в идната обява. В нея ще ви срещнем с българка, която от години живее в Лайпциг. Каква е разликата сред двата града, споделя тя!
Прочетете още
За да си визиите сериозността на обстановката ще кажем, че най-минималната загуба са нервите и времето. Съвсем различен въпрос е какъв е резултатът от всичките тези изгорели газове, отделяни от колите в тапите. А в случай че отделиме миг да анализирате, ще забележите, че във всичките тези коли - има по един до двама души.
Всичкият този транспортен безпорядък, който е погълнал Пловдив, може доста елементарно да бъде преодолян. Това няма да стане с новаторски способи, а в противен случай – с нещо просто и измислено преди десетилетия. Ако даже една трета от жителите зарежат транспорта на четири колела и вместо това се качат на две – незабавно ще се усети усъвършенстване . Всъщност подобрението ще бъде най-много за самите жители, предпочели различен транспорт. Този на велосипедите!
А дали пловдивчани ще изискат да се избавят от обстановката и ще се качат на колело?
За начало следва да споменем, че Пловдив разполага с една от по-добрите веломрежи в страната. Самата инфраструктура има доста пропуски и сериозна потребност от усъвършенстване, само че за тях ще ви разкажем по-късно. Въпреки минусите, градът е относително стилен и дава опцията да стигнеш до разнообразни точни за приблизително време от 10 до 20 минути. Примери – от Съдийски до бул. „ Васил Априлов “ лишава 10 минути. От „ Каменица 2 “ до Гребна база 20 минути. От „ Тракия “ до Капана – 25 минути. От „ Коматево “ до Центъра – 30-35 минути.
От друга страна, разноските, които ще би трябвало да отделите за този тип превоз, са незначителни. Особено съпоставени с тези, които водачите отделят след повишаване на горивата.
Ако към този момент разполагате с велосипед, то значи би трябвало да инвестирате двуцифрена сума за профилактика и ремонт. В случай обаче, че би трябвало занапред да закупите колело, то несъмнено ще би трябвало да отделите по-сериозна сума на фона на тези, с които се търгуваше преди години.
„ Инфлацията удари и нашия бранш. При някои колела, профилираните планински байкове да вземем за пример, цените скочиха с по 1000лв. Така колела, които костваха 4000, към този момент са 5000лв.. При градските колела също има нарастване, сред 10 и 30% “, споделя Иван, монтьор в магазин и сервиз за колела на бул. „ Мария Луиза “ в Пловдив.
Оказва се, с цел да се сдобиете с ново и качествено колело, ще би трябвало да отделите бюджет сред 1000 и 2000лв.. Затова и доста от потребителите избират да заложат на колела втора употреба, споделя Панайот – притежател на сервиз за ремонт и сглобяване на нови колела под тепетата. Такива има доста на пазара и цените за непокътнати и качествени стартират от 500-600лв.
„ В случай, че заложите на колело втора употреба, би трябвало да сте деликатни. Не се изкушавайте по такива, които костват 200лв., защото ще се наложи да инвестирате доста пари в ремонт по-късно “, поучава той. Много от неговите клиенти към този момент идват без избрани искания за цвят или модел на колело, а по-скоро към този момент разясняват с приоритет положителната цена.
Повлияха ли ремонтите и тежкият трафик върху разбирането на пловдивчани за различен превоз?
Проверка на TrafficNews демонстрира, че няма никакво усилване на интереса към пазаруване на нови или втора употреба колела. Дори доста по-добра опция в актуалната обстановка, карането на колело не се оказва желан вид за живеещите под тепетата.
От началото на годината досега продажбите са незначителни – освен това освен за огромни, само че и за детски колела. Това споделя пред медията ни Георги, притежател на магазин и сервиз за колела на бул. „ Христо Ботев “ в Пловдив. Локацията на магазина му разрешава да следи всеки ден засилващите се тапи, които заключват водачите в капан.
Макар усложнения трафик тази година Георги е продал не повече от десетина колела, множеството от тях за деца. Опитът му го е направил по-скептичен по отношение на приемането на „ западняшкия “ модел на велосипедиране, т.е. всеобщо потребление на колелото като главен прийом за напредване в градска среда:
„ Пловдив няма добра мрежа от велоалеи. Така нямам по какъв начин да създадем у хората културата на велосипедисти! Трябва да се почне от учебните заведения, лечебни заведения, пощи, институции – местата, на които пловдивчани вървят, с цел да обслужват ежедневни задължения. Тук има алейки от някъде, до някъде – нищо повече. И несъмнено, тапите ще бъдат огромни, няма по какъв начин да е другояче. Можеше да сме добре, само че нямаме воля. Освен това самите ръководещи режат опцията да възпитаме в пловдивчани просвета на колоездачи, когато не основават условия “, споделя Георги, до момента в който беседваме допустимо ли е скоро пловдивчани да погледнат на велосипеда като транспортно средство, а не такова за забавление.
„ Ремонтите в Пловдив няма да накарат пловдивчани да трансформират навиците си. Хората недоволстват, сърдят се, само че това няма да ги качи на колело. Българинът е привикнал даже до магазина да върви с колата си. Така няма да се променим “, заключва той.
Не на това мнение обаче е сътрудника му Панайот, за който споменахме по-рано. Той споделя, че последните години прекарва главно на колело, въпреки семейството му да разполага с няколко автомобила. Според него в последните години има смяна в навиците на пловдивчани и броя на колоездачите се е нараснал. Но не може да каже същото за последните няколко месеца, откогато поправки блокират улици и булеварди. Малцина са тези, които са прибягнали до ремонт на колелото си по това време от годината и това са главно хора в велосипедна просвета, които знаят че профилактика е по-добре да се направи отвън дейния велосезон.
Той обаче счита, че Пловдив разполага е прилична по положение мрежа от алеи. Отчита обаче потребността, тя да стига до повече местоположения в града и отвън него – изключително индустриални зони. Припомняме, че такова предложение към този момент е входирано на по самодейност на велосипедисти в Пловдив и региона. По него обаче към момента не е водено разискване от страна на градската управи и общинския съвет.
Повече за това къде Пловдив бърка в метода си да стимулира жителите да изберат различен метод на напредване, очаквайте в идната обява. В нея ще ви срещнем с българка, която от години живее в Лайпциг. Каква е разликата сред двата града, споделя тя!
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ