Почина поетът Чарлз Симич
Чарлз Симич, поетът, притежател на премията " Пулицър " за 1990 година, който възхищаваше критици и читатели с неповторимото си изкуство на лиризъм и спестовност, трагични прозрения и унищожителен комизъм, умря на 84-годишна възраст, съобщи АП.
Смъртта на Симич, стихотворец лауреат на Съединени американски щати в интервала 2007-2008 година, беше доказана в понеделник от изпълнителния редактор на издателска къща „ Алфред А. Нопф “ Дан Халперн. Той не даде незабавно спомагателни детайлности. Автор на десетки книги, Симич е класиран от мнозина като един от най-великите и най-оригиналните поети на своето време, който не е писал на британски до 20-те си години. Роден е в Белград, Югославия, а името му по рождение е Душан Симич (също срещано като Симик). Превеждан е и на български. Става американски жител през 1971 година, а две години по-късно стартира работа като учител в университета на Ню Хемпшир, където остава десетилетия наред. Неговата мрачна, само че комична вероятност е завършена частично от годините му на израстване във военновременна Югославия, което го кара да забележи, че „ Светът е остарял, постоянно е бил остарял. “ Стиховете му нормално бяха къси и остри, с изненадващи и от време на време внезапни промени в настроението и облиците, като че ли отразяващи жестокостта и произволността, с които бе привикнал от дребен.
Смъртта на Симич, стихотворец лауреат на Съединени американски щати в интервала 2007-2008 година, беше доказана в понеделник от изпълнителния редактор на издателска къща „ Алфред А. Нопф “ Дан Халперн. Той не даде незабавно спомагателни детайлности. Автор на десетки книги, Симич е класиран от мнозина като един от най-великите и най-оригиналните поети на своето време, който не е писал на британски до 20-те си години. Роден е в Белград, Югославия, а името му по рождение е Душан Симич (също срещано като Симик). Превеждан е и на български. Става американски жител през 1971 година, а две години по-късно стартира работа като учител в университета на Ню Хемпшир, където остава десетилетия наред. Неговата мрачна, само че комична вероятност е завършена частично от годините му на израстване във военновременна Югославия, което го кара да забележи, че „ Светът е остарял, постоянно е бил остарял. “ Стиховете му нормално бяха къси и остри, с изненадващи и от време на време внезапни промени в настроението и облиците, като че ли отразяващи жестокостта и произволността, с които бе привикнал от дребен.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ