Може да те глобят, вместо да ти платят. Отказа ли се София от парите по Плана за възстановявяне
Чакате доста пари до 2026 година На хартия написа, че сега получавате част номер четири от тези пари. Но в действителност може да не получите даже втората. И въобще може да не получите нищо повече. В това състояние е България, която може да не получи пари от Брюксел. Причината са изчезнали закони.
България може да загуби част или всички пари по втория транш от Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). Това се разбра в петък, 29 ноември, от на Европейската комисия (ЕК). Причината е, че депутатите в София не са приели редица основни законопроекти.
Сега страната има един месец да отговори на Европейска комисия, а по-късно да се опита да понижи вредите. Но специалисти споделят, че това едва ли ще стане. Причината: политиците са оставили средствата по проекта на назад във времето.
" За година и нещо огромна част от тези законопроекти не бяха признати. През това време имаше всевъзможни разнообразни обединения и болшинства, в които това можеше да се случи, само че не се случи ", споделя Атанас Пеканов , някогашен длъжностен вицепремиер по еврофондовете.
Цялото заплащане по втория транш е в размер на 653 млн. евро . Засега не е ясно какъв брой огромни ще са загубите.
„ Ако все още просто има заледяване на заплащане от втория транш, в действителност сред редовете може да се чете и предизвестие за целия оставащ запас, даже за част от към този момент получения “, споделя Петър Ганев , старши икономист в Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
През юли тази година някогашният финансов министър Асен Василев предизвести, че неприемането на четири ограничения може да коства на България 1 милиард лв.. Сега неизпълнените стадии и цели се оказват даже повече. Как се стигна дотук?
„ Накратко можем да кажем, че липсва политическа воля от една страна, вътрешно предпочитание от друга и заинтригуваност на обществото като цяло. И трите фактора сa отрицателни “, споделя правният специалист Иван Брегов .
Колко може да загуби България
" Не може да се каже с акуратност, само че това, което излезе предходната седмица, демонстрира, че има риск да бъдат изгубени всички пари ", споделя Атанас Пеканов .
България не е първата страна в Европейския съюз, чиито средства са замразени. Досега това се е случвало с още пет други страни – Белгия, Кипър, Италия, Испания и Литва, като четири от тях са съумели да се поправят в период и да получат парите.
„ В нашия случай нито една част от парите не беше освободена, което значи, че оценката за момента на Европейската комисия е, че представянето е толкоз незадоволително, че в общи линии целият втори транш е под риск “, споделя Пеканов.
Най-малката сума, която България може да загуби, е 266 млн. евро – това е финансовата промяна за неприемането на Пътната карта за климатична индиферентност, споделя министърката на финансите Людмила Петкова през септември.
Според отчета на Европейска комисия пътната карта е единствено една от неприетите ограничения. Общо става въпрос за осем „ основни “ стадия и една цел.
На този декор има специалисти, които считат, че даже е допустимо Европейска комисия да наложи санкции, ако глобата за неизпълнените промени по втория транш е прекомерно огромна.
„ Например в случай че три неизпълнени промени надвишат размера на настояването ни за второ заплащане от 653 млн. евро, тогава е допустимо да би трябвало да върнем част от към този момент получения запас “, споделя Петкова през септември.
Досега България е получила единствено един транш по ПВУ в размер на 1,37 милиарда евро през декември 2022 година В 2023 година страната подаде документите и за второто заплащане.
Кои закони липсват
Реформите, които липсват, са свързани – най-общо казано – с енергетиката и с битката с корупцията. За осъществяването им са нужни законодателни промени, които минават през Народното събрание.
След последните избори на 27 октомври то загуби седмици в на депутатите да изберат ръководител. Без работещ парламент не могат да се одобряват и никакви законодателни промени. А времето за осъществяване на дилемите тече.
Европейска комисия счита, че дотук не са изпълнени напълно или отчасти следните промени:
Законът за персоналния фалит;Промените в закона за лицата, подаващи сигнали за нередности;Правилата за избор на членове на антикорупционната комисия;Пътната карта за климатична индиферентност (свързана със затварянето на въглищните електроцентрали до 2038 г.);Либерализацията на пазара за електроенергия;Законовото стимулиране на производството на чиста сила и унищожаване на пречките за свързване с мрежата;Укрепването на потенциала на инспектората към Висшия правосъден съвет за битка с корупцията в правосъдната власт;Намаляването на каузи на публичните поръчки с един участник;Въвеждането на наложителна правосъдна медиация по някои цивилен и търговски разногласия.
България се ангажира да либерализира изцяло пазара за електрическа енергия, в това число за битовите консуматори, до края на 2023 година През ноември 2023 година това с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи. Впоследствие либерализацията беше отсрочена, като на това се опълчи само ПП-ДБ. Сега партиите желаят нова пролонгация.
В последния ден на предишното Народно събрание беше изработен и опит за приемането на две основни за ПВУ решения – пътната карта и решение, с което Електроенергийният систематичен оператор и " Булгартрансгаз " се отделят от структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ).
Опитът за гласоподаване от представители на „ Възраждане “ и „ ИТН “.
България също по този начин не съумя да одобри нужните антикорупционни промени, като не бяха определени нито нов ръководител, нито членове на новата антикорупционна комисия.
Страната има шест месеца, в които да понижи броя на изчезналите промени.
Иван Брегов споделя, че законопроектът за персоналния банкрут и измененията в закона за подаващите сигнали за нередности „ могат да бъдат елементарно и бързо написани “.
Но и тримата специалисти, с които Свободна Европа беседва, считат, че казусът е не в периодите, а в желанието на политиците за предприемането на ограничения.
„ Една от главните аргументи е неналичието на болшинство, което да има изявени политически интерес от смяната на средата “, споделя Брегов.
Какво следва
Искането на заплащания по ПВУ е лимитирано. Може да се случва до два пъти годишно. Общо траншовете са девет, а крайният период за приемането им е 2026 година
" Не е изцяло ясно дефинирано в регулацията по ПВУ какво се случва, в случай че изгубиш един цялостен транш. Това значи, че ти си изпуснал стъпки, които би трябвало да се създадат, с цел да стигнеш до идващите стъпки. Ако не си направил първите промени, тук става въпрос изключително за енергийния бранш, няма по какъв начин да направиш и идващите ", споделя Атанас Пеканов.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Той прибавя, че Европейска комисия би могла да прояви еластичност във връзка с периодите, само че и Ганев, и Пеканов споделят, че това не е главният проблем.
„ Нашият проблем не е какъв брой заплащане може да вкараме в една година, а че просто не можем да напреднем по това, което сме поели като задължения “, споделя Петър Ганев. Той позволява, че отказването от проекта може да бъде и съзнателно.
„ Тоест може би сме в подобен миг, че самите политици към този момент гледат по друг метод на поетите задължения. Може би не желаят да има прогрес по тях и в някаква степен може да се прежалили част от средствата “.
Още през септември Людмила Петкова сподели, че в случай че България загуби пари по ПВУ, средствата за дотъкмяване на почналите към този момент вложения ще би трябвало да бъдат обезпечени от държавния бюджет.
България може да загуби част или всички пари по втория транш от Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). Това се разбра в петък, 29 ноември, от на Европейската комисия (ЕК). Причината е, че депутатите в София не са приели редица основни законопроекти.
Сега страната има един месец да отговори на Европейска комисия, а по-късно да се опита да понижи вредите. Но специалисти споделят, че това едва ли ще стане. Причината: политиците са оставили средствата по проекта на назад във времето.
" За година и нещо огромна част от тези законопроекти не бяха признати. През това време имаше всевъзможни разнообразни обединения и болшинства, в които това можеше да се случи, само че не се случи ", споделя Атанас Пеканов , някогашен длъжностен вицепремиер по еврофондовете.
Цялото заплащане по втория транш е в размер на 653 млн. евро . Засега не е ясно какъв брой огромни ще са загубите.
„ Ако все още просто има заледяване на заплащане от втория транш, в действителност сред редовете може да се чете и предизвестие за целия оставащ запас, даже за част от към този момент получения “, споделя Петър Ганев , старши икономист в Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
През юли тази година някогашният финансов министър Асен Василев предизвести, че неприемането на четири ограничения може да коства на България 1 милиард лв.. Сега неизпълнените стадии и цели се оказват даже повече. Как се стигна дотук?
„ Накратко можем да кажем, че липсва политическа воля от една страна, вътрешно предпочитание от друга и заинтригуваност на обществото като цяло. И трите фактора сa отрицателни “, споделя правният специалист Иван Брегов .
Колко може да загуби България
" Не може да се каже с акуратност, само че това, което излезе предходната седмица, демонстрира, че има риск да бъдат изгубени всички пари ", споделя Атанас Пеканов .
България не е първата страна в Европейския съюз, чиито средства са замразени. Досега това се е случвало с още пет други страни – Белгия, Кипър, Италия, Испания и Литва, като четири от тях са съумели да се поправят в период и да получат парите.
„ В нашия случай нито една част от парите не беше освободена, което значи, че оценката за момента на Европейската комисия е, че представянето е толкоз незадоволително, че в общи линии целият втори транш е под риск “, споделя Пеканов.
Най-малката сума, която България може да загуби, е 266 млн. евро – това е финансовата промяна за неприемането на Пътната карта за климатична индиферентност, споделя министърката на финансите Людмила Петкова през септември.
Според отчета на Европейска комисия пътната карта е единствено една от неприетите ограничения. Общо става въпрос за осем „ основни “ стадия и една цел.
На този декор има специалисти, които считат, че даже е допустимо Европейска комисия да наложи санкции, ако глобата за неизпълнените промени по втория транш е прекомерно огромна.
„ Например в случай че три неизпълнени промени надвишат размера на настояването ни за второ заплащане от 653 млн. евро, тогава е допустимо да би трябвало да върнем част от към този момент получения запас “, споделя Петкова през септември.
Досега България е получила единствено един транш по ПВУ в размер на 1,37 милиарда евро през декември 2022 година В 2023 година страната подаде документите и за второто заплащане.
Кои закони липсват
Реформите, които липсват, са свързани – най-общо казано – с енергетиката и с битката с корупцията. За осъществяването им са нужни законодателни промени, които минават през Народното събрание.
След последните избори на 27 октомври то загуби седмици в на депутатите да изберат ръководител. Без работещ парламент не могат да се одобряват и никакви законодателни промени. А времето за осъществяване на дилемите тече.
Европейска комисия счита, че дотук не са изпълнени напълно или отчасти следните промени:
Законът за персоналния фалит;Промените в закона за лицата, подаващи сигнали за нередности;Правилата за избор на членове на антикорупционната комисия;Пътната карта за климатична индиферентност (свързана със затварянето на въглищните електроцентрали до 2038 г.);Либерализацията на пазара за електроенергия;Законовото стимулиране на производството на чиста сила и унищожаване на пречките за свързване с мрежата;Укрепването на потенциала на инспектората към Висшия правосъден съвет за битка с корупцията в правосъдната власт;Намаляването на каузи на публичните поръчки с един участник;Въвеждането на наложителна правосъдна медиация по някои цивилен и търговски разногласия.
България се ангажира да либерализира изцяло пазара за електрическа енергия, в това число за битовите консуматори, до края на 2023 година През ноември 2023 година това с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи. Впоследствие либерализацията беше отсрочена, като на това се опълчи само ПП-ДБ. Сега партиите желаят нова пролонгация.
В последния ден на предишното Народно събрание беше изработен и опит за приемането на две основни за ПВУ решения – пътната карта и решение, с което Електроенергийният систематичен оператор и " Булгартрансгаз " се отделят от структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ).
Опитът за гласоподаване от представители на „ Възраждане “ и „ ИТН “.
България също по този начин не съумя да одобри нужните антикорупционни промени, като не бяха определени нито нов ръководител, нито членове на новата антикорупционна комисия.
Страната има шест месеца, в които да понижи броя на изчезналите промени.
Иван Брегов споделя, че законопроектът за персоналния банкрут и измененията в закона за подаващите сигнали за нередности „ могат да бъдат елементарно и бързо написани “.
Но и тримата специалисти, с които Свободна Европа беседва, считат, че казусът е не в периодите, а в желанието на политиците за предприемането на ограничения.
„ Една от главните аргументи е неналичието на болшинство, което да има изявени политически интерес от смяната на средата “, споделя Брегов.
Какво следва
Искането на заплащания по ПВУ е лимитирано. Може да се случва до два пъти годишно. Общо траншовете са девет, а крайният период за приемането им е 2026 година
" Не е изцяло ясно дефинирано в регулацията по ПВУ какво се случва, в случай че изгубиш един цялостен транш. Това значи, че ти си изпуснал стъпки, които би трябвало да се създадат, с цел да стигнеш до идващите стъпки. Ако не си направил първите промени, тук става въпрос изключително за енергийния бранш, няма по какъв начин да направиш и идващите ", споделя Атанас Пеканов.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Той прибавя, че Европейска комисия би могла да прояви еластичност във връзка с периодите, само че и Ганев, и Пеканов споделят, че това не е главният проблем.
„ Нашият проблем не е какъв брой заплащане може да вкараме в една година, а че просто не можем да напреднем по това, което сме поели като задължения “, споделя Петър Ганев. Той позволява, че отказването от проекта може да бъде и съзнателно.
„ Тоест може би сме в подобен миг, че самите политици към този момент гледат по друг метод на поетите задължения. Може би не желаят да има прогрес по тях и в някаква степен може да се прежалили част от средствата “.
Още през септември Людмила Петкова сподели, че в случай че България загуби пари по ПВУ, средствата за дотъкмяване на почналите към този момент вложения ще би трябвало да бъдат обезпечени от държавния бюджет.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ